Определение № 60283 от 28.09.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3318/2021 г.

Производство по чл.278, вр. с чл.274, ал.2 ГПК. Образувано по частна жалба вх.№ 65648/08.07.2021 г. на Ю. С. С. чрез адвокат Й. С. от АК-Силистра срещу определение № 60517/23.06.2021 г. по гр.д.№ 1457/2021 г. на ВКС, IV г.о., с което се оставя без разглеждане касационната му жалба с вх.№ 260757/05.03.2021 г. срещу решение № 260005/22.01.2021 г. на Окръжен съд Силистра и е прекратено производството пред касационната инстанция. В частната жалба се твърди, че определението е неправилно и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, поради което иска да бъде отменено и да се разглежда касационната жалба. Ответниците С. А. С. и Ш. А. Дал не вземат становище. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, констатира, че обжалваното определение е постановено от състав на Върховния касационен съд, с оглед на което подлежи на обжалване пред друг състав на същия съд - чл.274, ал.2, изр.2 ГПК. Частната жалба е подадена в срок от легитимирана да обжалва страна по делото и е редовна, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Преценката на съда дали въззивното решение подлежи на касационнно обжалване по смисъла на чл.280, ал.3 ГПК се извършва с оглед цената на иска към датата на завеждане на исковата молба, която се определя окончателно от първоинстанционния съд до края на първото съдебно заседание за разглеждане на делото, според чл.70, ал.1 ГПК. Правно ирелевантни за определяне на цената на иска е обстоятелството, каква е пазарната цена на имотите, предмет на оспорените по делото договори. От данните по делото е видно, че твърденията в исковата молба са за сключен договор за дарение на две ниви с нотариален акт № 23 от 18.11.2003 г., без съгласието на прехвърлителя. Цената на всеки от исковете се определя съгласно чл.69, ал.1, т.4, вр. т.2 ГПК, т.е. от д анъчната оценка на двете ниви, която е 1323.30 лева и 2954.20 лева и е под установения минимален праг за достъп до касационно обжалване. Исковете за недействителност на сделки с недвижими имоти не са искове за собственост или вещни права и не е налице и изключението по чл.280, ал.3, т.1 ГПК, поради което правилно състав на Върховният касационен съд е приел, че въззивното решение не подлежи на касационно обжалване в тази част. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение