Определение № 2121 от 26.07.2024 г. на ВКС по т. д. № 9/2024 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „ВИСМАН” ЕООД, представлявано от адв. А. В., срещу решение № 229 от 05.04.2023г. по т.д. № 1194/21г. на САС, 13 състав, с което след отмяна на решение № 261033 от 28.06.2021г. по т.д. № 2753/2017г. на СГС, ГО, VI-9 състав е отхвърлен предявеният от касатора против „Профилактика, рехабилитация и отдих” ЕАД иск с правно основние чл.79, ал.1, предл.1 ЗЗД за сумата 54 170,40 лева, представляваща дължима и неплатена цена на котел марка: Viessmann, модел Vitoplex 200 – 1950 kW /7438490/, съгласно чл.9 от споразумение от 22.05.2017г., подписано между „ВИСМАН” ЕООД, „ИНДСИС” ООД и Профилактика, рехабилитация и отдих” ЕАД – клон П. Баня, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното плащане, и касаторът е осъден да заплати на „Профилактика, рехабилитация и отдих” ЕАД разноски за първоинстанционното производство в размер на 2000 лева и за въззивното производство в размер на 1888,41 лева.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа, че в нарушение на съдопроизводствените правила въззивният съд е разгледал възражения на ответника, направени едва с въззивната жалба, че отлагателното условие по т.9 от процесното споразумение от 22.05.2017г. не е изпълнено, като е оспорил истинността и авторството на представения към исковата молба доклад от извършената експертиза от производителя на рекламирания котел. Сочи, че ответникът не само не е оспорил настъпването на условието на т.9 от споразумението, но и е потвърдил факта, че рекламацията за наличие на производствен дефект в рекламирания котел не е приета от производителя, като не е оспорил представените от касатора доказателства и сам е представил доказателства за това обстоятелство, и е изложил доводи за неправилност на този отказ. Поддържа, че от събраните по делото доказателства се потвърждава фактът, че рекламацията на котела не е приета от производителя, като въззивният съд не е обсъдил в цялост тези доказателства и е достигнал до извод за неоснователност на иска. Твърди още, че въззивният съд, без да бъде сезиран за това, е допълнил и изменил клаузите на процесното споразумение в противоречие с действителната воля на страните. Намира, че клаузите на споразумението са ясни и не се нуждаят от тълкуване. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът прави искане за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, като сочи следните процесуалноправни и материалноправни въпроси:

1. Може ли да се разглеждат/въвеждат за първи път възражения във въззивната инстанция, които ответникът е направил след изтичане на преклузивните срокове по чл.133 ГПК и съответно чл.370 ГПК?

2. Може ли съдът да оказва съдействие на страните извън рамките, поставени с чл.7, ал.1 и чл.8, ал.2 и ал.3 ГПК, като поставя едната в привилегировано положение с оглед разглеждането за първи път от въззивната инстанция на правоизключващи възражения и оспорвания на ответника на претендираното от ищеца право, направени след изтичане на преклузивните срокове по чл.133 ГПК и съответно чл.370 ГПК?

3. Служебното начало допуска ли възможност съдът да се разпростре и по отношение на незаявени възражения в сроковете по чл.133 ГПК и съответно чл.370 ГПК?

4. До къде се простира възможността на съда да тълкува договорите по реда на чл.20 ЗЗД и може ли при извършване на това тълкуване да се променя действителната воля на страните? Следва ли да се тълкуват всички уговорки между страните, в това число ясните и еднозначни такива, или на тълкуване по смисъла на чл.20 ЗЗД подлежат само неясните и двусмислени уговорки?

Касаторът твърди, че по процесуалноправните въпроси въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение № 4 от 05.02.2015г. по гр.д. № 3480/2014г. на ВКС, II т.о., решение № 108 от 08.10.2015г. по т.д .№ 2263/2014г. на ВКС, II т.о., решение № 310 от 30.07.2010г. по гр.д. № 1086/2009г. на ВКС, II г.о., решение № 67 от 06.07.2010г. по т.д .№ 898/2009г. на ВКС, I т.о., т. 2 и т. 4 на ТР № 1 от 09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, решение № 429 от 21.06.2010г. по гр.д. № 1151/2009г. на ВКС, I г.о., решение № 60 от 10.04.2013г. по гр.д. № 896/2012г. на ВКС, III г.о., решение № 315 от 07.12.2010г. по гр.д .№ 3555/2008г. на ВКС, IV г.о., а по материалноправния въпрос – в противоречие с решение № 50116 от 18.10.2022г. по т.д. № 1247/2021г. на ВКС, I т.о. При условията на евентуалност касаторът поддържа, че по въпросите е налице основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.

Касаторът поддържа, че въззивното решение е и очевидно неправилно, в подкрепа на което се позовава на особеното мнение на председателя на съдебния състав.

Ответникът „Профилактика, рехабилитация и отдих” ЕАД, представлявано от юрисконсулт М. Т., оспорва касационната жалба. Прави възражение за липса на основания за допускане на касационен контрол и излага подробни съображения за неоснователност на касационната жалба.

Третото лице – помагач „ИНДСИС” ООД не представя отговор на касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:

Касационната жалба е редовна– подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.

Въззивният съд е приел, че страните не спорят по фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, а по направените от съда правни изводи въз основа на анализа на събраните по делото доказателства, поради което относно правилно установената фактическа обстановка по правния спор между страните е препратил към мотивите на първоинстанционния съд на основание чл.272 ГПК.

Посочил е, че във въззивното производство с молби от 07.02.2022г. и 24.02.2022г. са представени писмени доказателства, приети с определение на съда от 05.04.2022г., като е приет и акт за изпитване на върната стока, представен от страна на ответника с отговора на исковата молба, приложен на л.79 от първоинстанционното производство.

Въззивният съд е посочил, че ищецът претендира сумата 54 170.40 лв. с ДДС, представляваща главница, включваща дължимата цена по чл. 9 от Споразумение с дата 22.05.2017г., и законна лихва за периода от датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на сумата. Приел е, че за да бъде уважена исковата претенция, следва ищецът да е изправна страна по договора, да е доказано неизпълнението на ответника, да е установен размерът на дължимата сума. Посочил е, че съгласно чл.154, ал.1 ГПК в тежест на ищеца е да докаже съществуването на фактите, на които основава своите искания, като в случая да бъде установено точно и пълно изпълнение от негова страна на задълженията по споразумението от 22.05.2017г. и сбъдването на уговореното отлагателно условие по смисъла на чл.25, ал.1, изр.1 ЗЗД, предвидено като основание за възникване на задължението на ответника да плати на ищеца цената по чл.9.1 или т.9.2 от споразумението – „в случай че производителят Viessman – Германия не приеме рекламацията за котела“, което следва да бъде изразено в „окончателното становище на производителя Viessman – Германия дали приема или отхвърля рекламацията за Котела“, съгласно чл. 4 от споразумението. Приел е, че ищецът обоснова наличието на процесното вземане от подписаното с ответника и конституираното по делото трето лице помагач тристранно споразумение от 22.05.2017г., по силата на което страните са приели, че: Индсис е закупил от Висман в качеството му на вносител в България на продуктите на производителя Viessmann - Германия котел марка: Viessmann, модел: Vitoplex 200 SX2A, сериен номер: 7438490500120106 (Котела); Индсис в качеството си на търговец и квалифициран инсталатор на котли е продал котела на клиента и го е инсталирал в обекта му, находящ се в [населено място] баня 6155, [улица]No 1; че котелът е пуснат в експлоатация от Индсис на 08.06.2016г.; че при работата на котела в гаранционният му срок е установен проблем, за който се предполага, че е производствен дефект и подлежи на рекламация пред производителя; за да бъде установено, дали констатирания проблем с котела е във връзка с производствен дефект, който се покрива от гаранцията, предоставена от производителя Viessmann, е необходимо котелът да бъде изпратен до производителя в Германия за експертиза. Взел е предвид, че с постигнато споразумение ищецът е поел задължение след получаване на уведомлението от „Индсис” ООД да организира натоварването и транспорта на котела до производителя Viessmann в Германия; за периода до получаването на окончателното становище на производителя Viessmann - Германия дали приема или отхвърля рекламацията за котела, ищецът „Висман” ЕООД се е задължил да предостави за временно ползване на клиента нов котел, марка Viessmann, модел Vitoplex 200-1950 kW (7438490) - само котелното тяло; за предоставения от „Висман” ЕООД на клиента на нов котел същите следва да подпишат приемо-предавателен протокол. Съобразил е уговорката, според която в случай че производителят Viessmann - Германия не приеме за основателна рекламацията за котела, за клиента възниква задължение да плати на ищеца цената на новия котел, посочен в т.4 от конкретното споразумение, възлизаща в размер на 45 142 лв. без ДДС (чл.9).

Въззивният съд е приел за доказано от събраните доказателства, че ответникът е предал на ищеца дефектиралия котел, а от своя страна ищецът е предал на ответника ново котелно тяло. Намерил е, че представените доказателства не установяват при условията на главно и пълно доказване сбъдването на уговореното в споразумението от 22.05.2017г. отлагателно условие по смисъла на чл.25, ал.1, изр.1 ЗЗД, а именно – наличието на окончателно становище на производителя Viessman – Германия, с което се отхвърля рекламацията за котела, т.е. че рекламацията не е приета, каквото възражение се поддържа във въззивната жалба. Намерил е за неправилен извода на първоинстанционния съд, че след като в отговора на исковата молба ответникът не е оспорил представения по делото доклад от извършена експертиза на стария котел от дружеството Viessmann, Германия, релевираните „твърдения и възражения по отношение на същия, въведени на по - късен етап в производството, се явяват недопустими“. Посочил е, че съгласно разпоредбата на чл.370 ГПК, приложима предвид характера на спора, когато в установения срок ответникът не подаде писмен отговор, не вземе становище, не направи възражения, не оспори истинността на представен документ, не посочи доказателства или не представи писмени доказателства, той губи възможността да направи това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства, но това не освобождава съда от задължението да извърши преценка по чл.154, ал.1 ГПК вр.с чл.235, ал.2 ГПК, а именно след съвкупен анализ на всички допустими и относими доказателства /в тяхната взаимна връзка и зависимост/ да посочи кои правно релевантни факти намира за установени и кои намира за недоказани, като изхожда от съдържащите се в доказателствата сведения каквито са, без да им приписва съдържание, каквото те нямат. Посочил е, че с исковата молба е представен документ на чужд език, придружен с превод на български, заверен от ищеца, съгласно изискванията на чл.185 ГПК – доклад от експертиза на върнато съоръжение /в тази част от превода страните нямат спор/, но същият е неподписан и не става ясно кой и в какво качество го е издал, за да може да се приеме, че издател е „производителят Viessman – Германия“, съответно, че той съставлява предвиденото в споразумението „окончателно становище на производителя Viessman – Германия, с което се отхвърля рекламацията за котела“. Добавил е, че дори и да се приеме за издател на документа „производителят Viessman – Германия“ – предвид липсата на спор между страните относно авторството на документа, не може да се приеме, че той съставлява – „окончателно становище на производителя Viessman – Германия, с което се отхвърля рекламацията за котела“, т.е. че „рекламацията не е приета“, каквото възражение се поддържа във въззивната жалба, тъй като той няма такова съдържание. Относно съдържанието на документа въззивният съд е кредитирал заключението на приетата по делото съдебно - преводаческа експертиза, като неоспорено от страните, правилно и обосновано, съответно не е кредитирал превода на документа, представен от ищеца с исковата молба. Намерил е, че формираният извод се подкрепя от обстоятелството, че по отношение на този факт - неприемането на рекламацията на дефектиралия котел от производителя, не са налице предпоставките по чл.154, ал.2 ГПК и по чл.155 ГПК; съдът не е обявил по реда на чл.146, ал.1, т.5 ГПК, че това обстоятелство не се нуждае от доказване; не е налице признание на този факт от ответника по реда на чл.175 ГПК, което да следва да бъде съобразено с оглед на всички обстоятелства по делото. Отбелязал е, че за установяване на този факт не е достатъчно само ищецът да уведоми ответника, че производителят не е приел рекламацията на котела, каквото уведомление е направено с разменената кореспонденция между страните, за да възникне задължението за ответника по чл.9.1 или чл.9.2. Намерил е, че противното не съответства на съдържанието на процесното споразумение. В допълнение към тези мотиви въззивният съд е приел, че тълкуването на процесното споразумение при спазване на правилата по чл.20 ЗЗД обосновава извод, че действителната обща воля на страните е за ответника да възникне задължение да плати на ищеца цената по чл.9.1 или т.9.2 от споразумението, в случай че той е виновен за дефектирането на котела, съответно за неприемането на рекламацията от производителя /в този смисъл са разпоредбите на чл.4, чл.7, чл.9 и чл.10 от споразумението/, каквото поведение е приел, че не е установено по делото. Посочил е, че съгласно заключението на приетата във въззивното производство съдебно - преводаческа експертиза и разясненията на вещото лице в съдебно заседание, причина за констатираната повреда в процесния котел е „грешка от страна на строителя/дефект при инсталирането на съоръжението“, което при съобразяване на обстоятелството, че котелът е въведен в експлоатация от „Индсис“ООД - „търговец и квалифициран инсталатор на котли“, в какъвто смисъл са изявленията на страните в процесното споразумение, изключва възможността производителят да не носи гаранция по смисъла на гаранционните ограничения, посочени в отчетната книжка, представена от ищеца с допълнителната искова молба. В този смисъл е приел, че не се установява виновно поведение от страна на купувача - ответник, което да доведе до възникване на задължението за него да заплати новия котел съобразно уговореното в споразумението.

Въззивният съд е приел за неоснователни възраженията в отговора на въззивната жалба, че: ищецът „Висман“ ЕООД не е страна по представените от ответника договори с „Индсис“ ООД и съображенията за приложението на чл.193, чл.195 и чл.196 ЗЗД не го касаят; че „Висман“ не е приемало за основателна по какъвто и да било начин рекламацията на ответника относно повреда на стария котел и не е имало каквито и да било търговски отношения във връзка с покупко-продажбата на същия от ответника; че „Висман“ е изпълнило задълженията си по споразумението да организира натоварването и транспорта на стария котел и да достави нов котел, като не е поемал други задължения, включително и да прави възражения към производителя; че „Висман“ ЕООД не е производител на стария котел по смисъла на чл. 3 от Директива от 25 юли 1985 година за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите-членки относно отговорността за вреди, причинени от дефект на стока (Директивата); позоваването на стр. 3 Раздел В - Гаранционни ограничения. т.3 буква от Отчетната книжка, където изрично е посочено, че, „Производителят и/или продавачът не носят гаранция в случай, че дефектът на продукта е причинени от нетретиране на водата съгласно предписанията на производителя, замърсявания на инсталацията, отлагания и др.“; че при извършване на експертизата на стария котел производителят е констатирал значителни отлагания на котлен камък (калк) между 5-10 см., които са единствената причина за повредата; че ищецът не е предоставял друга гаранция за стария котел освен тази, която се предоставя от производителя. Изтъкнал е, че дори и същите да са основателни, те не доказват при условията на главно и пълно доказване фактите и обстоятелствата, на които ищецът е основал исковете си. Приел е, че при този изход на спора не се налага обсъждане на правопогасяващите и правоизключващите възражения на ответника, включително и другите възражения във въззивната жалба за допуснати нарушения от първоинстанционния съд, тъй като това не може да обоснове различен извод от направения.

Настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Поставените от касатора първи три процесуалноправни въпроса са свързани с допустимостта на направени след изтичане на преклузивните срокове по чл.133, съответно чл.370 ГПК възражения. Въпросите са формулирани във връзка с твърдението на касатора, че въззивният съд е обсъдил възраженията и оспорванията на ответника относно настъпването на отлагателното условие за плащане по чл.9 от процесното споразумение, които не са направени в срока за отговор на исковата молба, без да се произнесе по довода, че са били преклудирани. В случая в отговора на исковата молба ответникът е направил възражение, че не са били налице причини за неприемане на рекламацията на котела, както и е оспорил превода на представения от ищеца доклад на върнато съоръжение. Въззивният съд в изпълнение на задължението си да се произнесе по предявения иск, е обсъдил доводите на страните и събраните по делото доказателства, като е извършил собствена преценка относно действителното съдържание на представеното по делото доказателство – доклад от експертиза на върнато съоръжение, както и след съобразяване на клаузите на подписаното споразумение и тълкуване на същите е формирал правните си изводи по релевантните за спора факти. С оглед на това твърденията на касатора за произнасяне на въззивния съд по преклудирани възражения не съответстват на фактите по делото и формулираните във връзка с тези твърдения въпроси не могат да обосноват допускане на касационен контрол. Касаторът е изложил и доводи за неизпълнение на задължението на въззивния съд при направено от ответника оплакване за непълнота на доклада на първоинстанционния съд да изложи съображения по тези оплаквания, като провери дали докладът отговаря на изискванията на чл.146 ГПК, но във връзка с тези доводи не е поставен процесуалноправен въпрос.

Формулираният четвърти материалноправен въпрос се отнася до прилагането на чл.20 ЗЗД и тълкуването на договора и е поставен във връзка с твърденията на касатора, че от една страна, клаузите на процесното споразумение са били ясни и не са се нуждаели от тълкуване, а от друга страна, направеното от въззивния съд тълкуване не съответства на действителната воля на страните. По поставените въпроси за приложението на разпоредбата на чл.20 ЗЗД и съблюдаване от съда на въведените с нея критерии е налице трайна и непротиворечива практика на ВКС. Според нея при неяснота или спор относно точния смисъл и съдържание на договора или на отделни негови клаузи, съдът е длъжен да извърши тълкуване според визираните в чл.20 ЗЗД критерии, за да изясни действителната воля на страните, като прилагането на критериите по чл.20 ЗЗД изисква съдът да тълкува отделните договорни уговорки във връзка една с друга и смисъла, който произтича от целия договор, като изхожда от целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността и като не подменя постигнатата от страните и обективирана в договора обща воля. В настоящия случай съдът е разгледал релевантните клаузи на договора, като ги е тълкувал в цялост и във връзка една с друга, за да установи действителната воля на страните. Формулираните в тази връзка въпроси изразяват несъгласието на касатора с изводите на съда, но правилността на обжалваното решение не е предмет на проверка в производството по чл. 288 ГПК.

Не е налице и основанието по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение. За разлика от неправилността на съдебния акт като общо касационно основание по чл.281, т.3 ГПК, очевидна неправилност е налице, когато е налице видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен съдебен акт. Очевидно неправилен е съдебен акт, който е постановен „contra legem“ до такава степен, при която законът е приложен в неговия противоположен смисъл или който е постановен „extra legem“, т.е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма. Очевидна неправилност е налице и когато въззивният акт е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Не е налице очевидна неправилност обаче, когато въззивният акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, при противоречие с практиката на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз, когато е налице неправилно решаване на спорни въпроси относно приложимия закон или относно действието на правните норми във времето, както и когато необосноваността на въззивния акт произтича от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, в които случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. В случая не е налице очевидна неправилност на обжалваното решение, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано.

По изложените съображения настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. При този изход на спора на касатора не се дължат разноски. На ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение