Определение № 3381 от 01.12.2025 г. на ВКС по т. д. № 1865/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на З. Д. Н. срещу решение № 1053/21.02.2025 г. по в. гр. д. № 12503/2022 г. на Софийски градски съд, поправено с решение № 1576/17.03.2025 г., с което е потвърдено решение № 8192/18.07.2022 г. по гр. д. № 14943/2022 г. на Софийски районен съд за отхвърляне на иска с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД за разликата над сумата 4 000 лв. до пълния предявен размер от 10 000 лв. – обезщетение за причинените на касатора неимуществени вреди вследствие настъпило на 19.10.2021 г. ПТП.

В подадената жалба се сочат касационни основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди се, че обжалваното решение е неправилно постановено поради необоснованост, нарушение на материалния закон – чл. 52 ЗЗД, както и на съдопроизводствените правила. В изложението на основания за допускане на касационно обжалване се обосновава критерия по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК относно приложението на чл. 52 ЗЗД при определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане. Поддържа се отклонение от разрешенията, дадени с т. 11 на ППВС № 4/1968 г. Страната твърди и наличие на хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Формулират се и процесуалноправни въпроси, които според касатора са включени в предмета на делото и са обусловили мотивите на въззивната инстанция. Въпросите са следните:

1. „Може ли въззивната инстанция да излиза извън предмета на въззивната проверка по чл. 269-271 ГПК, след като съответната страна въззивник излага голословни твърдения в защита на тезите си и не прави доказателствени искания към въззивната инстанция, като тезите му се възприемат безкритично, необосновано от въззивната инстанция, както и в разрез с доказателствения материал, събран от първостепенния съд, включително и при положение, че пред въззивната инстанция не са събрани нови доказателства по смисъла на чл. 266, ал. 2 и ал. 3 ГПК?“

2. „Следва ли при постановяване на решението СГС, II-a въззивния състав да се позове на конкретни разпоредби на материалния закон, въз основа на които гради своите правни изводи?“

3. „При постановяване на решението си въззивният съд трябва ли да извърши цялостна преценка на всички събрани по делото доказателства и да изложи подробни мотиви кои доказателства кредитира и кои не и защо?“

Касаторът поддържа, че при постановяване на обжалваното решение въззивният съд не е съобразил изключително тежките увреждания, които е получила, както и продължителността на възстановителния период, който все още не е завършил. Твърди, че по този начин въззивният съд е нарушил принципа на справедливост. Счита, че тези обстоятелства обосновават завишен размер на обезщетението за търпените болки и страдания. Подчертава, че въззивната инстанция не е оценила адекватно социално-икономическите условия в страната към момента на ПТП и не е съобразила законодателно въведените лимити на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“, което според касатора безспорно сочи неоснователно занижен размер на присъденото обезщетение.

При изложените доводи в касационната жалба се формира искане за постановяване на акт, с който атакуваното решение бъде допуснато до касационен контрол и отменено като бъде уважен предявеният иск в цялост ведно със законната лихва.

От ответника по касация „Застрахователна компания Лев Инс“ АД е постъпило становище с искане за недопускане до касационно обжалване на процесното решение поради неоснователност на касационната жалба. В отговора се твърди, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване, тъй като изложените основания за допускане не попадат в приложното поле на чл. 280 ГПК. В отговора на касационната жалба се заявява, че обстоятелствата, релевирани от касатора, са били изцяло съобразени от въззивния съд с позоваване на събраните по делото доказателства и при съобразяване с принципа за справедливост. Оспорват се твърденията за неотчитане на претърпените от касатора травматични увреждания, като се подчертава, че съгласно събраните доказателства се очаква пълно възстановяване на същите. Акцентира се върху обстоятелството, че по отношение на твърдението на касатора, че въззивното решение не е съобразено с икономическите условия в страната и застрахователните лимити, по същество в изложението не се съдържат конкретни доводи. В отговора се твърди още, че в касационната жалба не се релевират обосновани оплаквания за произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, които да покрива някои от допълнителните селективни критерии, посочени в чл. 280, ал. 1 ГПК.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното:

Касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване акт и отговаря на изискванията за редовност, поради което същата се явява процесуално допустима.

Исковото производство е образувано по предявен от З. Д. Н. срещу „Застрахователна компания Лев Инс“ АД иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на сума в размер 10 000 лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие травматични увреждания, настъпили при ПТП на 19.10.2021 г.

С атакуваното в настоящото производство решение въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което искът по чл. 432, ал. 1 КЗ е бил уважен за сумата от 4 000 лв. Посочил е, че първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано от страните в частта, с която предявеният иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди е уважен до размера на сумата от 2 500 лв. С оглед на това е приел, че съгласно чл. 297 ГПК, вр. чл. 298, ал. 1 ГПК решението следва да бъде зачетено от въззивния съд по отношение на установените със сила на пресъдено нещо обстоятелства, съставляващи основание на исковата претенция, а именно реализирано застрахователно събитие - ПТП, предизвикано противоправно и виновно от застрахован при ответника водач на МПС по застраховка ,,Гражданска отговорност” на автомобилистите с валидно застрахователно покритие към датата на произшествието; претърпени от ищцата неимуществени вреди и причинно-следствената им връзка с процесното събитие. Кредитирал е приетата пред първата инстанция съдебномедицинска експертиза, която е дала заключение, че вследствие настъпилото ПТП ищцата е получила контузия с травматичен оток на ограничена площ в дясна челно-теменна област, данни за кървене на носа и данни за шийна травма с преразтягане на свързващ апарат на прешлени в шийната област на гръбначен стълб. Относно травмата в шийната област вещото лице е дало констатации, че се касае за лекостепенно навяхване на шията, със средностатистически период на възстановяване 2-4 седмици.

Съдът е обосновал извод, че справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди е 4 000 лв. Акцентирал е на това, че претърпените от ищцата телесни увреждания са леки, реализирали медико-биологичния признак временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Съдът е възприел дадените от експерта добри прогнози за състоянието на пострадалата, с оглед констатацията за претърпени леки телесни увреждания и посочения в заключението на вещото лице период за възстановяване, продължил в рамките на 1 месец съгласно приложената медицинска документация. Отчел е нейната възраст /42 г./ към датата на произшествието, като е съобразил и икономическите условия и нива на застрахователно покритие към този момент. Приел е още, че нормативно определените лимити на застрахователните обезщетения нямат самостоятелно значение и не са самостоятелен критерий при прилагането на принципа за справедливост, а имат спомагателен характер. Счел е определеният от първоинстанционния съд размер на обезщетението за съобразен с този критерий.

Не са налице релевираните основания за достъп до касационен контрол на въззивното решение.

Поставените в изложението въпроси не отговарят на критериите на общо основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. С оглед разясненията, дадени с т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Задължение на касатора е да формулира този въпрос и да обоснове неговото значение за разрешаване на конкретния спор.

Следва да бъде посочено, че оплакванията за неправилно приложение на чл. 52 ЗЗД не са свързани с конкретно поставен въпрос, а общо са заявени твърдения за отклонение на съда от задължителна и казуална практика на касационната инстанция. Съдът няма правомощие да формулира правния въпрос по смисъла на чл. 280 ГПК, разяснен с цитираното по-горе тълкувателно решение. Поради тази причина само на това формално основание касационен контрол следва да бъде отказан. В допълнение и за яснота е необходимо да се посочи, че въззивната инстанция е отчела критериите за определяне на справедливо обезщетение, залегнали в цитираното от касатора ППВС № 4/1968 г., и не е допуснала отклонение от задължителните разяснения. Отделно, в доразвиващата постановлението казуална практика е прието, че лимитите на обезщетенията по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите имат само помощна, спомагателна роля.

Процесуалноправните въпроси са бланкетно зададени и не кореспондират с отчетливо заявени оплаквания в касационната жалба. Не са наведени конкретни доводи за това как въззивният съд е излязъл извън предмета на въззивната проверка, на кои разпоредби от материалния закон не се е позовал, кои точно доказателства не е обсъдил и как това се е отразило на постановеното решение. Обратно на твърденията, заявени от касатора, съдът е извършил преценка на всички събрани по делото доказателства относно вредите на пострадалата, както и на получените вследствие на тях болки и страдания. Обсъдил е подробно и приетото експертно заключение по изготвената съдебномедицинска експертиза. Следва да бъде посочено, че въпросите всъщност представляват несъгласие с изводите на въззивния съд относно размера на определеното обезщетение по чл. 52 ЗЗД, но в производството по селекция на касационните жалби не може да бъде проверявана правилността на постановеното от въззивния съд решение, възприемането на фактическата обстановка или обсъждането на събраните по делото доказателства. Отделно, необходимо е да се има предвид и факта, че при определяне конкретните размери на обезщетенията, присъждани по реда на чл. 52 ЗЗД, съдилищата съобразят специфичните факти, които са различни по всяко дело.

На самостоятелно основание достъп до касация по процесуалните въпроси следва да бъде отказан поради липса на конкретно посочена съдебна практика, на която въззивното решение противоречи. Допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е само формално посочено и без да е обосновано с конкретни твърдения. Касационната инстанция няма служебно задължение да мотивира която и да е от хипотезите за достъп до касационен контрол, извън регламентираните в чл. 280, ал. 2 ГПК, а това е задължение на касатора.

При липса на релевираните от касатора основания за достъп до касационен контрол такъв следва да бъде отказан.

При изхода на делото пред настоящата инстанция и с оглед фактическата и правна сложност на спора на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв.

С тези мотиви и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС