Определение № 1536 от 01.06.2026 г. на ВКС по т. д. № 53/2026 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Н. Ц. Ц. срещу решение № 614 от 13.05.2025 г., постановено по в.гр.д. № 418/2025 г. по описа на Софийски апелативен съд, 16-ти граждански състав, с което е потвърдено решение № 6627 от 03.12.2024 г., постановено по гр.д. № 6733/2023 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, I-18 състав. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният от Н. Ц. Ц. иск с правна квалификация чл. 432, ал. 1 КЗ за осъждане на „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК – Застраховане““ АД да му заплати сумата от 100 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от нанесени телесни увреждания, причинени при пътнотранспортно произшествие, настъпило на 24.03.2021 г. по вина на водача на лек автомобил, за който е сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с ответника. В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът счита, че изводът на въззивния съд за това, че по делото не е установена вина в поведението на водача, управлявал застрахования при ответника товарен автомобил, не съответства на събраните по делото доказателства. Намира, че за да достигне до него, въззивният съд се е позовал на становището на прокурор, изразено в постановление за прекратяване на наказателно производство, образувано във връзка с процесното произшествие, че е налице хипотезата на случайно деяние по чл. 15 НК. Този акт на орган в досъдебното производство не се ползва с доказателствена сила, която да обвързва гражданския съд, за посочения в него механизъм на настъпване на произшествието, както и за това дали поведението на участниците в него е противоправно и виновно. Въззивният съд не е съобразил всички изводи, направени в приетите по делото автотехническа и две комбинирани експертизи. Това са констатациите на вещите лица за движението на превозното средство, теглено от животинска тяга, и за първия момент, в който водачът на товарния автомобил е можел да го възприеме. От тях следва категорично, че ударът е бил предотвратим за водача на автомобила, ако в първия момент, в който е могъл да възприеме каруцата, е изпълнил задължението си по чл. 20, ал. 2 ЗДвП да спре аварийно. Ето защо неговото поведение е противоправно и виновно. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът формулира седем въпроса, по които счита, че въззивният съд се е произнесъл, като поддържа допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Ответникът по касационната жалба „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК – Застраховане““ АД е подал отговор, в който заявява, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Излага съображения, че решението е правилно. Претендира присъждане на разноски. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като разгледа касационната жалба, съобрази данните по делото и извърши преценка на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, намира следното: Касационната жалба е подадена в установения в чл. 283 ГПК преклузивен срок, от надлежна страна и срещу акт, който подлежи на касационно обжалване, поради което е допустима. За да постанови обжалваното решение, Софийски апелативен съд е приел, че предмет на разглеждане в производството е иск с правна квалификация чл. 432, ал. 1 КЗ, предявен от увреденото лице Н. Ц. Ц. срещу застрахователното дружество, което е страна по сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на пътнотранспортно произшествие /ПТП/, настъпило поради виновното и противоправно поведение на водача на моторното превозно средство /МПС/, за което е сключена застраховката. Счел е за безспорно по делото, че ПТП-то, от което са причинени вредите, чието обезщетяване се претендира, е настъпило на 24.03.2021 г. между товарен автомобил и пътно превозно средство, теглено от животинска тяга /каруца/, управлявано от ищеца. Въззивният съд е намерил, че факти за начина на настъпване на произшествието и за поведението на участниците в него непосредствено преди неговото осъществяване се установяват от заключенията на изготвените в производството автотехническа експертиза и основна и допълнителна комплексни видео и автотехнически експертизи. Кредитирал е направените в тях изводи на вещите лица за това, че скоростта на движение на товарния автомобил преди настъпване на ПТП-то е била 21 км/ч - 25 км/ч, че скоростта на движение на каруцата е била 22 км/ч, както и тези за отстоянието, на което се е намирал товарният автомобил от мястото на удара в момента, в който водачът му е могъл да възприеме наличието на теглена от кон каруца, която навлиза в кръстовището, и за опасната зона за спиране на товарния автомобил. Взел е предвид и това, че във всяко от заключенията въз основа на тези фактически изводи вещите лица са изразили категорично становище, че към момента, в който каруцата е навлязла в обхвата на платното за движение, по което се е движил товарният автомобил, неговият водач не е имал техническа възможност да предприеме действия за намаляване на скоростта чрез ефективно задействане на спирачната уредба и за спиране, поради което не е имал възможност да предотврати удара между превозните средства. Съобразил е и заключението на експертите, че този удар е бил предотвратим за водача на превозното средство с животинска тяга при предприемане от него на действия да не навлезе в зоната на кръстовището в момента, в който е възприел движещия се товарен автомобил, които действия са били възможни за него. Въз основа на това въззивният съд е заключил, че произшествието е било непредотвратимо за водача на товарния автомобил, поради което той няма вина за неговото настъпване. В допълнение към тези мотиви е отбелязано, че досъдебното производство, образувано във връзка с процесното произшествие, е прекратено поради наличие на хипотезата на случайно събитие по чл. 15 НК. След като водачът на товарния автомобил няма вина за настъпване на ПТП-то, не може да бъде ангажирана неговата деликтна отговорност за обезщетяване на претърпените от ищеца вреди, което означава, че не може да бъде ангажирана и отговорността на застрахователя по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, имаща за предмет този автомобил. Това е основание за отхвърляне на предявения иск. Поради съвпадение на изводите на двете инстанции първоинстанционното решение е потвърдено. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът формулира седем въпроса, по които заявява, че е налице произнасяне от въззивния съд в обжалваното решение. Съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г., постановено по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, за да бъде допуснато касационно обжалване на едно въззивно съдебно решение по чл. 280, ал. 1 ГПК, трябва да е налице предвиденото в тази норма общо основание, което е въззивният съд да се е произнесъл по правен въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил решаващите правни изводи на съда по конкретното дело. В тълкувателното решение е отбелязано и това, че поставеният въпрос не може да е такъв, който да е от значение за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства, тъй като основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК. Първите три въпроса, поставени от касатора, са следните: 1) Каква е доказателствената сила на постановленията на прокуратурата и събраните в досъдебното производство доказателства (свидетелски показания) при реализиране на отговорността на застрахователя по реда на чл. 432 КЗ?; 2) Каква е доказателствената сила на актовете, постановени от органите на прокуратура и досъдебното производство по приложеното наказателно дело, във връзка с механизма на ПТП и доколко гражданският съдът би могъл да основе на тях извода си по чл. 45 ЗЗД и за ангажиране на пряката отговорност на застрахователя по чл. 432 КЗ?; 3) Допустимо ли е в гражданския процес по реализиране на отговорността на застрахователя да бъдат обсъждани доказателства, събрани в досъдебното производство, водено срещу причинителя на увреждането?. Тези въпроси ще бъдат разгледани общо, тъй като всеки от тях е формулиран във връзка с това, че при анализа на събраните по делото доказателства и формиране на изводи за установените от тях факти въззивният съд е съобразил и доказателства, събрани в наказателното производство, образувано във връзка с описаното в исковата молба произшествие, както и съдържанието на постановен в хода на това производство акт на прокурора. Действително в своето решение въззивният съд е обсъдил фактите, които ищецът е заявил пред органите на досъдебното производство в сведение и в разпита му като свидетел, както и заключението на прокурора за наличие на основание за прекратяване на наказателното производство в издаденото от него постановление. От изложените мотиви обаче е видно, че фактическите му изводи за начина на настъпване на произшествието, за поведението на участниците, управлявали двете превозни средства, между които е настъпил удар, както и правните му изводи за това дали това поведение е противоправно, виновно и е в причинна връзка с произшествието и вредоносния резултат, не се основават на доказателства и актове от досъдебното производство, а на обстоятелствата, които са установени от събраните в исковото производство доказателства, които са показанията на един свидетел и заключенията на изготвените автотехническа и основна и допълнителна комплексни видео и автотехнически експертизи. Следователно поставените въпроси нямат отношение към решаващите мотиви на въззивния съд за неоснователност на предявения иск, поради което те не покриват общото основание за допускане на касационен контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване са формулирани и следните четири въпроса: 1) Може ли съдът да ангажира отговорността на водача на МПС при обстоятелства, като възприемане на възникнала опасност на пътното платно и ненавременни реакции на водача?; 2) Следвала ли съдът при определяне на механизма на настъпване на ПТП и на вината на водача да се съобрази с нормата на чл. 20 ЗДвП?; 3) Обуславя ли освобождаването на водача на МПС от вмененото му с нормата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП задължение, когато не е възприел движещото се с постоянна скорост от 22 км/ч превозно средство, представляващо каруца с кон, което се е приближавало към кръстовище?; 4) При какви условия съдът следва да приеме, че е налице вина на водача на МПС, ако същият не е предприел спиране, въпреки налична неограничена видимост към коня с каруцата от разстояние от 28, 20 м. преди достигане до кръстовището? От начина, по който са формулирани тези въпроси, е видно, че те не касаят тълкуването и прилагането на някаква правна норма, включително на разпоредбата на чл. 20 ЗЗД, която е посочена в два от тях, а отговорът им изисква съобразяването на конкретни факти, касаещи начина на настъпване на процесното ПТП и поведението на всеки от участниците в него, които са установени по делото от събраните доказателства. Ето защо нито един от тези въпроси няма характера на правен. С тях всъщност касаторът въвежда оплакване за необоснованост на фактическите и правните изводи на въззивния съд за това, че по делото не се установява наличието на противоправно и виновно поведение на водача на МПС-то, за което е сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с ответника. Следователно тези въпроси са от значение за правилността на обжалваното решение. Това означава, че те не отговарят на изискванията за осъществяване на общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК и по тях не може да бъде допуснато касационно обжалване на въззивния акт. Предвид горното се налага крайният извод, че не следва да се допуска касационно обжалване на решение № 614 от 13.05.2025 г., постановено по в.гр.д. № 418/2025 г. по описа на Софийски апелативен съд, 16-ти граждански състав. По отговорността за разноски: Предвид изхода на производството по чл. 288 ГПК, разноски се следват на ответника по касационната жалба, който е направил искане за тяхното присъждане. От тази страна са представени доказателства за направени разходи за водене на делото пред настоящата инстанция в размер на 10 380 лв. - адвокатско възнаграждение, за което са представени доказателства, че е платено, които следва да се присъдят в евро и възлизат на 5 307, 21 евро. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение