Определение № 4135 от 17.09.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1699/2025 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба вх. № 1197/18.02.2025 г. от А. Д. В. и П. Н. К., подадена чрез адвокат В. М. и по частна касационна жалба вх. № 1520/28.02.2025 г. от Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество /КОНПИ/, подадена чрез инспектор А. В., двете против въззивно решение № 6 от 20.01.2025 г., постановено по в. гр. д. № 442/2024 г. по описа на Апелативен съд - Варна, в частта му имаща характер на определение, с която е отменено определение № 3062 от 19.07.2024 г., постановено по гр. д. № 1606/2022 г. по описа на Окръжен съд - Варна, само в частта, с която е оставена без уважение молбата на КОНПИ по чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските чрез намаляване на присъдените адвокатски възнаграждения на адвокат М., като прекомерни до размер на сумите от 7000 лв. за безплатната защита на ответника А. Д. В. и до размер на сумата от 800 лв. за безплатната защита на ответницата П. Н. К., като вместо това е постановено: изменено е решение № 545 от 20.05.2024 г., постановено по гр. д. № 1606/2022 г. по описа на Окръжен съд - Варна, в частта за разноските, като вместо „сумата 10 000 лева, представляваща възнаграждение за безплатно оказана адвокатска помощ на ответника А. Д. В. и сумата 2000 лева, представляваща възнаграждение за безплатно оказана адвокатска помощ на ответницата П. Н. К.“, КОНПИ следва да заплати на адвокат М. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 7000 лв. за възнаграждение за безплатно оказана адвокатска помощ на ответника А. Д. В. и сумата 800 лева, представляваща възнаграждение за безплатно оказана адвокатска помощ на ответницата П. Н. К. и е потвърдено определение № 3062 от 19.07.2024 г., постановено по гр. д. № 1606/2022 г. по описа на Окръжен съд - Варна, в останалата му отхвърлителна част. Жалбоподателите А. Д. В. и П. Н. К. се позовават на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 3 и ал. 2, предл. 3 ГПК. В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна КОНПИ, подаден чрез инспектор А. В., в които поддържа, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване на определението по жалбата на А. Д. В. и П. Н. К., а по същество, че същото е правилно и законосъобразно. Жалбоподателят Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещните страни А. Д. В. и П. Н. К., подаден чрез адвокат В. М., в които поддържат, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване на определението по жалбата на КОНПИ, а по същество, че същото е правилно и законосъобразно. Частните касационни жалби са подадени от легитимирани страни, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което са процесуално допустими. За да се произнесе по наличието на основания за допускане на касационна проверка, настоящият състав съобрази следното: Въззивният съд е приел, че искане за присъждане на адвокатско възнаграждение за безплатно оказаната адвокатска защита от адвокат М. е заявено своевременно пред първата инстанция, както с писмена молба след първото частично прекратяване /отложено от съда за произнасяне с крайния съдебен акт/, така и с изявление в последното по делото съдебно заседание, непосредствено след втория частичен отказ от иска на КОНПИ и преди приключване на устните състезания по делото, поради което оплакванията в молбата по чл. 248 ГПК в тази насока са неоснователни. Неоснователно е оплакването на КОНПИ за недължимост на адвокатско възнаграждение на адвокат М. за безплатната защита по съображения, че причина за предявяване на иска е поведението на ответника, както и че частичният отказ от иска е заявен веднага след приемане на ново тълкувателно решение /ТР 4/18.05.2023 г. по тълк. д. № 4/2021 г. на ВКС, ОСГК/ и е по причини настъпили след предявяване на иска, включително и поради постигнатото споразумение с ответника по наказателното дело. Член 156, ал. 6 ЗОНПИ не се прилага, когато КОНПИ е мотивирала отказ от иска с ТР № 4/18.05.2023 г. по тълк. д. № 4/2021 г. на ВКС, ОСГК. Поведението на ответниците при завеждане на делото има правно значение в определени случаи за отговорността за разноските, но не и в хипотезата на прекратяването му поради отказ от иска с оглед на новоприето тълкувателно решение. Съобразно разясненията, дадени в мотивите към т. 1 на ТР № 7/31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, по индивидуален правен спор постановеното тълкувателно решение няма значението на юридически факт, тъй като не представлява елемент от основанието на иска, респективно не съставлява факт, индивидуализиращ материалното гражданско право – предмет на делото. Настоящият казус е точно такъв, тъй като КОНПИ е мотивирала първия отказ за размера от 74 