Определение № 50077 от 03.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3308/2020 г.

Производство по чл.288 ГПК. Образувано по касационна жалба от А. Т. Д. чрез адвокат И. И. от АК-София срещу решение № 2115/13.04.2020 г. по в.гр.д.№ 15477/2018 г. на Софийски градски съд, с което се потвърждава решение от 22.08.2018 г. по гр.д.№ 30923/2016 г. на Софийски районен съд и е отхвърлен предявеният иск на А. Т. Д. против „Първа инвестиционна банка“ АД, с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, да бъде установено, че не дължи сумите: 8000 лева, главница по договор за кредитна карта от 20.09.2007 г., 2535,54 лева – лихва за периода от 19.09.2008 г. до 10.11.2009 г. и 740,71 лева разноски, въз основа на издаден изпълнителен лист по гр.д.№ 50286/2009 г. на Софийски районен съд, 45 състав. От „Първа инвестиционна банка“ АД не е постъпил писмен отговор. При проверка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, настоящият състав на Върховния касационен съд е приел, че преценката за допустимост на решението се предпоставя от въпроса: „От кой момент поражда действие отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 г., извършена с т.10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.д.№ 2/2013 г., ОСГТК на ВКС и прилага ли се последното за вземания по изпълнително дело, което е образувано преди приемането му?“, с оглед на което е постановил спиране на производството до произнасяне по тълк.дело № 3/2020 г., което е приключило с Тълкувателно решение № 3/2020 от 28.03.2023 г., ОСГТК на ВКС. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение