Определение № 60709 от 15.10.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1687/2021 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от И. А. П., чрез процесуален представител адв. И. Д., против въззивно решение № 260010/25.01.2021 г., постановено по в. гр. д. № 793/2020 г. по описа на Окръжен съд - Пазарджик, с което е потвърдено решение № 260083/21.09.2020 г. по гр. д. № 118/2020 г. по описа на Районен съд - Пазарджик /погрешно посочено като решение с № 26008 2, порок поправим по реда на чл. 247 ГПК/, с което са изменени мерките, определени с влязло в сила решение № 789/18.06.2018 г., постановено по гр. д. № 335/2018 г. по описа на Районен съд - Пазарджик, относно личните отношения на детето А. - М. Л. М., [дата на раждане] с бащата Л. Т. М. на основание чл. 59, ал. 9 СК. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Касаторът счита, че са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответникът по жалбата Л. Т. М. в писмен отговор, подаден чрез процесуален представител адв. С. Д., излага съображения за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение на ВКС, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК намира: По делото е установено, че с решение № 789/18.06.2018 г., постановено по гр. д. № 335/2018 г. по описа на Районен съд - Пазарджик, влязло в сила на 18.06.2018 г., бракът между ищеца и ответницата, сключен на 02.09.2000 г. е прекратен по взаимно съгласие. Със същия акт Районен съд - Пазарджик е одобрил постигнатото между съпрузите споразумение, съгласно което родителските права по отношение на детето К. Л. М., [дата на раждане], са предоставени за упражняване на бащата Л. Т. М., при когото ще бъде местоживеенето на детето, а родителските права по отношение на детето А. - М. Л. М., [дата на раждане], са предоставени за упражняване на майката И. А. П., при която ще бъде местоживеенето на детето, всеки от родителите заплаща на детето, по отношение на което не упражнява родителските права издръжка в размер на 130 лв. месечно и са определени режим на лични отношения на бащата Л. М. с детето А.-М. М. и режим на лични отношения на майката И. П. с детето К. М.. Страните устно се споразумели, че ще си съдействат един на друг за осъществяването на един по-разширен режим на лични контакти с децата, съобразявайки тяхното желание, възраст и необходимостта да прекарват повече време заедно. Първоинстанционният съд е приел, че е налице хипотезата на чл. 59, ал. 9 СК за изменение на режима на лични отношения между бащата и детето А. - М. М. в посока разширяване на режима на лични отношения, но не и между майката и детето К. М., каквото искане е заявено в исковата молба. Счел е, че посоченият от бащата режим е неподходящ и е постановил решение, с което е изменил мерките относно личните отношения на детето А. - М. М. с бащата Л. М. както следва: в учебен период бащата ще взема детето всяка втора и четвърта седмица от месеца, считано от приключване на училищните ангажименти на детето в петък, когато бащата ще взема детето от училище, до 19,00 часа в неделя – с преспиване, когато детето следва да бъде върнато от бащата в дома на майката. През този период бащата следва да води и взема детето на и от всички задължителни и допълнителни училищни, обучителни и спортни форми, които са част от определения от майката седмичен график на детето; в неучебен период: бащата ще взема детето всяка втора и четвърта седмица от месеца, считано от 18,00 часа в петък, когато детето следва да бъде взето от бащата от дома на майката до 19,00 часа в неделя – с преспиване, когато детето следва да бъде върнато от бащата в дома на майката. През този период бащата следва да води и взема детето на и от всички допълнителни обучителни и спортни форми, които са част от определения от майката седмичен график на детето; всяка четна година детето ще бъде при майката И. П., през първата половина на коледно-новогодишната и пролетната ваканции, одобрени от МОН, а при бащата ще бъде през втората половина на коледно-новогодишната и пролетната ваканции, одобрени от МОН; всяка нечетна година детето ще бъде при бащата през първата половина на коледно-новогодишната и пролетната ваканции, одобрени от МОН, а при майката ще бъде през втората половина на коледно-новогодишната и пролетната ваканции, одобрени от МОН; през лятната ваканция, одобрена от МОН, детето ще бъде един месец при бащата, по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката; бащата ще има право да вижда и взема детето и по всяко друго време по взаимно съгласие на страните. Въззивният съд е потвърдил решението по съображения, че обективният факт, обуславящ промяната на режима на личните отношения с неотглеждащия родител, е тръгването на училище на детето. Посочил е, че дневната му заетост е коренно различна от тази в детската градина, както са различни и учебните занимания, които от своя страна изискват и различно родителско отношение, изразяващо се в повече помощ и грижа при усвояването на нови знания и умения. Пред районния съд бащата изрично е заявил, че желае пълноценно да участва в живота и на двете си деца, както и да има възможност за контакт с учителите в училището, в което учи А. - М., за да може да подпомага пълноценно учебния й процес. Субективният факт, налагащ промяна в режима на лични отношения, е рестриктивният подход на майката към определения до сега режим на лични отношения. От изслушването на детето К. М., на нейните родители и на социалния работник, а и от множеството писмени доказателства по делото е установено, че И. П. не допуска никакво отклонение от разписания в бракоразводното решение режим на лични отношения между бащата и малкото дете, без оглед на обстоятелствата, при които това се налага, и не е склонна на никакви уговорки за по-либерално отношение към постигнатото между родителите съдебно споразумение. Личното й признание пред районния съд, че е блокирала телефона на бащата и не общува с него по никакъв повод, дори и заради децата, както и необходимостта бащата да прибягва до посредничеството на по-голямата си дъщеря, за да се добере до контакт с по-малката си дъщеря, означава, че И. П. е склонна да ограничи максимално контактите на детето А. - М. М. с баща й, а това не е в интерес на детето и на изграждането му като цялостна личност. Детето все още е малко и за нормалното му психическо развитие то се нуждае от равностойни контакти както с майка си, така и с баща си и сестра си; има нужда да се чувства обичано и закриляно от двамата си родители живее и да усеща тяхната подкрепа. В случая заради крайно влошените отношения между родителите и липсата на нормална комуникация между тях, те не могат да постигнат споразумение за посещения на детето при баща й извън режима, определен в съдебното решение и това налага намесата на съда и нуждата широките контакти на детето с бащата да бъдат разписани със съдебно решение, което майката е склонна да тълкува стеснително. Бащата притежава родителски капацитет да се грижи и да възпитава детето, а допълнителен аргумент в полза на разширяване на режима е фактът, че голямата дъщеря живее при баща си и по-честото посещаване на дома на бащата ще даде възможност на двете деца да са по-често заедно. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът поставя следните правни въпроси: 1. „Длъжен ли е решаващият съд да приложи съдебно начало при липса на доказателствени искания за изясняване на конкретните обстоятелства свързани с възрастта, пола на детето и интереса на детето от една страна и от друга заявеното желание за разширения на режима на лични отношения и длъжен ли е съдът да обсъди дали комплексът от тези обстоятелства /общи и специфични/ се отразява и по какъв начин на положението на детето и ефикасността на мерките?“; 2. „Допустимо ли е въззивната инстанция да постанови съдебно решение без събрани свидетелски показания, както и без допълнителни обяснения от всеки един от родителите при спазване на времеви приоритет и времево равенство съобразно разпределянето на доказателствената тежест и изложеното от родителите в съдебно заседание?“ и 3. „Следва ли въззивният съд да измени режима на лични отношения между детето А. - М. и бащата Л. М., при липса на събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетели и актуален социален доклад по делото?“. Сочи, че първият въпрос е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 217/27.05.2015 г. по гр. д. № 6851/2014 г. на ВКС, IV г. о. и определение № 331/11.05.2018 г. по гр. д. № 4785/2017 г. на ВКС, III г. о., вторият с решение № 163/27.06.2018 г. по гр. д. № 1332/2018 г. на ВКС, IV г. о., решение № 162/27.07.2015 г. по гр. д. № 7228/2014 г. на ВКС, III г. о., определение № 452/18.05.2018 г. по гр. д. № 3416/2017 г. на ВКС, IV г. о. и решение № 59/04.05.2018 г. по гр. д. № 2396/2017 г. на ВКС, IV г. о. и третият с решение № 59/04.05.2018 г. по гр. д. № 2396/2017 г. на ВКС, IV г. о. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставените от касатора въпроси. Първият въпрос е обуславящ, но настоящият съдебен състав не намира въззивното решение да е в противоречие с практиката, включително и с цитираната в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване. Съгласно приетото в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, доколкото основната функция на съда е да осигури прилагането на закона, тази му дейност не може да бъде обусловена от волята на страните, когато следва да се осигури приложение на императивен материален закон, установен в обществен интерес. Ограниченията в дейността на въззивната инстанция не се прилагат и в хипотезата, когато осъществяването на въззивните функции при защитата на правата на някои частноправни субекти е дължимо и в защита на друг, публичен интерес. В тези случаи служебното начало следва да има превес над диспозитивното и състезателното начало. Затова, когато законът е възложил на съда служебно да следи за интереса на някоя от страните в процеса /например в производството за поставяне под запрещение/, или на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата и ползването на семейното жилище, негово задължение е служебно да събере доказателствата в подкрепа или опровержение на правнорелевантните факти, както и да допусне поисканите от страните допустими и относими доказателства без ограничения във времето. В случай, че първоинстанционният съд не е изпълнил тези си задължения, това процесуално нарушение следва да бъде поправено служебно от въззивната инстанция независимо от липсата на нарочно оплакване във въззивната жалба. Съгласно ППВС № 1/1974 г. интересът на децата се преценяват с оглед на следните обстоятелства: родителски качества; полагане грижи и умения за възпитание; подпомагане подготовката за придобиване на знания; трудови навици; морални качества на родителя; социално обкръжение и битови условия; възраст и пол на децата; привързаност между деца и родители и между децата и др. Въззивният съд изцяло се е съобразил с посочената практика и е направил съвкупна преценка на всички правно-релевантни обстоятелства в конкретния случай. По поставените втори и трети въпроси не се разкрива общото основание за допускане на касационното обжалване, тъй като съдът не е постановил решението си без допълнителни обяснения от всеки един от родителите и актуален социален доклад. Въззивният съд се е позовал на събраните пред първата инстанция писмени и гласни доказателства. Съобразил е показанията на по-голямото дете К. М., което е било шестнайсетгодишно към момента на разпита, на социалния работник, провел среща с родителите и детето А. - М. М., както и обясненията на родителите, включително и изразената в проведеното пред въззивния съд открито съдебно заседание позиция на майката. Приел е, че социалният доклад е актуален, тъй като е изготвен три месеца преди последното заседание по делото и предвид липсата на твърдения на родителите за промяна в обстоятелствата. Изложил е, че майката е склонна да ограничи максимално контактите на детето А. - М. М. с баща й, а това не е в интерес на детето и на изграждането му като цялостна личност. Детето все още е малко и за нормалното му психическо развитие, то се нуждае от равностойни контакти както с майка си, така и с баща си и сестра си и има нужда да се чувства обичано и закриляно от двамата си родители. Стигнал е до извод, че бащата притежава родителски капацитет да се грижи и да възпитава детето А. - М. М. и при разширяване на режима в дома на бащата детето ще общува пълноценно и със сестра си К. М.. С оглед характера на спора, който задължава съдилищата служебно да следят за интереса на малолетното дете, поради което поверяват служебно не само валидността и допустимостта на въззивното решение и приложението на императивна материалноправна норма, но следят служебно изцяло за правилността на въззивния съдебен акт, настоящият съдебен състав не намира наличие на условия за допускане на касационното обжалване на други основания, непосочени от касатора. Въззивният съд е изложил собствени мотиви за основателността на отправените искания и постановил обосновано решение. Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на решението. С оглед изхода на делото и на основание чл. 81 ЗЗД на ответника по касация следва да се присъдят направените разноски за касационното производство в размер на 500 лв. – за адвокатско възнаграждение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение