Определение № 117 от 29.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 21/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на С. Р. П., [населено място], подадена чрез пълномощника му адвокат С. Т., срещу определение №1272/17.05.2021 г. по ч.гр.д. № 1226/2021 год. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено разпореждане №266991 от 09.03.2021 г. по гр. дело № 16554/2020 г. на Софийския градски съд. Изложени са твърдения, че обжалваното определение е неправилно. Твърди се, че касационното обжалване трябва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по правните въпроси за това допустимо ли е искане, заявено от наследниците на починалия ищец за възстановяването на срока за отстраняване нередовности на исковата молба по реда на чл.64, ал.2 ГПК поради особени непредвидени обстоятелства, при започната процедура по направеното от тях обжалване с отделна частна жалба срещу връщането на тази искова молба като нередовна, както и дали болестта и смъртта на ищеца са обстоятелства, които попадат в хипотезата на чл.64, ал.2 ГПК. Ответникът по частната касационна жалба БЪЛГАРСКА СТРОИТЕЛНО-ИНВЕСТИЦИОННА КОМПАНИЯ“ЕООД, [населено място], оспорва жалбата. Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното разпореждане, с което по същество е оставена без уважение молбата за възстановяване на срока, защото не са доказани факти, които да имат характер на особени и непредвидени обстоятелства по смисъла на чл.64 ГПК. По подадената частна жалба Върховният касационен съд, състав на ІII г.о. намира следното: Частната жалба е депозирана в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Касационното обжалване не следва да се допуска, тъй като няма формулиран относим конкретен правен въпрос във връзка с предмета на делото – относно предпоставките за възстановяване на срока по чл.64 ГПК, поради което не е налице общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК.В обжалваното определение не е прието, че молбата за възстановяване на срока е недопустима, нито че болестта и смъртта на страна по делото нямат характер на особени и непредвидени обстоятелства по смисъла на чл.64 ГПК. Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК допустимостта на касационното обжалване се предпоставя от въведените предпоставки по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, които в случая не са налице. Според дадените разяснения в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело като общо основание за допускане до касационен контрол. Върховният касационен съд не е задължен да изведе правния въпрос от изложението към касационната жалба. Той може само да го уточни и конкретизира. При липсата на релевантен за изхода на делото материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да определи рамките на произнасяне на Върховния касационен съд, обжалваното определение не може да бъде допуснато до касация. Деловодни разноски ще се присъдят с окончателното решение по съществото на спора с оглед крайния му изход. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІII г.о.