Определение № 376 от 09.09.2022 г. на ВКС по т. д. № 2060/2021 г.

Производството е образувано по частна касационна жалба на „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, [населено място] срещу определение № 1629 от 21. 06. 2021 г. по ч. гр. д. № 1031/2021 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 12 състав. С него е потвърдено определение № 260074 от 1. 02. 2021 г. по в. гр. д. № 396/2020 г. на Кюстендилски окръжен съд, с което е върната подадената от „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД касационна жалба вх. № 262598/15. 12. 2020 г. срещу решение № 260038 от 21. 10. 2021 г., постановено по същото дело, с което е потвърдено решение № 257 от 30. 03. 2020 г. по гр. д. № 1772/2019 г. на Кюстендилски районен съд в частта, с която застрахователят е осъден да заплати на К. П. К. сумата от 6 470, 60 лв., представляваща застрахователно обезщетение по застраховка „Каско+“ по комбинирана полица № 440118091000899, валидна за периода от 27. 09. 2018 г. до 26. 09. 2019 г., ведно със законната лихва от 27. 08. 2019 г. до окончателното плащане. Частният касационен жалбоподател поддържа, че определението е неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че въззивното решение подлежи на касационно обжалване, тъй като в процесния случай се касае до застрахователен договор и една от страните по правоотношението не е търговец, а физическо лице, което няма търговско качество, а се явява потребител на застрахователни услуги. Позовава се на обстоятелството, че цената на главния иск е над установения праг за обжалване по граждански дела, а именно над 5 000 лв. С определение № 60349 от 12. 10. 2021 г. по настоящото дело съставът на ВКС е спрял производството на основание чл. 292 ГПК до постановяване на тълкувателно решение по тълкувателно дело № 2/2018г. на ОСГТК на ВКС. Тълкувателното решение е постановено на 23. 06. 2022 г., поради което, на основание чл. 230, ал. 1 ГПК, производството по настоящото дело следва да бъде възобновено. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след преценка на данните и доводите по делото, намира следното: За да потвърди определението на Кюстендилски окръжен съд за връщане на касационната жалба на “ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, Софийски апелативен съд е приел, че актът на първоинстанционния съд е правилен, доколкото е съобразен с указанията, дадени в разпореждане на Председателя на І т. о. на ВКС, с което преписката по касационната жалба е върната на окръжния съд за преценка и произнасяне по допустимостта на касационната жалба, с оглед приетото в мотивите на разпореждането, че съдебният акт не подлежи на обжалване поради цената на всеки един от предявените искове. Настоящият състав на ВКС намира, че касационното обжалване следва да бъде допуснато в хипотезата на чл.280, ал. 2, предл. второ ГПК за служебна проверка на допустимостта на определението на Софийски апелативен съд. В Тълкувателно решение № 2 от 23. 06. 2022 г. по тълк.д. № 2/2018г. на ОСГТК на ВКС е прието, че разпореждането на окръжен съд за връщане на касационна жалба е действие по администриране, което не се извършва от окръжния съд в качеството на въззивна инстанция. Поради това този акт не попада в приложното поле на чл. 274, ал. 2, предл. 2 ГПК, т.е. не подлежи на обжалване с частна жалба пред съответния апелативен съд, а направо пред Върховния касационен съд. С оглед на изложеното, Софийски апелативен съд не е бил компетентен да се произнесе по подадената от „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД частна жалба срещу определението на Кюстендилски окръжен съд, с което е върната касационната му жалба против въззивното решение на същия окръжен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение на Кюстендилски районен съд в частта за уважаване на иска по чл. 405, ал. 1 КЗ. Поради това определение № 1629 от 21. 06. 2021 г. по ч. гр. д. № 1031/2021 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 12 състав следва да бъде обезсилено, а спорът относно законосъобразността на определението на Кюстендилски окръжен съд за връщане на касационната жалба да бъде разгледан от компетентния Върховен касационен съд, по реда на чл. 274, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 вр. чл. 286, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3 ГПК. Частна жалба вх. № 261846 от 8. 03. 2021 г. е основателна. За да върне подадената касационна жалба срещу въззивното решение с обжалваното определение, Кюстендилски окръжен съд е приел, че актът на въззивния съд не подлежи на касационно обжалване, тъй като с него е разрешено търговско дело, цената на исковете по което е под минимално посочената в разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. второ ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, от обхвата на касационния контрол са изключени решенията на въззивните съдилища, постановени по граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. и по търговски дела с цена на иска до 20 000 лв. Според задължителните указания на Тълкувателно решение № 3 от 23. 02. 2022 г. по тълк. дело № 3/2019 г. на ОСГТК на ВКС, намиращо приложение при спорове с предмет правоотношения по всеки един договор, в който една от страните има качеството на потребител, когато, съобразно предмета на материалноправния спор, делото е търговско до приемането на Закона за изменение и допълнение на ГПК /обн., ДВ, бр. 100 от 20. 12. 2019 г./ касационно обжалване на въззивното решение е допустимо при цена на иска над 20 000 лева. В мотивите на тълкувателното решение е разяснено, че до приемане на ЗИД на ГПК /ДВ, бр. 100/2019 г./, не са предвидени изключения, при които, качеството на лицето – страна по търговска сделка, да определя процесуалния ред за разглеждане на делото. Качеството на потребител на едната страна по правоотношението не променя характера на делото, нито рефлектира върху обжалваемостта на съдебния акт. С изменението на чл. 113 ГПК с посочения ЗИД на ГПК / ДВ, бр. 100/2019 г./ е създадено ново процесуално правило, имащо действие и за висящите въззивни производства, според което образуваните дела на и срещу потребители се разглеждат като граждански по реда на общия исков процес. От тази норма следва, че за тях е приложим предвиденият в чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 1 ГПК праг за касационно обжалване от 5 000 лева, когато въззивните решения са постановени след влизане в сила на изменението на чл. 113 ГПК /ДВ, бр. 100/2019 г./. В случая е предявен иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата от 9 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за вреди от настъпил на 16. 04. 2019 г. покрит застрахователен риск по застраховка „Каско+“, клауза „Пълно каско“, по комбинирана полица № 440118091000899, валидна за периода от 27. 09. 2018 г. до 26. 09. 2019 г., за лек автомобил м. „Мерцедес Бенц“, м. „Е 280 4 MATIC“, рег. [рег.номер на МПС]. Спорното вземане се основава на застрахователен договор- абсолютна търговска сделка по чл. 1, ал. 1, т. 6 вр. чл. 286, ал. 2 ТЗ, което обуславя търговския характер на въззивното дело. Страна по процесния договор за имуществено застраховане обаче е физическо лице, имащо качеството на ползвател на застрахователни услуги съгласно легалната дефиниция на понятието по чл. 2, ал. 2 КЗ и на потребител по смисъла на § 13 от ДР на ЗЗП. Касае се до физическо лице, което ползва застрахователна услуга, която не е установено да е предназначена за извършване от него на търговска или професионална дейност. Относно приложимостта на чл. 113 ГПК по отношение на потребителите на застрахователни услуги по смисъла на § 1, т. 1 ДР на КЗ /отм./, както и за качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП на застрахованото по застраховка „Каско“ физическо лице е дадено задължително за съдилищата тълкуване в т. 6 на Тълкувателно решение № 1 от 23. 12. 2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г. на ОСТК. Въззивното решение е постановено на 21. 10. 2020 г., т. е. след изменението на чл. 113 ГПК с ДВ, бр. 100/2019 г., поради което делото подлежи на разглеждането като гражданско по реда на общия исков процес и следва да се съблюдава минималният праг за касационно обжалване по граждански дела – 5 000 лв. Тъй като предявеният главен иск е с цена над 5 000 лв., постановеното по него въззивното решение подлежи на касационен контрол на основание чл. 280, ал. 3 ГПК. По изложените съображения извършената от въззивния съд преценка за недопустимост на касационната жалба е неправилна, което налага като незаконосъобразно обжалваното определение за връщане й да бъде отменено. Тъй като касационната жалба е надлежно администрирана /преписката е била върната на Кюстендилски окръжен съд за преценка допустимостта на касационната жалба с оглед разпоредбата на чл. 280, ал. 3 ГПК с разпореждане на Председателя на І т. о. от 28. 01. 2021 г./ делото следва да бъде докладвано на образуване на производство по чл. 288 ГПК на Председателя на І/ІІ т. о., ТК на ВКС. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение