Определение № 4754 от 06.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2187/2026 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „ЗМБГ“ ЕАД, [населено място], чрез адв. Д.Д., срещу решение № 236/24.02.2026г. по гр.д.№ 2882/25г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено постановеното при участието на касатора като трето лице помагач на ответника решение на първоинстанционния съд за осъждане на Столична община да заплати на Т. М. З. на основание по чл. 49 вр. с чл. 45 ЗЗД обезщетения за неимуществени и имуществени вреди в размери съответно от 15 338, 75 евро и от 839, 23 евро. Касаторът твърди, че въззивното решение е неправилно – основано на изведения в резултат от нарушение на съдопроизводствените правила фактически извод, че е налице бездействие от страна на СО при задължението й да поддържа участъка, където е настъпило произшествието с ищцата, почистен от сняг и лед, и обезопасен. Позовава се на основанието на чл. 280, ал.2, предл. 3-то ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение. Подпомаганата страна – Столична община, заявява, че жалбата е основателна, а за предявяването й третото лице помагач има правен интерес. Насрещната страна по жалбата – ищцата Т. М. З., чрез адв. М. Д., възразява срещу основанията за допускане на касационен контрол и оспорва оплакванията по касационната жалба. Претендира разноски по чл. 38, ал.2 ЗА. Касационното обжалване на въззивното решение в частта по иска по чл. 49 ГПК вр. с чл. 45 ЗЗД за обезщетяване на имуществени вреди е недопустимо. Цената на този иск е под 5000 лева и съгласно разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 ГПК въззивното произнасяне по него не подлежи на касационно обжалване. В тази част касационната жалба следва да се остави без разглеждане. В останалата обжалвана част, за да прецени наличието на основания за допускане на касационно обжалване, настоящият състав съобрази следното: Правните изводи на въззивната инстанция са изведени при следната фактическа обстановка: на 27.11.2023 г. около 08,15 ч. ищцата З. се е придвижвала пеша по тротоара на [улица]в посока спирката на трамвай № 7 и магазин „Билла“, когато в района около блок 231 се подхлъзнала на заледен участък и паднала. В резултат получила фрактура с разместване на глезенната става на левия крак, наложила оперативна интервенция, както и болки и неудобства през продължилия около шест месеца възстановителен период. Тротоарната площ, където ищцата се е подхлъзнала и паднала, е собственост на Столична община и снегопочистването й към датата на инцидента е възложено на „ЗМБГ“ АД. При пълно кредитиране на показанията на свидетелите на ответника - Х. И. и Г., ведно с протоколите и графиците за снегопочистване, представени по делото, въззивният съд е приел да не се установява пълно и главно правоизключващото възражение на ответника, че мястото, където ищцата се е подхлъзнала, е било почистено от сняг и лед преди и към настъпване на инцидента – 8,15ч. сутринта на 27.11.2023 г. Това е обусловило извода, че общината не е изпълнила задължението си да поддържа улиците в населеното място /включително снегопочистване и осигуряването на безопасно придвижване на пешеходци/ в качеството си на техен собственик, произтичащо от чл. 11, ал. 1 ЗОС и чл. 31 от Закон за пътищата, както и от чл. 28 от Наредбата за управление на общинските пътища на територията на Столична община. Въпросното неизпълнение е прието да е в причинна връзка със загубата на устойчивост при придвижването на ищцата по заледен тротоар и падането й, респ. - с настъпването на процесните вреди. В приложение разпоредбата на чл. 49 ЗЗД, въззивният съд е приел, че именно СО, като възложител на работата по снегопочистване, отговаря за обезщетяването им, щом са причинени при или по повод изпълнението на възложената на „ЗМБГ“ АД работа. При определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди са съобразени конкретно установените по делото обстоятелства във връзка с характера, степента и броя на телесните увреждания, интензитетът и продължителността на претърпените физически болки и страдания, хода на оздравителния процес и продължителността му, прогнозата за пълно възстановяване от травмата и остатъчните негативни последици от увреждането, възрастта на пострадалия, промяната в начина му на живот, конкретните икономически условия в страната към момента на увреждането, както и съдебната практика по сходни случаи. Допускането на касационно обжалване на въззивното решение предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно даденото в т.1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Същият следва да е ясно и точно формулиран от касатора, а не изводим от съда от касационните оплаквания. В случая касаторът не е определил правния въпрос/ правните въпроси от значение за изхода на делото, а се е позовал на основанието по чл. 280, ал.2, предл.3 то ГПК. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касация, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда непосредствено – без необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Прочитът на обжалваното решение не позволява пряка констатация за превратно прилагане на закона или за груби нарушения на правилата на формалната логика от въззивната инстанция. Или хипотезата на чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК не е налице. Жалбоподателят обосновава очевидната неправилност с доводи за процесуални нарушения, а те са проверими едва при извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за законосъобразност, но не и в производството по чл. 288 ГПК. Следва обаче да се отбележи, че изводът за бездействие от страна на СО е направен след съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства, включително представените от ответника протоколи, графици и показанията на свидетелите му, и съобразно приетото, че те не доказват именно конкретният участък да е бил почистен от сняг и то към релевантния момент - времето между 8,00 и 8,30 сутринта на 27.11.2023г. На основание чл. 38, ал.2 ЗА на адвокатския пълномощник на насрещната страна по жалбата – ищцата З., се следва възнаграждение за представителство в настоящото производство в размер на 200 евро. Така мотивиран, настоящият състав на ВКС, ІІІ ГО