Определение № 433 от 13.02.2026 г. на ВКС по т. д. № 2272/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ответника ОБЩИНА КЪРДЖАЛИ против решение № 233/17.07.2025 г. по в.т.д. № 259/2025 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив, потвърждаващо решение № 5/17.03.2025 г. по т.д. № 82/2024 г. на Окръжен съд – Кърджали, с което настоящият касатор е осъден да заплати на ищеца “СТИЛМЕД - СА” ЕООД, ЕИК[ЕИК], сумата от 57 732,59 лева - неплатена цена /възнаграждение/ по договор № 19976-03/20.10.2023 г. за изпълнение на обществена поръчка за строителство, съгласно фактура № [ЕГН]/ 27.10.2023 г., ведно със законната лихва от 15.11.2024 г. до окончателното й изплащане, и сумата от 8 408,12 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 27.10.2023 г. до 14.11.2024 г. вкл., както и разноските по делото. С касационната жалба се атакува въззивното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3, предл. 1, 2 и 3 ГПК. Изтъква се, че във въззивната жалба са посочени пороците на първоинстанционното решение и извършените от първостепенния съд нарушения на съдопроизводствените правила. Пояснява се, че независимо от своевременното оспорване на съдържанието на представените от ищеца двустранно подписани приемо-предавателен протокол и протокол за приемане на извършените СМР от 27.10.2023 г. с доводи, че обективираните в тях СМР не са извършени в посочените количества и не са приемани, не е допусната поисканата с отговора на исковата молба съдебно-техническа експертиза по формулирани от ответника въпроси. Пояснява се, че първата инстанция приела, че оспорването на протоколите за приемане на СМР, след подписването им и приемането на работата, без конкретни възражения дали при извършване на СМР изпълнителят се е отклонил от поръчката и конкретно как, противоречи на уговорките в договора. Необходимостта от такава експертиза се обосновава от страната със спецификата на договора и нуждата от доказване вида и количеството на неизпълнените СМР, както и във връзка с дадените показания от свидетеля инж. С. Д., който макар да твърди, че е посещавал обекта на място, не сочи да е извършил някакви измервания или други конкретни проверки на съставените от изпълнителя ищец протоколи. Добавя се, че първата инстанция се е позовала в мотивите си само на показанията на свидетелите на ищеца, които са негови служители и към момента и са заинтересовани от изхода на спора. Поддържа се, че въпреки въведените с въззивната жалба оплаквания в горния смисъл, апелативният съд е приел, че поставените въпроси излизат извън предмета на спора, а и искане за допускане на съдебно-техническа експертиза не е направено във въззивното производство, поради което не е била налице хипотезата на чл.266, ал. 3 ГПК. Твърди се, че в решението си съставът на АС - Пловдив също се е позовал само на свидетелските показания на водените от ищеца лица и не е отчел противоречието в дадените от свидетеля С. Д.. По тези аргументи се иска отмяна на атакувания въззивен акт с произтичащите от това последици, както и присъждане на разноските по делото. При така въведените оплаквания в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се претендира допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал. 1, т. 1 ГПК с твърдение, че е налице противоречие на въззивното решение със задължителната практика на касационната инстанция - Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, по въпроса: “Длъжен ли е въззивният съд служебно да събере доказателствата, които поначало се събират служебно от съда, когато такива са необходими за изясняване на делото от фактическа страна, или това е допустимо само при съответно оплакване за допуснато процесуално нарушение при първоинстанционното разглеждане на делото?”. От ответника по касация “СТИЛМЕД - СА” ЕООД е подаден отговор, в който се оспорва основателността на подадената касационна жалба и се изразява становище по съществото на спора. Претендират се направените по делото разноски. Настоящият състав на Първо търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл. 288 ГПК, намира следното: Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК. Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявен от “СТИЛМЕД - СА” ЕООД против ответника ОБЩИНА КЪРДЖАЛИ иск с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД (неправилно квалифициран по чл. 327, ал. 1 ТЗ) за присъждане на неплатеното възнаграждение по договор № 19976-03/20.10.2023 г. за изпълнение на обществена поръчка за строителство, както и с акцесорна претенция по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Недоволен от осъдителното първоинстанционно решение е останал ответника ОБЩИНА КЪРДЖАЛИ, подал въззивна жалба. В обжалваното въззивно решение апелативният съд е приел, че на 20.10.2023 г. между общината като възложител и “СТИЛМЕД - СА” ЕООД като изпълнител е сключен договор за изпълнение на обществена поръчка за строителство № 19976-03, с предмет - изграждане на улица за достъп до общински имоти по ПУП на “Индустриална зона – Юг”, [населено място], съгласно задание на възложителя. В чл. 2 е предвидено, че контролът и отчитането на изпълнението ще се извършва от отговорно лице от отдел “Инвеститорски контрол и строителство” при ОБЩИНА КЪРДЖАЛИ. Съгласно чл. 3.1., цената на договорените работи е 48 110,49 лева без ДДС (или 57 732,59 лева с ДДС), като заплащането на действително извършените работи става след приключване на работата, доказано със съставянето на акт /отчет/, подписан двустранно от възложителя и изпълнителя и на протокол от страните за приемане на завършените СМР, предмет на договора (чл. 4). Въззивната инстанция е констатирала, че по делото е представен протокол за приемане на СМР от 27.10.2023 г., подписан от представители на двете страни, като за възложителя ОБЩИНА КЪРДЖАЛИ подписът е на инженер С. Д. – инвеститорски контрол, а за изпълнителя – на управителя на изпълнителя. В него са описани подробно извършените СМР на обекта по вид, мярка, количество, единична и обща цена, като общата им стойност съвпада с тази по чл. 3.1. от договора. Приобщен по делото е и приемо-предавателен протокол от 27.10.2023 г., подписан от представители на двете страни по договора – инж. С. Д. за общината и Д. К. за изпълнителя, в който е отразено, че след оглед на обекта е установено изпълнението му съобразно уговореното в договора досежно срок, размер на ползваните средства, с добро качество на изпълнените работи. Прието е, че стойността на изпълнените работи съвпада с тази по договора. Изрично е отразено изявлението на възложителя, че няма забележки и приема от изпълнителя извършените СМР по процесния договор. Изпълнението на работата и приемането й с обсъдените по-горе протоколи е извършено в предвидения в чл. 6 от договора срок – до 30 календарни дни. Въззивният съд е отбелязал, че в преклузивния срок – с отговора на исковата молба, ответникът е оспорил истинността на съдържанието на тези протоколи с твърдения, че не са извършени описаните в тях СМР в посочените количества и същите не са приемани. Счел е, че двата протокола са частни свидетелстващи документи и като такива могат да бъдат оспорени от всяка от страните, като в този случай съдът ги преценява с оглед на всички събрани доказателства. След анализ на ангажирания по делото доказателствен материал решаващият състав е стигнал до извода, че възложените СМР са реално изпълнени от ищеца и работата е приета от ответника възложител. Аргументи в тази насока е извел: от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, според която издадената за изпълнените СМР фактура № [ЕГН]/27.10.2023 г., на стойност 57 732,59 лева с ДДС, е осчетоводена от двете страни по спора; от неоспорената от ответника покана за плащане от 02.11.2023 г., под текста на която е обективирано писмено изявление с подписа на кмета, че признава неизплатени и дължими от общината сумите по изброените фактури, включително процесната; от показанията на изслушаните по делото свидетели (на ищеца и на ответника), установяващи реалното изпълнение на СМР по договора, тяхното приемане и ползването на изработеното от възложителя. Въззивният съд е отчел и липсата на доказателства за опровергаване съдържащото се в двата протокола, съставени на 27.10.2023 г. При тези данни е приел за установено, че отразеното в протоколите отговаря на изпълнените на място работи, възложени с договора от 20.10.2023 г. Видът и количеството на тези работи са проверявани и уточнявани от представителите на възложителя и изпълнителя, които са подписали протоколите. Налице е изградена улица, възложена с договора, приета с протокол, подписан от представител на възложителя. Улицата се ползва и до момента. Фактурата за процесната сума, която съвпада напълно с тази по договора, е осчетоводена от възложителя като задължение към изпълнителя и не е заплатена. Въззивният съд се е позовал на трайната съдебната практика, че след като фактурата е получена от възложителя и е осчетоводена от него в счетоводните му регистри, е налице признание за възникването и размера на задълженията. Отчел е и наличието на извънсъдебно признание, подписано от кмета на 02.11.2023 г., че общината дължи на ищеца сумата по процесния договор, за която е издадена фактурата. Добавил е, че изграденият от ищеца път е във фактическа власт на възложителя Община Кърджали, той се ползва, без да има възражения за негови недостатъци, което също му е дало основание да се приеме, че изработеното е прието от възложителя и той следва да заплати договорената цена от 57 732,59 лева с ДДС. По тези мотиви въззивният съд е намерил за основателен предявения главен иск. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, свързани с недопускане на поисканата от ответника съдебно-техническа експертиза, въззивният съд е споделил извода на първата инстанция, че такава не е необходима, като подробно се е мотивирал. Подчертал е и че с жалбата не е направено и не се поддържа искане за допускане на съдебно-техническа експертиза във въззивното производство. Като е съобразил, че след приключването на работата, доказано с двустранно подписаните между страните протоколи от 27.10.2023 г., за възложителя е възникнало задължението да заплати договорената цена – чл. 4 от договора, съставът на ПАС е счел, че от тази дата възложителят е в забава и дължи обезщетение в размер на законната лихва върху неплатената главница, съгласно чл. 86 ЗЗД. Съгласно експертното заключение, за периода от 27.10.2023 г. до датата, предхождаща подаването на исковата молба – 14.11.2024 г., същата възлиза на 8 408,12 лева, както е и претендирана от ищеца. По тези мотиви въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение. Настоящият състав намира, че не се установяват предпоставките за достъп до касационен контрол. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се претендира допускане на факултативна касационна проверка по чл. 280, ал. 1 ГПК, която е обусловена от произнасянето от въззивната инстанция по материалноправен или процесуалноправен въпрос, значим за решаване на възникналия спор и отговарящ на някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т.т. 1-3 ГПК. Преценката за наличие на изискуемите предпоставки се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Поставеният от касатора въпрос е процесуалноправен и покрива общото селективно изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Относно правомощието на въззивния съд да събира служебно доказателства е налице задължителна практика на касацията - т.3 от Тълкувателно решение от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, доразвита в казуалната такава - решение № 51/19.02.2025 г. по т.д. № 1732/2023 г. на ВКС, II т.о., решение № 167/26.10.2017 г. по гр.д. № 209/2017 г. на ВКС, I г.о., решение № 68/11.07.2016 г. по т.д. № 1170/2015 г. на ВКС, II т.о., др. Приема се, че с оглед ограничения обхват на дейността на въззивния съд съгласно чл. 269 ГПК, той е длъжен да събере доказателства, които се събират служебно от съда (експертиза, оглед, освидетелстване), само ако е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение, или ако тези доказателства са необходими за служебно прилагане на императивна материалноправна норма. В разглеждания случай, макар и да е заявено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, изразяващо се в отхвърляне на искането на ответника за назначаване на съдебно-техническа експертиза, във въззивното производство не са направени доказателствени искания. В становище с вх. № 5385/24.06.2025 г., подадено от ОБЩИНА КЪРДЖАЛИ, изрично е заявено, че страната няма доказателствени искания и няма да сочи нови доказателства. В обжалваното решение по въведеното от жалбоподателя оплакване за недопускане от първата инстанция на съдебно-техническата експертиза, въззивният съд е посочил, че с отговора на исковата молба процесуалният представител на ответника е заявил само, че предвид характера на представените протоколи на частни свидетелстващи документи те следва да бъдат преценявани с оглед на всички доказателства по делото, като е оспорил тяхното съдържание с твърдение, че не са извършени описаните в тях СМР в посочените количества и същите не са приемани. В първото съдебно заседание пред първоинстанционния съд процесуалният представител на общината е заявил, че не оспорва извършването на процесните СМР, признава, че такива са извършени, улицата е изградена, но иска да бъде установено дали това, което е действително направено, съвпада с протокола за приемане на изпълнените СМР. Изявлението му е, че оспорва количеството и качеството на изпълнените СМР, без да може да конкретизира кои количества и качеството на кои точно СМР оспорва. Досежно оспорването на качеството на изпълнените СМР е отбелязано, че такова не е направено в преклузивния срок – с отговора на исковата молба и не се дължи произнасяне по това възражение. По указание на първата инстанция за конкретизиране на оспорването, свързано с количествата на изпълнените работи, процесуалният представител на ответника е заявил в съдебно заседание на 17.02.2025 г., преди даване ход на устните състезания, че оспорва количествата в протокола за приемане на СМР (например, подравняване с багер и пробутване на излишни земни маси, количеството трошен камък, който е положен), без да може да посочи точно какво количество не е изпълнено, както и цените, тъй като не е ясно дали единичните цени, посочени в протокола, са действително средните пазарни цени, по които следва да се направят изчисленията. Въззивният съд е приел, че при тези неконкретизирани оспорвания и предвид предмета на договора - цялостно изграждане на улица за достъп до общински имот, която се установява, че е изградена и се ползва по предназначение, не се налага изслушване на съдебно-техническа експертиза. Пояснил е, че недопускането на такава по искане на ответника в първоинстанционното производство не е процесуално нарушение по смисъла на чл. 266, ал. 3 от ГПК, доколкото не биха могли да се правят изводи по спорните въпроси въз основа на отговори от вещо лице на формулираните от страната задачи. Пояснил е, че общата стойност на всички СМР, необходими за изграждането на улицата, е конкретизирана с договора – 57 732,59 лева с ДДС, а средните пазарни цени са без значение при постигнато съгласие между страните за стойността на цялостното изграждане на обекта, което е осъществено. Така извършената от апелативния съд преценка не може да бъде обследвана в селективната фаза на касационното производство по реда на чл. 288 ГПК. При това положение по така формулираното процесуалноправно питане не се обосновава твърдяното отклонение на въззивното решение от формираната практика на касацията, което изключва осъществяване на касационна проверка в поддържаната от касатора хипотеза по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Ето защо, следва да бъде отказан достъп до касационен контрол на въззивното решение на Апелативен съд – Пловдив. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,