Определение № 50048 от 13.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3296/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

С решение № 215 от 22.06.2022 г. по гр. д. № 134/2022 г. на Смолянския окръжен съд е потвърдено решение № 24/07.03.2022 г. по гр. д. № 373/2020 г. на Девинския районен съд в обжалваната част, с която е отхвърлен искът по чл. 109 ЗС на Р. С. Б. за осъждане на ответника Д. С. Б. да прекрати неоснователните си действия, изразяващи се в ограничаване на достъпа до собствения на ищеца имот – гараж с идентификатор .........по КККР на [населено място], одобрени със заповед № РД-18121/21.02.2019 г. на изпълнителен директор на АГКК, състоящ се от 2 надземни етажа, с проектна площ 24 кв. м., като премахне ограда около гаража от бетон, колове и метална мрежа, порталната врата на същата ограда откъм пътя на север, заключена с катинар, и 10 кошера с пчели, празни и пълни.

Въззивният съд е приел, че процесният гараж попада в имот с идентификатор 03112.67.7 по КККР на [населено място], общ. Д., който представлява нива с площ от 1 632 кв. м. в м. „Д.“. Този имот е възстановен с решение № 7/07.06.1995 г. на наследниците на Т. А. Б. и въз основа на него е издаден констативен нотариален акт № ...../10.09.1997 г. в полза на С. Б., М. Р., Я. Б., Х. Х. и Б. Б.. Тези наследници са извършили на 24.08.2004 г. неформална делба, като имотът се е паднал в дял на Д. Б. и Р. П..

Прието е, че с писмен договор от 19.06.1992 г. Б. В. Б. е продала на ищеца Р. С. Б. 50 кв. м. от процесната нива. Освен подписите на страните по сделката са положени и подписите на секретаря и кмета на селото. Не се спори, че продавачката е една от наследниците на Т. Б.. Прието е обаче, че в договора не е посочено, че се продава земята под и около процесния гараж, а освен това той няма вещнопрехвърлително действие заради липсата на нотариална форма. Този договор обаче е показател за намерението на ищеца да свои гаража и да уреди отношенията си със собствениците на земята под и около него.

Прието е, че конструкцията на спорния гараж е масивна, монолитна, стоманобетонова, състои се от колони, греди, междуетажна и покривна плоча. Стените са тухлени, върху бетонов пояс, като на първо ниво за северна стена е използвана съществуващата стоманобетонова подпорна стена, която укрепва пътя. Сградата е с размери 4, 05/6. 05 метра или 24 кв. м. Таванът е стоманобетонова едноскатна плоча.

Прието е, че около гаража съществува ограда, която загражда цялото място от около 1 дка. Тя не ограничава достъпа на ищеца до втория етаж на гаража, където той държи автомобили. Откъм пътя, в източната част на ограденото място, има портална врата /метална, с мрежа/, която се заключва с катинар. В мястото има 5 пчелни кошера под навес и 3 извън него, общо 8 бр., на около 5 метра от сградата. Няма свободен достъп до първото ниво/етаж/ на процесната сграда на ищеца през имота на ответника. За гаража вещото лице не е открило строителни книжа. Първото ниво е в недовършен вид.

Прието е, че до първото ниво може да се стигне по пътека, успоредна на пътя, идваща от югоизток, от регулацията, но там има катинар и се преминава през имота на ответника. При огледа ищецът твърди пред вещото лице, че до първото ниво е слизал и по ската, източно от сградата, където сега са разположени кошерите с пчели, но сега там е заградено с метална рамка с мрежа. Преминаването по този скат също става през имот на ответника.

Въззивният съд е приел, че при строителството на гаража през 1988 г. земята е била държавна собственост. От построяването на гаража ищецът упражнява владение върху него - държи свои автомобили на второто ниво, а на първия етаж съхранява свой багаж – дървен материал, инструменти. Намерението за своене на гаража е известно на ответника Д. Б. още отпреди реституцията на земята. Ответникът няма никакви претенции относно собствеността на самия гараж; зачитал е и зачита собствеността на ищеца, като според свидетелите дори е оставил около гаража място, от което сградата да може да се обслужва. С нот. акт № ..../15.10.2021 г. ищецът и съпругата му са признати за собственици на гаража в режим на СИО.

Като се е позовал на практика на ВКС въззивният съд е приел, че незаконният строеж е годен обект на вещни права и може да бъде придобиван от субектите по всички уредени в закон придобивни способи. При спор за собственост на незаконен строеж е относимо единствено дали има влязла в сила заповед по чл. 225 или чл. 225а ЗУТ за премахване на строежа и то само ако не е налице позоваване, че правото на принудително изпълнение на държавата е погасено по давност съгласно предпоставките на чл. 282, ал. 1, т. 9 АПК. Прието е, че ищецът Р. Б. е придобил правото на собственост върху гаража на основание чл.79, ал.1 ЗС по силата на осъществявано от него давностно владение от 1997 г. /след реституирането през 1993 г. на земята в полза на наследниците на Т. Б. и с оглед чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ / насетне и до настоящия момент. Незаконността на строежа не се отразява на правото на собственост, като при липсата на твърдения и данни за влязла в сила заповед по чл. 225 или 225а ЗУТ за премахване на строежа, негов собственик се явява ищецът.

От правна страна въззивният съд е приел, че ответникът препятства достъпа на ищеца до собствения му гараж, като е поставил портална врата на оградата, разположена на север от гаража и я е заключил с катинар, затворил е също така празното място в оградата от север, до гаража, през което ищецът е слизал от източната страна покрай навеса с пчелните кошери, за да стигне до долния етаж на гаража. Това обаче не се явява неоснователно.Това е така, защото достъпът на ищеца до долното ниво/етаж/ на собствения му гараж е възможен само чрез преминаване през имот на ответника, дори ако се осигури достъп на ищеца чрез поставяне на метална стълба от подпорната стена на пътя до жълто оцветеното на скицата към решението от западна страна на гаража. Ако се премахне само порталната врата или се постанови само да бъде държана отключена, ищецът, за да стигне до долния етаж на гаража си, преминава, както е обяснило и вещото лице, по пътечка през имота на ответника от чупката на оградата на скицата/на североизток/ в посока запад. Ако се премахне само някаква част от оградата от север или цялата, отново, за да стигне до долния етаж, ищецът трябва да преминава през имота на ответника. Ето защо, ако се постанови от съда премахване на порталната врата с катинара, или на цялата ограда от север или само на онази част от оградата, която е затворена допълнително с метална рамка от север до гаража, ще се учреди от съда право на преминаване в полза на ищеца през имота на ответника, което е недопустимо. Наред с това, засягане на съседен имот, за да се осигури достъп до ищцовия, следва да бъде в минимална степен и да е точно определено, а не през няколко места, ако това не е необходимо, като е налице конкретна разумна причина преминаването/засягането да е на точно определено място. За да се даде признатата от закона защита на ищцовото право на собственост върху гаража, най-напред следва ищецът по реда на чл.64 ЗС да поиска определяне на прилежащата площ към собствената му сграда, което обаче не може да стане по настоящото дело и то на етапа на въззивното производство. Едва след като тази площ се определи, ищецът ще може адекватно да се брани срещу посегателство на ответника върху достъпа му до гаража и до тази площ, включително чрез иск по чл. 109 ЗС, чийто предмет ще е конкретен в степента, необходима за уважаването му. Тогава техническата експертиза би могла да установи дали изобщо и как чрез минимален достъп през ответниковия имот би се осигурил достъп на ищеца до първия етаж на гаража и прилежащата му площ и то без недопустимо да се учредява право на преминаване в полза на ищеца през целия ответников имот. В настоящия случай е видно, че само по себе си, наличието на цялата оградата около гаража не пречи на достъпа до него; пречи например държането заключена на порталната врата на оградата или онази част от оградата, която препятства слизането по ската от изток покрай кошерите до долния етаж на гаража. Ищецът също не е посочил друга конкретна част от оградата, освен порталната врата, която да му пречи на достъпа, по-специално предвид казаното от него на експерта при огледа, че преди е слизал до първия етаж на гаража по ската източно от сградата, където обаче вече е заградено с метална рамка с мрежа.

Прието е, че не се установява наличието на пчелните кошери под навеса, монтиран на източната стена на гаража и в близост до гаража от изток, да пречат на ищеца да има достъп до долния етаж на постройката и да я ползва. В случая не е указано как поставянето и държането на кошерите създава за ищеца пречки за използването на гаража му, по-големи от обикновените, и не се разкрива това действие на ответника да пречи на пълноценното осъществяване на собственическите правомощия на ищеца върху гаража, при положение, че няма и определена прилежаща площ по чл. 64 ЗС.

Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищеца Р. Б..

Жалбоподателят счита, че по делото е установено преченето, което ответникът осъществява по отношение на процесния гараж – възпрепятства се ползването както на първия, така и на втория етаж. Това според него налага отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявения иск.

В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по следните въпроси:

1. Съществува ли задължение на въззивния съд при произнасяне по негаторен иск да назначи служебно съдебнотехническа експертиза за определяне на необходимата за обслужване площ на сградата, когато е налице разделна собственост на дворното място и сградата, за да се установи каква е прилежащата площ, в рамките на която суперфициарният собственик има правото да ползва имота;

2. Длъжен ли е собственик на имот да търпи ограничения на правото си, без суперфициарният собственик да е поискал определяне на необходимата прилежаща площ към сградата по реда на чл.64 ЗС;

3. Допустимо ли е при иск по чл.109 ЗС въззивният съд да учреди право на преминаване в полза на ищеца пред имота на ответника, без това да е поискано на основание чл.64 ЗС;

4. Кога извършеното от ответника неоснователно въздействие /действие или бездействие/, създаващо за ищеца пречки за използване на първия етаж /долно ниво/ на собствения му гараж чрез преминаване през имота на ответника е по-голямо от обикновеното и поради това е недопустимо.

По първия въпрос се поддържа противоречие между въззивното решение и решение № 43 от 29.05.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2463/2018 г., II г. о., и решение № 75 от 28.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1283/2010 г., I г. о.; по втория и третия въпрос – противоречие с посочените решения, както и с решение № 304 от 21.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1311/2010 г., II г. о., решение № 33 от 26.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6221/2014 г., II г. о., решение № 48 от 25.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2410/2013 г., I г. о., а по четвъртия въпрос - решение № 50 от 3.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2787/2019 г., I г. о.

Поддържа се и основанието по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК – очевидна неправилност.

Ответникът в производството Д. С. Б. оспорва жалбата. Счита, че тя не следва да се допуска до разглеждане по същество, тъй като не са налице предпоставките на процесуалния закон за това.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу решение на въззивен съд по иск с правно основание чл.109 ЗС, което е в обхвата на касационния контрол независимо от цената на иска.

Налице е поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по първия въпрос - съществува ли задължение на въззивния съд при произнасяне по негаторен иск да назначи служебно съдебнотехническа експертиза за определяне на необходимата за обслужване площ на сградата, когато е налице разделна собственост на дворното място и сградата, за да се установи каква е прилежащата площ, в рамките на която суперфициарният собственик има правото да ползва имота. Въпросът отговаря на общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК, а приетото по него противоречи на посочената от жалбоподателя практика на ВКС - решение № 33 от 26.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6221/2014 г., II г. о., решение № 48 от 25.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2410/2013 г., I г. о.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение