Определение № 162 от 17.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 921/2010 г.

Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК. Постъпила е касационна жалба от Г. И. Б. и М. И. Д. срещу решение № 305 от 06.01.2010 г. по гр. д. № 531/09 г. на Окръжен съд[населено място]. Касаторите считат че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Ответникът по касация К. „З.”[населено място] оспорва жалбата. ВКС, след като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: С обжалваното решение въззивният съд е отменил решение № 58 от 30.06.2009 г. по гр. д. № 21/08 г. на Районен съд[населено място]. Постановил е ново решение, с което е отхвърлил иска за делба предявен от Г. Б. и М. Д. срещу К. „З.”[населено място], на дворно място от 340 кв. м., част от ПИ № 29283.501.107 по КК на[населено място], заедно с построената в него двуетажна къща с пристройка на един етаж. В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК се сочи, че съществен материалноправен въпрос по който съдът се е произнесъл с атакуваното решение е „има ли съсобственост в случая” и процесуалноправен въпрос „следва ли да се обсъдят всички доводи, твърдения и възражения на страните”. З. на поставените въпроси се определя от правните аргументи на съда по същество, досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка. Формулираният материалноправен въпрос е свързан с решаващата дейност на съда по преценка на доказателствата. Отговорът на процесуалноправния въпрос се съдържа в чл. 235 ал. 2 ГПК. В производството по чл. 288 ГПК не се проверява правилността на въззивното решение, а ВКС извършва само преценка за критериите на чл. 280 ал. 1 ГПК, при наличието на които касационната жалба следва да се допусне до разглеждане по същество. Ето защо формулираните въпроси не могат да обосноват допустимост на касационното обжалване и поради това по отношение на тях не следва да се преценяват предпоставките на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. А и посоченото основание за допустимост е бланкетно възпроизведено, без касаторите да обосноват тезата си относно това, до какъв принос за точното прилагане на закона и развитие на правото, би довело произнасянето на ВКС по тяхната жалба. По изложените съображения касационната жалба не следва да се допусне до касационно обжалване. Ответникът по касация претендира за разноски. С оглед представения договор за правна защита и съдействие, касаторите дължат заплащане на 200 лв. разноски за настоящото производство. Водим от горното, съдът