Определение № 50369 от 29.05.2023 г. на ВКС по т. д. № 2062/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по подадената чрез юрисконсулт В. В. касационна жалба на ответника „Първа инвестиционна банка“ АД срещу решение № 1312/03.06.2022г. по възз.гр.д.№ 12885/2021г. на СГС.С него е потвърдено решение № 20169694/09.08.2021г. по гр.д.№ 50598/2020г. на СРС, с което е признато за установено, че Г. Ю. Б. не дължи на „Първа инвестиционна банка“ АД произтичащото от сключения от тях договор за издаване на револвираща международна карта с чип и предоставяне на кредитен лимит(овърдрафт) от 11.01.2007г. парично вземане за главница в размер на 7000лв., поради погасяването му по давност, и са присъдени разноски в тежест на касатора. В касационната жалба са релевирани доводи за неправилност, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК. Според касатора въззивният съд е приел, че автоматичното подновяване на срока на договора не води до спиране и прекъсване на погасителната давност, считайки тези изводи за неправилни.Оспорени са и изводите, че не е доказано спиране или прекъсване на давността.Касаторът счита за неправилни изводите относно датата на настъпване на изискуемостта на задълженията по договора, като в тази връзка поддържа, че 5-годишната давност е започнала да тече на 11.10.2021г.- след изтичане на последно подновения срок за ползване на овърдрафта. По тези съображения касаторът претендира за отмяна на решението. В изложението по чл. 284, ал. 3, т.1 ГПК е въведено основанието за допускане до касационно обжалване по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК по следните правни въпроси: Дали приложимият по договора механизъм на автоматично подновяване на срока за ползване на овърдрафта всяка година няма отношение към погасителната давност? Ако има, как следва да се възприема от съдилищата?Тази договорна клауза няма ли отношение към прекъсване на давността на вземането до настъпване на крайния срок на договора/ неговия падеж/? Наред с това са въведени основанията за директен достъп до касационен контрол по чл.280, ал.2 ГПК - вероятна нищожност, вероятна недопустимост и очевидна неправилност. С подадения чрез адв.Ц. Б. писмен отговор ответникът по касация Г. Ю. Б. оспорва основателността на касационната жалба.Претендира за присъждане на разноски за подаване на отговора на касационната жалба. Съставът на I т.о., намира следното: Въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 11.10.2007г. страните по делото са сключили договор за издаване на револвираща международна карта с чип и за предоставяне на кредитен лимит(овърдрафт) в размер на 7000лв. по откритата и водена от банката картова разплащателна сметка на името на ищеца, който инкорпорира два договора:договор за банков кредит (овърдрафт) и договор за издаване на кредитна карта( договор за потребителски кредит).Установил е, че уговореният от страните срок за ползване на овърдрафта е 1-годишен, до 11.10.2009г., както и, че те са се съгласили за подновяването му автоматично, при условията и по реда, предвидени в приложимите ОУ на банката.Приел е за установено, че, съгласно чл.36.1 от тези ОУ на банката, срокът на договора се подновява автоматично за нов 1-годишен период, в случай, че нито една от страните не направи в посочения срок уведомление за прекратяването му. Решаващият състав е установил от заключението на ССЕ по делото, че за последно на 13.11.2007г. ищецът е усвоил суми по договора от 11.10.2007г.Счел е, че падежът на договорното задължение на ищеца не е 13.11.2007г., както неправилно е приел първоинстанционния съд, а е 05.12.2007г., който е определен от въззивния съд, съобразно действащите ОУ на банката.Прието е в обжалваното решение, че на 05.12.2007г. е настъпила изискуемостта и е започнала да тече 5-годишната погасителна давност, че ответникът, който носи доказателствената тежест, не е доказал спиране или прекъсване на давността и процесното вземане е погасено по давност на 05.12.2012г.Въззивният съд е посочил, че няма законова пречка да се погаси по давност произтичащо от действащ договор парично вземане, когато е налице бездействие на кредитора да търси изпълнение в определен срок от неговата изискуемост, както и, че единствената причина в случая за продължаване на срока на договора 13 години е възможността за начисляване на лихви. Настоящият състав намира, че не е налице приложното поле на въведените от касатора основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, предл.1 и предл.2 ГПК - вероятна нищожност и вероятна недопустимост, за които, както е изяснено в т.1 на ТР № 1/2010г. по тълк.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, касационната инстанция не е ограничена от въведените от касатора основания и следи служебно. В случая тези основания са въведени от касатора бланкетно, без обосноваване на приложното им поле.При служебната проверка настоящият състав не констатира данни за вероятна нищожност на обжалвания акт, който е постановен от компетентен съд, процедиращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната му власт, в писмена форма, подписан е от съдиите, участвали при разглеждане на делото и е ясна и разбираема волята на съда, отразена в мотивите и диспозитив.Не се установяват и данни за вероятна недопустимост на въззивния акт, който е постановен при наличие на всички положителни и отсъствие на отрицателни процесуални предпоставки. Не е налице и въведеното от касатора основание за директен достъп до касационен контрол по чл.280, ал.2, предл. 3 ГПК - очевидна неправилност. Изведена от съдебната практика на касационната инстанция, очевидната неправилност по чл.280, ал.2, предл. 3 ГПК насочва към особено съществени пороци на обжалвания въззивен акт, установими обективно и пряко от мотивите му, без извършване от касационния съд на проверка по същество. Очевидна неправилност по см. на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК би била налице при постановяване на въззивния акт в противоречие със закона до степен, че съответната норма е приложена със смисъл, противоположен на действителното й съдържание, при прилагане на несъществуваща или отменена норма или грубо нарушаване на правилата на формалната логика.Очевидната неправилност не е тъждествена с общите основания за неправилност по чл.281, т.3 ГПК. В случая от мотивите на обжалваното решение не се констатират такива тежки пороци на обжалвания акт. Касаторът не е изложил конкретни доводи, попадащи в основанието очевидна неправилност по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, а въведените от него доводи са за неправилност на обжалваното решение по см. на чл.281, т.3 ГПК, които са изключени от предмета на селективната фаза на касационното производство. Неоснователно е и искането за допускане на касационно обжалване по поставените от касатора въпроси, поради липса на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК. Както е изяснено в мотивите към т.1 на посоченото тълкувателно решение, касационният съд няма правомощия да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора и от сочените от него в касационната жалба факти и обстоятелства, а може от обстоятелствената част на изложението към касационната жалба по чл.284, ал.1, т.3 ГПК само да конкретизира, да уточни и да квалифицира правния въпрос.В случая формулираните от касатора въпроси са ясни и не се нуждаят от конкретизиране и уточняване.Те не са значими за изхода на делото в смисъла, изяснен с т.1 на ТР № 1/2010г. по тълк.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, тъй като не са правни, а са фактически.Въззивната инстанция не се е произнесла, съответно не е формирала воля по тях, като не е обсъждала дали автоматичното подновяване на срока на договора е относимо към прекъсване на давността за произтичащото от договора вземане.Респективно, въпросите не съответстват на формираните мотиви, че ответникът не е доказал спиране или прекъсване на давността, както и, че няма пречка да се погаси по давност вземане по действащ договор.Формулираните от касатора въпроси касаят изцяло правилността на изводите на въззивния съд за погасяване по давност на процесното вземане, която е предмет на проверка в производството по чл.290 ГПК. За пълнота на изложението следва да се посочи, че по поставените от касатора въпроси не е налице приложното поле на въведеното от него допълнително основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Както е изяснено в т. 4 от ТР № 1/2009 на ВКС-ОСГТК основанието „ от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото“ предпоставя наличието на едно от следните условия: 1) създадена поради неточно тълкуване съдебна практика, която следва да бъде изменена; 2) съдебна практика, създадена при остарели правна уредба или обществени условия, която следва да бъде осъвременена поради настъпили изменения в уредбата или обществените условия; 3) непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба, поради което съдебната практика следва да бъде създадена или осъвременена. Касаторът не въвежда доводи, попадащи в нито една от хипотезите на основанието по т.3 на чл. 280, ал. 1 ГПК.Той не поддържа по поставените въпроси да е налице неправилна (създадена поради неточно тълкуване) съдебна практика, която следва да бъде изоставена, не твърди да са настъпили изменения в правната уредба или обществените условия, които да налагат осъвременяване на съществуваща съдебна практика, нито посочва да е налице непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба, което да налага създаването на съдебна практика. Поради изложеното, не следва да се допуска касационно обжалване на обжалваното решение. При този изход на касатора не се дължат разноски, а той дължи и следва да бъде осъден да заплати на ответника направените разноски за адвокатско възнаграждение за подаване на отговор на касационната жалба в размер на 800лв. Мотивиран от това, съставът на I т.о.