Определение № 2865 от 10.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3600/2023 г.

ВКСI гражданско отделение10.06.2024 г.докладчик Ваня Атанасова

Диспозитив

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 73 от 20.04.2023 г. по в.гр.д.№ 69/2023 г. на Окръжен съд-Габрово. ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на жалбоподателката в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена държавна такса в размер на 360 лева по сметка на ВКС на РБ, като й указва, че при неизпълнение в срок на горното задължение, касационната жалба ще бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея производство прекратено. След изтичане на срока за внасяне на дължимата държавна такса, делото да се докладва на председателя на отделението - за насрочването му за разглеждане в открито съдебно заседание или на докладчика - за прекратяване. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Мотиви

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от М. К. С., чрез адв. И. И., АД „И. и Л.“, АК – Габрово, срещу решение № 73 от 20.04.2023 г. по в.гр.д.№ 69/2023 г. на Окръжен съд-Габрово,потвърждаващо решение № 546 от 04.11.2022 г. по гр.д.№ 117/2022 г. на Районен съд-Габрово, с което са отхвърлени предявените от М. К. С. срещу Община Габрово обективно кумулативно съединени искове с правни основания чл. 49 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД, за осъждане на Община – Габрово да заплати на М. К. С. сумата 18000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, представляващи претърпени болки и страдания от увреждане на здравето - вътреставно счупване в областта на латералния кондил на тибията (голям пищял) на лявата подбедрица, с импресия (понижаване на нивото) на тибиалното плато и разместване на костен фрагмент задно, оток и кръвоизлив в лявата коленна става, настъпило на 02.07.2021 г., в Регионален етнографски музейна открито “Етър”, в резултат на падане в необезопасен и необозначен канал за отвеждане на вода, ведно със законната лихва върху тази сума от 2. 07. 2021 г. до окончателното й изплащане, сумата 1574, 90 лв. обезщетение за имуществени вреди, представляващи разходи за медицински изделия и болничен престой за лечение на фрактурата, ведно със законната лихва върху същата от настъпване на увреждането до окончателното й изплащане, и сумата 88.57 лв. обезщетение за забавено плащане, за периода от 02.07.2021 г. до 23.01.2022 г, на главницата 1574, 90 лв.

Твърди се неправилност на решението поради постановяването му в противоречие с чл. 49 ЗЗД, при необоснованост на фактическите изводи и при допуснати съществени процесуални нарушения: необсъждане на всички оплаквания и доводи на ищцата, съдържащи се във въззивната жалба и неправилно разпределена доказателствена тежест. Иска се допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд. Претендират се разноски за трите инстанции.

Подадени са отговори на касационната жалба от ответника Община - Габрово и от третото лице помагач на ответника РЕМО “Етър”, в които се излагат становища за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и за неоснователност на касационната жалба. Претендират се разноски за касационната инстанция, включително и юрисконсултско, съотв. адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в касационното производство.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, при извършването на преценка за наличие на основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, съобрази следното:

Въззивният съд е приел за допустим предявения срещу Община – Габрово иск по чл. 49 ЗЗД. Счел е за неоснователно възражението на общината за недопустимост на иска по отношение на нея, тъй като същата не е надлежен ответник. Процесуалната легитимация в процеса следва единствено от правното твърдение на ищеца относно спорното право, така както същото е индивидуализирано от основанието и петитума на исковата молба, т.е. заявеното от ищеца спорно право предопределя кои са надлежните страни в процеса. Процесуалната легитимация обуславя допустимостта на иска и не следва да се смесва с материалноправната, която е от значение при преценка на основателността му. В случая Община – Габрово е процесуално легитимирана да отговаря по предявения срещу нея иск по чл. 49 ЗЗД.

