Определение № 4125 от 15.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 957/2023 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Х. Р. Р., чрез адвокат Д. Д., срещу въззивно решение № 1243/19.10.2022 г., постановено от Варненски окръжен съд по в.гр.д. № 1544/2022 г. Касаторът излага доводи за неправилност. Насрещната страна “Електроразпределение Север“ АД, представлявана от изпълнителните директори Н. Й. Н. и К. Т. И., чрез адвокат Н. Банков, отговаря в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски за инстанцията. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното: Въззивният Варненски окръжен съд, като отменил решението на първостепенния Варненски районен съд, отхвърлил предявения от Х. Р. Р. против “Електроразпределение Север“ АД иск за установяване недължимост на сумата от 6875,92 лв., начислена от дружеството като корекция на сметка за потребление на електроенергия за обект в [населено място], [улица] за времето от 10.05.2016 г. до 03.12.2019 г. Осъдил Х. Р. Р. да заплати на “Електроразпределение Север“ АД сторените съдебноделоводни разноски по делото. Обжалваният съдебен е акт е постановен след връщане на делото от друг състав на ВКС с решение № 137/12.07.2022 г. по гр.д. № 2578/2021 г., IV г.о. При новото разглеждане на делото второстепенният съд е приел, че процесното СТИ е било монтирано в обекта на потребление с нулеви показания на всички регистри. На 03.12.2019 г. на адреса е била извършена проверка от служителите на „Електроразпределение Север“ АД, в присъствието на ищцата. В констативния протокол е посочено, че СТИ е демонтирано, пломбирано и изпратено за проверка от БИМ при показания за тарифи /регистри/ 1.8.1 и 1.8.2, касаещи редовния отчет, а също и по тарифа 1.8.3 – 038501 кВтч, и 1.8.0 – 050377 кВтч, като последната дава общия сбор по трите тарифи. Установено е от КП № 155/06.02.2020/06.02.2020 г., изготвен от БИМ, ГД „М.“, РО - Р., че при софтуерно четене била констатирана външна намеса в тарифната схема на СТИ, както и наличие на преминала енергия на тарифа 1.8.3 – 038501,410 кВтч, която не била визуализирана на дисплея. Електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерването на електрическа енергия, но не съответства на техническите характеристики. На 13.02.2020 г. „Електроразпределение Север“ АД е издало становище за начисление на ел. енергия в размер на 38 501 кВтч за периода 10.05.2016 г. – 03.12.2019 г. на основание чл. 55 ПИКЕЕ. Съставена е и фактура № [ЕГН]/17.02.2020 г. за сумата от 6875,92 лв. По делото е установено още, че СТИ (електромерът) е бил метрологично годен и към датата на проверката бил регистрирал и отчитал потребената ел. енергия през исковия период. Към датата на монтажа електромерът е бил монтиран с нулеви показания по всички тарифи. Спорното количество ел. енергия е преминало през електромера и било натрупано в невизуализирания регистър. Наличието на данни в регистър 1.8.3 се дължи на неправомерно софтуерно вмешателство в програмата за параметризация на измервателния уред. Количеството ел. енергия от 38501 кВтч не е било отчетено при редовен месечен отчет, тъй като не е било визуализирано на дисплея и не е фактурирано. Установено е на следващо място, че СТИ първоначално е програмирано да работи по два графика за работа - зимен и летен, които са настроени да отчитат в тарифа Т1 и Т2 със съответния часови диапазон. При софтуерно прочитане се изяснява, че СТИ е настроено да отчита по три тарифи, чрез нерегламентирано софтуерно вмешателство; при този тип електромери има възможност да се визуализират и допълнителни тарифи /регистри/, наред с фабрично настроените Т1 и Т2; тези възможности на електромера се използват от извършителите на констатираното софтуерно въздействие, като е променен графикът на работа, така че част от потребената енергия да преминава през невизуализираната тарифа ТЗ на регистър 1.8.3 и по този начин потребената енергия остава “невидима“ за инкасаторите и съответно неотчетена. Наличието на показания в регистър 1.8.3 (освен 1.8.1 и 1.8.2), който не е предвиден за битови абонати съгласно разписаните правила на КЕВР, означава че съществуват данни за неправомерно софтуерно въздействие върху паметта на СТИ. Препрограмирането е извършено от неизвестно лице, като в заложената програма на е променен графикът за отчитане и натрупване на потребената енергия по тарифи. Действието по препрограмиране е извършено целенасочено и на дата, която е много скоро след тази на монтажа на СТИ на обекта на потребителя. В регистърът по тарифа 3 съществува много малка възможност чрез чрез софтуер да се променят показанията, като