Определение № 60472 от 10.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1006/2021 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Консулт Строй Холдинг“ ЕООД ,представлявано от управител З. Г. срещу решение №260074 от 07.12.2020г по в. гр.дело № 247/2020г. на Окръжен съд Кюстендил ,с което е потвърдено решение №1077 от 30.12.2019г на Районен съд Кюстендил ,постановено по иск на Т. Б. С. за заплащане на възнаграждение за защита и процесуално предстваителство на отнетника по гражданско дело ,възнаграждението е определено от САК при липса на договор с клиента, в размер на 9875,78 лева, С решението е присъдена исковата сума, дължимо адвокатско възнаграждение (за изготвяне на въззивна жалба, по която било образувано гр.д. № 3165/2017 г. по описа на САС, ГО, 12 с-в. и процесуално представителство по това дело ) Въззивният съд на свой ред е приел ,че защита и представителство по делото е осъществена от ищцата по пълномощие от ответника, като е отхвърлил възраженията на последния,че подаването на въззивната жалба, изготвена от адв. С. без към нея да е приложено пълномощно и без са е подписана, е от рещаващо значение за задължението да се плати съгласно чл.36 от ЗА ,след като като по указание на съда тези недостатъци са би отстранени в срок. Подаването на въззивна жалба ,дори и без представителна власт е порок, който може да бъде саниран със задна дата, именно поради това съдът следи служебно за отстраняване на тази нередовност ,респ. съдът е дал необходимите указания при констатациите си във връзка с отстраняването За това обстоятелство настоящият въззивен съд е направил извод от приетото като доказателство копие на цялото гр.д. № 3165/2017 г. на САС / представено от ответника /. След указания, представляваното дружество е приложило по това приключило дело изходяща от неговия управител молба, към която е приложено пълномощно от 06.04.2017 г. за процесуално представителство и защита по въззивното дело.Изводимо е ,че оригиналът на документа е приложен по съдебното дело, копие от което е било представено по настоящето дело, поради което съдът не е намерил и основания да приложи чл. 183 ГПК, каквото искане е поддържал касатора. Ищцата е осъществила процесуално представителство с яваване в две съдебни заседания като пълномощник на търговското дружество и в хода на цялото въззивно производство пред САС не е възразено и оспорено това представителство, което е станало едва с оттегляне на пълномощията и след постановяване на решението от САС с молба вх. № 4093/06.03.2018г Молбата е частен документ, изходящ от същата страна, за признание че е съществувала оспорваната в настоящето дело представителна власт - след като е необходимо изричното й оттегляне. Допълнително въззивният съд е посочил ,че дори да се приеме липса на изрично възлагане от последващия управител, за извършването на процесното представителство по конкретното дело, липсата на изрично противопоставяне веднага след узнаването на извършените правни действия при условие на превишаване пределите на представителната власт, сочи на извод, че до оттеглянето на пълномощното, мандатът е учреден надлежно В приложеното към жалбата изложение ,при изтъкнато основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280,ал.1 т.3 ГПК се поставят два процесуалноправни въпроса ,изразяващи възражението на ответника по иска ,че приложено към исковата молба копие от пълномощно с дата 06.04.2017 г е следвало да бъде изключено от доказателствата, след като в отговора ответникът е поисканл да се представи оригинала, което ищцата не е направила: 1)Когато е представен препис от документ ,но по реда на чл. 183 ГПК е направено искане за представяне на оригинала и това не е сторено ,не следва ли преписът да се изключи от доказателствата и може ли с аргумента, че на страната неса изрично указани последиците ат непредставянето, съдът да основе изводите си на него 2) Редовна ли е жалба ,подадена без представителна власт и без да е подписана ?Упълномощаването след подаването на жалбата и припосписването й от пълномощника санира ли този порок. Ответникът по жалбата Т. Б. С. е заявила писмен отговор.Твърденията за допуснати процесуални нарушения не кореспондират с фактите по делото и наведените оспорвания ,а от друга страна въззивният съд се е произнесъл по редовна въззивна жалба, като ищцата е изпълнила задълженията си като адвокат. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита ,че не е налице основание за допускане на касационно обжалване В изложението си касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който е обусловил решаващата воля на съда и неговото произнасяне е в решаваща за изхода на делото насока, както е разяснено в Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. по описа на ОСГТК на ВКС Формулираният в т.1 на изложението процесуалноправен въпрос по прилагането на чл. 183 ГПК, дали съдът следва да се изключи от доказателствата копие от документ ,ако при поискване страната не представи оригинала, има установен положителен отговор в практиката на ВКС ,който отговор в случая няма на доведе до изключване от доказателствата на процесното пълномощно – като изходящ от управителя на ответното дружество документ с дата 06.04.2017г, представен от последния при администриране на въззивната жалба ,по която е образувано приключилото дело№ 3165/2017 г. по описа на САС .В настоящия спор, който е за дължимото на адвоката възнаграждение, от ответника и сега касатор „Консулт Строй Холдинг“са представени писмени доказателства, представляващи номерирани по опис страници от приключилото дело на САС в неговата цялост .По същото дело дружеството е било страна и въззивен жалбоподател, представлявано е от ищцата, както и от други адвокати. Лично управителят З. Г. при администрирането на въззивната жалба е заявила в депозираната молба вх.№62875/12.05.2017г да се приемат приложенията към нея ,вкл. процесния описан документ, представляващ пълномощно на адв.Т. С.. Документът -пълномощно,приложен към молбата /посочено е по гр.д №4984/2015г на СГС,по което е постановено обжалваното решение / е с дата 06.04.2017г, идентичен е с копието,което ищцата е приложила към исковата молба и което ответникът цели да изключи от доказателствата. Въззивният съд не е изключил копието от доказателствата,тъй като е направил извод за съществуването и съдържанието на документа като част от приетото в цялост въззивно гражданско дело ,включително поради изводите си по релевантния въпрос от кого е бил представен този документ на съда. Следващият формулиран въпрос (т.2) също не може да обуслови други изводи по релевантните за изхода на спора обстоятелства, съответно не отговаря на изискването на чл. 280, ал.1 ГПК. Дали жалбата е била депозирана редовна, или е имала констатирани от съд недостатъци, които след указания са били отстранени, не е въпрос от обуславящо значение за извод дължи ли се възнаграждение на пълномощника - адвокат ,след като последният действително е представлявал страната при въззивното обжалване. Освен това въпросът се услови на факти, различни от приетите за установени от ОС- Кюстендил и явни по делото.Не е налице упълномощаване при възникнала необходимост от потвърждаване на вече извършените процесуални действия, след като въззивният съд на първо място е изтъкнал ,че като адвокат настощата ищца е имала пълномощия за завежда дела от името на дружеството още от 2013г (като не е необходимо всеки следващ управил да портвърждава овластяването, съгласно трайно установената практика на ВКС) Наред с това именно представляваната по процесното въззивно дело на СОС страна-жалбоподател ,чрез настощия си управител е представила на съда като документ изрично пълномощно за процесуално представителство да обжалва първоинстанционното решение и да води конкретното дело до окончателно приключване ,като по този начин е заявила за съществуване на пълномощия към датата ,посочена в документа /приложеното пълномощно/,за да бъде даден ход на нейната жалба, изготвена и депозирана от адв.С. в съда. В по – късен момент страната изрично е оттеглила пълномощията за адвоката ,но след приключване на делото във въззивата инстанция и при обстоятелства ,които не се отразяват на решаващия извод ,че възнаграждение се дължи. За пълнота следва да се изтъкне ,че изложението не съдържа обосновка по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК ,като по поставените процесуалноправни въпроси е налице обилна и постоянна съдебна практика на ВКС ,с която въззивното решение е съобразено. Ответницата по жалбата не е установила разноски. Воден от горното Върховен касационен съд състав на ІІІ г.о.