Определение № 74 от 28.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4987/2021 г.

Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Б. В. В. срещу решение № 341 от 23.07.2021 г. по в.гр.д.№ 276 от 2021 г. на Благоевградския окръжен съд, първи въззивен граждански състав, с което е потвърдено решение № 8565 от 30.10.2020 г. по гр.д.№ 2144 от 2019 г. на Районен съд- Петрич в обжалваните му части за:

1. Отхвърляне на предявения от Б. В. В. срещу К. К. К. иск с правно основание чл.45 от Закона за задълженията и договорите за обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди от непозволено увреждане /престъпно деяние/, осъществено на 02.01.2019 г., за разликата над присъдения от районния съд размер от 1 500 лв. до пълния предявен размер от 10 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 03.01.2019 г. до окончателното плащане;

2. Отхвърляне на предявения от Б. В. В. срещу К. К. К. иск с правно основание чл.45 от Закона за задълженията и договорите за обезщетение за причинени на ищеца имуществени вреди от непозволено увреждане /престъпно деяние/, осъществено на 02.01.2019 г., в размер на 6 000 лв., представляващи пропуснати ползи от невъзможност да получи трудово възнаграждение за периода от 02.01.2019 г. до 05.03.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 03.01.2019 г. до окончателното плащане и

3. Отхвърляне на предявения от Б. В. В. срещу К. К. К. иск с правно основание чл.45 от Закона за задълженията и договорите за обезщетение за причинени на ищеца имуществени вреди от непозволено увреждане /престъпно деяние/, осъществено на 02.01.2019 г., в размер на 1000 лв., представляващи претърпени вреди /болнични разходи за медицински прегледи и манипулации/, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 03.01.2019 г. до окончателното плащане.

В касационната жалба се твърди, че решението на Благоевградския окръжен съд е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.

Като основание за допускане на касационното обжалване касаторът сочи чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Твърди противоречие на обжалваното решение с посочена от него практика на ВКС /т.19 от Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, т.2 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 239 от 07.01.2020 г. по гр.д.№ 4910 от 2018 г. на ВКС, решение № 20 от 23.07.2018 г. по гр.д.№ 1377 от 2017 г. на ВКС и решение № 493 от 05.03.2013 г. по гр.д.№ 236 от 2012 г. на ВКС/ по следния правен въпрос: Задължен ли е съдът да обсъди всички събрани по делото доказателства и да изложи съображения защо не кредитира някои от тях ?

В писмен отговор от 22.11.2021 г. ответникът по жалбата К. К. К. оспорва същата. Моли решението на Благоевградския окръжен съд да не бъде допускано до касационно обжалване и да му се присъдят направените по делото пред ВКС разноски.

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение по допустимостта на жалбата и наличието на основания за допускане на касационното обжалване счита следното:

По отношение на въззивното решение в частта му, касаеща предявения от Б. В. В. срещу К. К. К. иск с правно основание чл.45 ЗЗД за обезщетение за причинени на ищеца имуществени вреди от непозволено увреждане /престъпно деяние/, осъществено на 02.01.2019 г., в размер на 1 000 лв., представляващи претърпени вреди /болнични разходи за медицински прегледи и манипулации/, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 03.01.2019 г. до окончателното плащане: Решението на Благоевградския окръжен съд в тази част не подлежи на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК, тъй като е по иск с цена под 5 000 лв. Поради това касационната жалба срещу въззивното решение по този иск следва да бъде оставена без разглеждане.

По отношение на въззивното решение в останалата му обжалвана част касационната жалба е допустима: Решението в частта му, касаеща предявения от Б. В. В. срещу К. К. К. иск с правно основание чл.45 ЗЗД за обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди от непозволено увреждане в размер на 10 000 лв. и в частта му, касаеща предявеният иск за имуществени вреди в размер на 6 000 лв., подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК, тъй като е по искове с цена над 5 000 лв.

Решението по тези искове следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поради противоречието му с практиката на ВКС по поставения въпрос. В практиката на ВКС, включително посочената от касатора в изложението му по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, се приема, че въззивният съд е длъжен в решението си да се произнесе по всички посочени във въззивната жалба доводи и възражения за неправилност на първоинстанционното решение, след като обсъди всички относими към тези доводи и възражения писмени и гласни доказателства. Освен това, съдът е длъжен изрично да се мотивира защо кредитира едни, а не кредитира други събрани по делото доказателства. В противоречие с тази практика на ВКС в обжалваното решение съдът не е обсъдил всички относими доказателства към спора. По-конкретно съдът не е обсъдил представеното още към исковата молба удостоверение /декларация/ от Милани Д., нито се е произнесъл по основателността на направеното от ответника оспорване на това писмено доказателство. Действително, на стр.3 от решението си въззивният съд е препратил по реда на чл.272 ГПК към мотивите на първоинстанционното решение, но само към приетата от него фактическа обстановка, но не и към направените от първоинстанционния съд правни изводи за доказателственото значение на удостоверението от Д. и за основателността на направеното от ответника възражение, касаещо автентичността и верността на това писмено доказателство.

Воден от горното, Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо отделение