това може да се извърши само, чрез “нанасяне“ на такива, чрез отваряне на електромера, каквото в настоящия случай е отречено от експертизата да е извършвано, с оглед отсъствието на механични дефекти по корпуса на електромера. Отчитането на електроенергията в невизуализиран трети регистър /Т3/ прави невъзможно да се установи доставянето й при редовния отчет, съответно същата не е била фактурирана в процесния период. Съдът изяснил, че е напълно ирелевантно обстоятелство кой е фактическият извършител на посоченото софтуерно претарифиране, доколкото вследствие на него се е стигнало до натрупване на измерените количества в невизуализираният регистър, което е станало причина същите да не бъдат отчетени, съответно начислени и фактурирани, преди проверката от 03.12.2019 г.; от съществено значение е фактът, че установената в невизуализирания регистър измерена ел. енергия е действително преминала през електромера и е доставена на абоната в исковия период от време. Съдът посочил, че разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ предвижда възможността за извършване на корекция за потребена електрическа енергия в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия поради неправомерно присъединяване, промяна в схемата на свързване или неправомерно въздействие върху уреди, съоръжения или устройства по чл. 120, ал. 3 от ЗЕ. Съдът е приел, че допълнителното начисление следва да се извърши в случая от “Електроразпределение Север“ АД; то е материалноправно легитимирано лице да претендира спорните суми. Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване с хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, както и поради очевидна неправилност на въззивното решение. Поставя следните въпроси, за които намира, че са от значение за точното приложение на закона, както и за развитие на правото: следва ли ПИККЕ да регламентират и субекта, който има право да претендира цената за количеството потребена, но незаплатена електрическа енергия; кое е материално легитимираното лице, което има право да получи цената по корекционната процедура; има ли право разпределителното дружество да издаде фактура и да задължи потребителя да заплати цената по корекционната процедура; има ли разпределителното дружество правото да изчисли цената за начисленото количество ел. енергия в резултат на корекционна процедура и да претендира заплащането на същата от потребителя; законосъобразно ли е разпределителното дружество да извършва дейности, извън кръга на лицензионните дейности, за който дружеството е легитимирано съгласно предоставената му лицензия; правно легитимирано ли е разпределителното дружество да продава ел. енергия на потребителите, респ. да претендира заплащането ѝ; има ли КЕВР делегирани от ЗЕ нормотворчески правомощия да определя кой от участниците на енергийния пазар да събира начислените суми за неизмерени количества енергия. Всички правни въпросни касаят активната материалноправна легитимация по иска, а тя по това дело е вече разрешена от първата касация по делото. По реда на чл. 290 ГПК е даден принципен отговор на въпроса кой има право да получи от крайния битов клиент, начислената електрическа енергия в резултат на извършената корекция – крайният доставчик или операторът на електроразпределителната мрежа и конкретно по делото е постановено, че крайният клиент дължи заплащане на потребената електрическа енергия, преизчислена при условията на ПИККЕ на оператора на електроразпределителната мрежа, като потребител на енергийна услуга по см. на т. 41б, б. „а“ ДРЗЕ. В случая заплащане се дължи на „Електроразпределение Север“ АД. Делото е върнато на въззивния съд за събиране на доказателства по други релевантни обстоятелства. Няма основание за допускане на касационно обжалване и в хипотезата на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, като изложените от касатора съображения не са от тези, които биха обусловили извод за очевидно неправилно въззивно решение. Очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК е налице при установими от самите мотиви на въззивния съдебен акт нарушение или явна необоснованост. Очевидно неправилен е актът, постановен в противоречие със закона до степен, че съответната норма е приложена със смисъл, противоположен на действителното й съдържание, или е приложена несъществуваща или отменена норма, или грубо са нарушени правилата на формалната логика. В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване. Касаторът следва да заплати на насрещната страна сторените в инстанцията съдебни разноски – 2364 лв. лв. заплатен адвокатски хонорар. Мотивиран от горното, съдът