При разглеждане на спора по същество въззивния съд е препратил към мотивите на първоинстанционното решение в частта им, в която е прието, че Община Габрово няма качество на възложител на работа по смисъла на чл. 49 ЗЗД по отношение на юридическото лице, на което е възложено безвъзмездно управление на процесния имот, представляващ публична общинска собственост – Регионален етнографски музей на открито “Етър”, Габрово, поради което предявеният срещу Община – Габрово иск е неоснователен. Материалноправно легитимиран да отговоря по предявения от М. К. С. иск по чл. 49 ЗЗД е РЕМО „Етър“, а не общината.

За неоснователно е прието оплакването на въззивника за липса на доказателства за валидно възлагане на управлението на имота и прилежащите му сгради на РЕМО „Етър“. В тази връзка въззивният съд е приел, че възлагането на процесния имот, представляващ публична общинска собственост, на РЕМО „Етър“, за безвъзмездно управление, е извършено със заповед на кмета на Община – Габрово, на основание чл. 12 ЗОбС и чл. 10 от Наредба за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, приета от Общински съвет – Габрово.

За неоснователни са приети и оплакванията за допуснати съществени процесуални нарушения - разпределяне на доказателствената тежест в нарушение на чл. 154 ГПК, за непълнота и неточност на доклада по чл. 146 ГПК.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поставят следните групи въпроси във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК:

  1. Когато указанията и разпределението на доказателствената тежест в доклада на първоинстанционния съд коренно се разминават с постановеното в съдебното решение, какви процесуални действия следва да предприеме въззивният съд. Следва ли да отмени първоинстанционното решение, да върне делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане и да постанови изготвянето на нов доклад или следва да изготви доклад и сам да събере доказателства за правнорелевантните факти, след което да се произнесе по същество.
  1. Когато съдът конституира страна по делото, било по нейно искане, било по искане на друга страна, какво процесуално качество придобива тя – това, които е поискано при встъпването й, това, което съдът е посочил, като я е конституирал, или това, което следва от естеството на материалното правоотношение. От участието й в процеса могат ли да се породят правни последици различни от тези, които следват от естеството на материалното правоотношение. Когато в първоинстанционното производство е встъпила или е била привлечена трета страна и съдът в хода на производството (или в края на производството при постановяване на съдебното решение) я “разпознава” в друго качество, различно от това, което е поискано при встъпването й, какви следва да са действията на съда. Следва ли съдът да състави нов доклад и да разгледа делото отново отначало, с оглед новото разпределение на доказателствената тежест. Какви трябва да са действията на въззивния съд в този случай (в случай, че първоинстанционният съд не е сторил това в първоинстанционното производство). Следва ли да отмени първоинстанционното решение, да върне делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане и да постанови изготвянето на нов доклад или следва да изготви доклад и сам да събере правнорелевантните факти, след което да се произнесе по същество.
  1. За да бъде валидно възлагането на управление на имотите и вещите – общинска собственост, необходимо ли е актът, с който са предоставени за безвъзмездно управление, да бъде вписан. Какви са последиците от невписването му;.
  1. Отговорена ли е общината за вреди, причинени заради изградени опасни и необезопасени съоръжения в имоти – публична общинска собственост, и в каква степен. Длъжна ли е общината, при безвъзмездното предоставяне за управление на имоти публична общинска собственост, да възложи вземането на мерки за безопасност, които да се спазват от лицето, на което е предоставено безвъзмездното управление на имота, и да следи за спазването им.

Следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, по въпроса по точка 4, конкретизиран от настоящата инстанция както следва: материалноправно легитимирана ли е общината да отговаря, на основание чл. 49 ЗЗД, за вреди, причинени заради необезопасени и необозначени като опасни участъци от имоти публична общинска собственост, предоставени за безвъзмездно управление от общината на юридически лица на общинска бюджетна издръжка, или отговорно в коментираната хипотеза е само юридическото лице, осъществяващо безвъзмездното управление на имота.

Воден от гореизложеното Върховния касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,

Цитирани разпоредби

10