Определение № 11 от 13.01.2022 г. на ВКС по т. д. № 2721/2021 г.

Производство е по реда на чл.274,ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на ищеца Х. Д. М.Дж.Ал-Т., гражданин на Катар срещу определение № 365 от 04.10.2021г. по в.ч.т.д.№ 512/2021г. на Апелативен съд В., с което е потвърдено определение № 960 от 02.08.2021г. по т.д.№ 415/2021г. на ОС Варна за спиране по реда на чл.229,ал.1,т.4 ГПК, на производството по предявения иск за прекратяване на основание чл.517,ал.4 ГПК на ответното дружество „Юролинк Инвестмънтс”ЕООД, [населено място] С частната касационна жалба се иска отмяна на определението като неправилно поради допуснати съществени процесуални нарушения и нарушение на материалния закон и връщане на делото на първоинстанционния съд за последващи процесуални действия. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на обжалването по въпросите: 1/Изчерпателно ли е изброяването на елементите от фактическия състав на разпоредбата на чл.517 ГПК и допустимо ли е нейното разширително тълкуване като съдът включи във фактическия й състав предпоставки, непредвидени в закона; 2/Следва ли съдът, сезиран с иск по чл.517,ал.4 ГПК, да изследва други предпоставки освен: овластяване от съдебния изпълнител за предявяване на иск за прекратяване на дружеството; вписване на запор на дружествените дялове на длъжника в дружеството; наличието или липсата на удовлетворение на кредитора преди приключване на първото по делото заседание; 3/ Налице ли е основание за спиране на производството по иска по чл.517,ал.4 ГПК в случай че: изпълнителният титул, който легитимира ищеца като кредитор е подлежащо на изпълнение осъдително въззивно решение и изпълнението му не е спряно по реда на чл.282 ГПК. Въведена е допълнителната предпоставка на т.1 на чл.280,ал.1 ГПК като се твърди, че обжалваното определение е постановено в противоречие с решението по т.д.№ 1872/2017г. на І т.о. на ВКС. 4/ Производството по осъдителния иск относно вземането обуславящо ли е по смисъла на чл.229,ал.1,т.4 ГПК спрямо производството по иска по чл.517 ГПК. Твърдението е за противоречие на атакуваното определение с определението по ч.т.д. № 48/2009г. на ІІ т.о. на ВКС - допълнителна предпоставка по т.1 на чл.280,ал.1 ГПК. 5/Наличието на подлежащо на принудително изпълнение вземане на кредитора-ищец, предмет ли е на иска по чл.517,ал.4 ГПК. 6/Наличието на акт на съдебен изпълнител за овластяване на взискателя за предявяване на иск за прекратяване на дружеството, достатъчно ли е за да обуслови активната легитимация на ищеца в производството по иска по чл.517 ГПК. Твърдението е за противоречие на предприетите по делото процесуални действия по спиране на производството с решението по т.д.№ 2144/2013г. на ІІ т.о. на ВКС и с решението по т.д.№ 134/2012г. на І т.о. на ВКС. 7/Длъжен ли е съдът да обсъди всички доводи и възражения на страните при допълнителната предпоставка на т.1 на чл.280,ал.1 ГПК, чието приложно поле е обосновано с множество актове на ВКС. 8/При допълнителната предпоставка на чл.280,ал.1,т.3 ГПК се иска допускане на обжалването по въпроса: Следва ли на ответника по иска по чл.517,ал.4 ГПК да му бъде признат способа за защита за безусловно спиране на производството по иск по чл.517,ал.4 ГПК в случаите, когато изпълнителното основание на ищеца е невлязло в сила осъдително въззивно решение, чието изпълнение не е спряно по реда на чл.282 ГПК по искане на длъжника-ответник. В писмен отговор „Юролинк Инвестмънтс”ЕООД, [населено място] оспорва наличието на предпоставките за допускане на частното касационно обжалване и основателността на подадената жалба. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: По делото е безспорно, че ищецът се легитимира като кредитор на К. В., по силата на изпълнителен лист за парично вземане, дължимо на основание чл.284,ал.2 ЗЗД, издаден въз основа на невлязло в сила осъдително решение по в.гр.д.552/2020 година на Апелативен съд В.. За събиране на присъдените с изпълнителния лист суми е образувано изп.д.692/2021г. Длъжникът по него е едноличен собственик на капитала на „Юролинкинвестмънтс“ ЕООД. Вписан е запор върху дружествените дялове на ответника и с Постановление от 01.07.2021 година ищецът е овластен да предяви иск с правно основание чл.517, ал.4 ГПК за прекратяване на ответното дружество. Не е спорно, че въззивното решение е обжалвано от К. В. и касационната жалба е предмет на гр.д.№ 3808/2021г. по описа на ІІІ г.о. на ВКС, насрочено за произнасяне по реда на чл.288 ГПК. Сезирана с частна жалба от ищеца срещу определението на първоинстанционния съд за спиране на производството по иска по чл.517,ал.4 ГПК до влизане в сила на въззивното решение, въз основа на което е издаден изпълнителният лист и е образувано производство за принудителното му изпълнение, въззивната инстанция е приела, че наличието на висящо изпълнително производство, обуславящо легитимацията на ищеца като взискател по него, е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на конститутивния иск по чл.517 ГПК. Обсъдено е, че легитимацията на ищеца като взискател се установява на базата на издаденото от съдия-изпълнителя постановление за овластяване, което удостоверява, че към момента на постановяването му е налице висящо изпълнително производство срещу длъжника, а овластеното да предяви иска по чл. 517 ГПК лице е негов взискател. Акцентирано е, че при отпадането на тази предпоставка в хода на процеса образуваното производство подлежи на прекратяване съгласно цитираната от апелативния съд практика на ВКС /определение №72/03.02.2017 година по ч.т.д. №2313/2016 година на ВКС, ТК, I т.о.; ч.т.д. №251/2017 година на ВКС, ТК, II т.о.; ч.т.д. №2857/2014 година на ВКС, ТК, I т.о.; решение 104/10.07.2014 година по т.д.2144/2013 година на ВКС, второ т.о./. За неоснователно е счетено възражението, че чрез спирането на исковото производство се заобикалят изрично предвидените хипотези за спиране на принудителното изпълнение доколкото ответникът по иска по чл.517, ал.4 ГПК е трето спрямо спора относно вземането лице, което може да се брани в това производство като доказва единствено плащане; същевременно не е страна в изпълнителното производство и не разполага с възможността да поиска спирането му. Мотивирано е, че ако при невлязло в сила осъдително решение бъде осъществен способът за принудително изпълнение чрез прекратяване на търговското дружество предходното правно положение не би могло да бъде възстановено; че доколкото с уважаването на конститутивния иск се въздейства пряко върху правната сфера на трето лице, което е различно от длъжника, това прекратяване би останало в правния мир като факт, лишен от основание, поради което на третото лице следва да бъде признат способът за защита чрез спиране на производството по иска по чл.517, ал.4 ГПК с оглед висящо производство, в което длъжникът се домогва да отрече вземането на взискателя. Искането за допускане на касационното обжалване е не следва да бъде уважено: Постановеното от въззивния състав определение е в синхрон с трайната практика на ВКС по въпроса относно необходимостта от спиране на производството по иск с правно основание чл.517,ал.3, респ.ал.4 ГПК при висящ спор относно вземането, за чието събиране е образувано изпълнителното производство, по което ищецът се легитимира като взискател, каквато е същината на поставените първи - шести и осми въпрос от изложението. Съгласно нея, надлежен ищец по иска по чл.517,ал.4 ГПК е взискателят по образувано срещу собственика на капитала на прекратяваното дружество изпълнително производство. Притежаването на това качество е положителна процесуална предпоставка за допустимост на иска от категорията на абсолютните, за наличието на която съдът във всяко положение на делото следи служебно, тъй като при отпадането му в хода на процеса, образуваното производство по чл.517 ал.4, /респ. ал.3/ ГПК подлежи на прекратяване. Формираната съдебна практика /Определение № 448 от 01.06.2012г. по ч.т.д.№188/2012г. на ІІ т.о., Определение № 702 от 10.10.2014г. по ч.т.д.№ 2857/2014г. на І т.о., Определение № 72 от 03.02.2017г. по ч.т.д.№ 2313/2016г. на І т.о., Определение № 99 от 24.02.2017г. по ч.т.д.№ 251/2017г. на ІІ т.о / е изцяло приложима и в общата хипотеза на невлязо в сила осъдително въззивно решение, въз основа на което е издаден изпълнителен лист, тъй като стабилизирането на изпълняемото решение е преюдициално обстоятелство за ефективното провеждане на способа на принудителното изпълнение - положителна предпоставка за упражняването на конститутивния иск за прекратяване на търговско дружество. Ако вземането на ищеца по издадения изпълнителен лист при евентуална отмяна на въззивното решение, послужило като изпълнителен титул по смисъла на чл.404,ал.1, предл.второ ГПК, бъде отречено с окончателно съдебно решение или ако с влязъл в сила съдебен акт бъде отменен актът, въз основа на който е издаден изпълнителният лист, изпълнителното производство подлежи на прекратяване. При отказ на съда, разглеждащ иска по чл.517 ал.4 ГПК, да уважи искането за спиране поради преюдициалност на спора по предявен иск относно вземането и произнасяне по същество с решение за прекратяване на дружеството, въззивното решение ще бъде недопустимо, ако в резултат на изхода на спора относно вземането, изпълнителното производство за събирането му бъде прекратено /решение №104 от 10.07.2014г. по т.д.№2144/13г. на ІІ т.о. на ВКС/. С прекратяването му, качеството на ищеца по иска по чл.517 ГПК на кредитор и взискател отпада. От това произтича необходимостта от спиране на производството по иска по чл.517 ГПК - ако бъде уважен конститутивния иск, без да е стабилизирано качеството на ищеца на кредитор и взискател и това качество е предмет на висящ спор, в който то може да бъде отречено, последиците от прекратяването на юридическото лице - трета за правоотношението между длъжника и взискателя страна, не биха могли да бъдат заличени. Не е налице несъответствие на атакуваното определение с практиката, посочена в изложението, тъй като произнасянето в приложените актове на ВКС не касае приложението на чл.229,ал.1,т.4 ГПК във вр. с чл.517 ГПК: Неоснователно е позоваването в изложението на противоречие на обжалвания въззивен акт с решението по т.д.№ 1872/2017г. на І т.о. на ВКС, тъй като произнасянето в него е относно материалноправните предпоставки, включени във фактическия състав на разпоредбата за прекратяване на търговското дружество като способ за принудително изпълнение от значение за основателността на иска. Легитимацията на ищеца по иска по чл.517,ал.4 ГПК следва от висящото изпълнително производство, но ако подлежащият на принудително изпълнение акт - изпълнителното основание е невлязло в сила осъдително въззивно решение, е налице необходимост от спиране на производството по конститутивния иск, аналогично на необходимостта от спирането му при образувано по реда на чл.422 ГПК исково производство, до установяване вземането на взискателя по изпълнението с влязъл в сила съдебен акт. Изключено е твърдяното противоречие с решението по т.д.№ 2144/2013г. на ІІ т.о. на ВКС. Както се посочи, в него изрично е застъпена принципната теза, че прекратяването на изпълнителното производство има за последица отпадане качеството на ищеца като взискател и овластяването му за предявяване на иска чл. 517, ал. 3, респ. ал. 4 ГПК, което води съответно до недопустимост на този иск и на образуваното въз основа на него съдебно производство. Практиката на която ищецът се позовава в определението по ч.т.д.№ 48/2009г. на ІІ т.о. е изолирана - видно от определението на същия състав по ч.т.д.№ 251/2017г. на ІІ т.о. Неоснователен е доводът за несъобразяване на практиката, обективирана в решението по т.д.№ 134/2012г. на І т.о. на ВКС. В него е даден отговор, че в рамките на производството по прекратяване на търговско дружество възражението на дружеството-ответник за прихващане с негово вземане към ищеца като защитен погасителен способ, е недопустимо. Изводите в обжалваното определение относно необходимостта от спиране на производството по иска за прекратяване на дружеството при висящ спор относно вземането, послужило като изпълнително основание за издаването на изпълнителния лист и за образуване на изпълнителното производството, по което ищецът има качество на взискател, не са в противоречие с принципната постановка, че предмет на иска не е подлежащото на принудително изпълнение вземане на кредитора ищец, а упражняване на потестативното право на прекратяване на дружеството и откриване на производство по ликвидация като способ за събиране на задължението. Процесуалноправният въпрос по п.7 от изложението също не може да послужи като основание за допускане на частното касационно обжалване поради отсъствие на правна характеристика. Същият е твърдение за допуснати процесуални нарушения, което е касационно основание, а не основание за осъществяване на факултативния касационен контрол. Ответната страна не е претендирала разноски за производството. По тези съображения, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.