934,13 лв. с тълкувателното решение. Тълкувателното решение е по тълкуване на ЗОНПИ и има действие от влизане в сила на този закон, тоест не може да се приеме, че ответникът е дал повод за завеждане на делото и отказът от иска е извършен поради новонастъпили /след подаването на иска/ обстоятелства. Такова не съставлява и постигнатото с ответника споразумение по наказателното дело, тъй като отнемането в полза на държавата на сумата от 285 000 лв. – предмет на престъплението е постановено по реда на чл. 253, ал. 6 НК от наказателния съд и не зависи от волята на страната. Възражението, че не се дължи възнаграждение на адвокат М., поради това, че ответниците не са материално затруднени лица тъй като не са се възползвали от процесуалната възможност по чл. 119, ал. 1 ЗОНПИ и не са поискали отмяна на наложен запор на движима вещ, например на лек автомобил, марка Мерцедес, модел Ц 220 с peг. [рег.номер на МПС], е неоснователно. Липсата на средства и качеството на материално затруднени лица, ответниците са декларирали в нарочни декларации и под страх от наказателна отговорност по чл. 313 НК, като КОНПИ не е твърдяла и не е представила доказателства същите да притежават имущество, извън претендираното за отнемане такова. Наличните суми са иззети като веществени доказателства по наказателното дело и не се ползват с режима по чл. 119, ал. 1 ЗОНПИ, а единственото друго имущество съставлява един лек автомобил, който е предмет на претенцията за отнемане на КОНПИ и е с ниска стойност. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, определено и присъдено от първата инстанция е основателно. От една страна: спорът е по реда на ЗОНПИ, като цената на иска е 371 424,13 лв. /срещу ответника В. – 363 424,13 лв. и срещу ответницата К. 8000 лв./; делото е продължило в период от година и десет месеца, през които процесуалният представител на ответниците активно е участвал в съдебни заседания /четири/, изразявал е писмени становища и участвал при събиране на доказателства и от друга страна: извършената от адвоката работа не се отличава с голяма фактическа и правна сложност /няма множество вещи за изследване; искът срещу ответника В. касае отнемане на три суми, две от които иззети по наказателното дело и за преобладаващата част от които производството по настоящото дело е прекратено поради отказ от иска; за ответницата К. искът е с ниска цена и касае отнемане на един лек автомобил и сума от продажбата на друг, за която производството също е прекратено/ и предвид липсата на обвързаност от определените с Наредба № 1/09.01.2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения /така задължителния характер на даденото тълкуване на чл. 101, пар. 1 ДФЕС с решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, че посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда/, въззивният съд е счел, че възнаграждението следва да бъде определено в размер от 7000 лв. за защитата на ответника В. и 800 лв. за ответницата, които КОНПИ следва да заплати на адвокат М.. В представеното по делото изложение на основанията за допускане на касационното обжалване от А. Д. В. и П. Н. К. са формулирани следните осем правни въпроси: 1. „При определяне и присъждане на адвокатско възнаграждение за оказано безплатно процесуално представителство и защита, съдът определя възнаграждението съобразно правната и фактическа сложност на делото или съобразно правната и фактическа сложност на извършена от адвоката работа, или спрямо двата критерия заедно?“; 2. „При определяне и присъждане на адвокатско възнаграждение за оказано безплатно процесуално представителство и защита, взема ли се предвид от съда материалният интерес на делото – защитаваният интерес и в каква взаимовръзка, как това повлиява на определянето на размера на адвокатското възнаграждение?“; 3. „Следва ли при иск на КОНПИ за отнемане в полза на държавата на сума, иззета от ответника по наказателно производство, в което наказателно производство същата сума е отнета в полза на държавата от трето лице, въз основа на което КОНПИ прави отказ от този си иск, това да рефлектира негативно, респективно да се редуцира адвокатското възнаграждение на адвоката осъществил безплатно процесуално представителство и защита на ответника в гражданското производство по конфискация?“; 4. „Има ли значение какво е развитието в наказателното производство по отношение на суми иззети от ответник като веществено доказателство, за анализ на правната сложност на гражданското производство по конфискация, по което същите са претендирани за отнемане от КОНПИ?“; 5. „Следва ли при направени откази от искове от КОНПИ в гражданското производство след проведени открити съдебни заседания по делото, това да доведе до редукция и намаляване на адвокатското възнаграждение на адвокат осъществил процесуално представителство и защита на ответник в производството и има ли значение при определянето на възнаграждението му цената на исковете, за които са направени откази?“; 6. „Определянето на адвокатското възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 36, ал. 2 ЗАдв. върху цената на всеки от предявените обективно кумулативно съединени искове поотделно ли се определя или се определя върху сбора на исковете и в частност за производствата по отнемане на незаконно придобито имущество?“; 7. „Как чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, която определя минимални адвокатски възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен материален интерес служи на съда само за ориентир, предвид факта, че разпоредбата не предвижда никакви други критерии, освен само и единствено материален интерес на делото, или как следва да се ориентира съдът по материалния интерес?“ и 8. „Преценката при определянето на адвокатско възнаграждение за оказано безплатно процесуално представителство и защита по водено пред съответния съд дело, не следва ли да се приема за по-обективна и правилна от преценката за същото възнаграждение от горестоящата инстанция, която няма преки наблюдения и впечатления от работата на адвоката в предходната инстанция?“. Жалбоподателите сочат, че въпросите са решени в противоречие с практиката на ВКС, която цитират, както и, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Поддържат и, че определението е очевидно неправилно. В представеното по делото изложение на основанията за допускане на касационното обжалване от КОНПИ са формулирани следните два правни въпроси: 1. „Следва ли ответниците да бъдат определени като материално затруднени лица, след като не са се възползвали от процесуалната възможност по чл. 119, ал. 1 ЗОНПИ и не са поискали отмяна на наложени запори на притежавано от тях имущество /МПС и парични средства/?“ и 2. „Следва ли да се заплащат съдебно деловодни разноски при прекратяване на производството по дело, поради направен отказ от иска, когато е породен от факти, настъпили след предявяването на иска, като ищецът веднага след това се е отказал от иска си и не следва ли отговорността за разноски да се понесе от ответника, ако същият с поведението си е станал причина за предявяването на иска?“. Жалбоподателят сочи по първия въпрос противоречие с приетото в определение № 787 от 19.02.2025 г. по гр. д. № 3838/2024 г. на ВКС, IV г. о., определение № 369 от 29.01.2024 г. по ч. гр. д. № 184/2024 г. на ВКС, IV г. о. и определение № 885 от 28.02.2024 г. по гр. д. № 3666/2023 г. на ВКС, IV г. о., а по втория в определение № 843 от 17.11.2014 г. по ч. гр. д. № 6176/2014 г. на ВКС, IV г. о., определение № 626 от 20.08.2012 г. по ч. гр. д. № 275/2010 г. на ВКС, IV г. о., определение № 277 от 14.05.2014 г. по ч. гр. д. № 2432/2014 г. на ВКС, I г. о. и др. Настоящият състав на ВКС намира, че са налице основания за спиране на производството по делото. С разпореждане от 20.06.2025 г. на председателя на ВКС е образувано тълк. дело № 3/2025 г. на ОСГТК на ВКС по следните правни въпроси: 1. „Има ли право съдът на преценка дали са налице обстоятелствата за предоставяне на безплатна правна помощ по реда на чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата при направено искане по чл. 38, ал. 2 от същия закон или те са предоставени единствено на договарящите се и не подлежат на проверка от съда?“ и 2. „Дължат ли се разноски по смисъла на чл. 36 от Закона за адвокатурата във връзка с чл. 78, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс за заплатено адвокатско възнаграждение за изготвен отговор на касационна жалба на насрещната страна, когато и двете страни са подали касационни жалби, по които не е допуснато касационно обжалване?“. В случая с частната касационна жалба на КОНПИ и първия формулиран от касатора в изложението правен въпрос се оспорва наличието на предпоставките по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. за предоставяне на безплатна правна помощ на ответниците по делото. Посоченият въпрос е от значение за изхода на спора и е обусловил правните изводи на въззивния съд, като същият е свързан с извършване на преценка от съда дали са налице обстоятелствата за осъждането на насрещната страна да заплати възнаграждения за предоставената безплатна правна помощ по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв., възможността за извършването на която е предмет на първия въпрос, по който е образувано тълк. дело № 3/2025 г. на ОСГТК на ВКС. Ето защо, по аргумент на чл. 292 ГПК настоящото производство следва да бъде спряно до постановяване на тълкувателно решение по тълк. дело № 3/2025 г. по описа на ОСГТК на ВКС. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение