Определение № 1104 от 18.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3465/2015 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е за проверка допустимостта на касационното обжалване на решение №82/20.03.2015 г. по в. гр.д. №19/2015 г. на Кюстендилския окръжен съд, което е обжалвано с касационна жалба от Кмета на [община], чрез ст. юрисконсулт Д. В.. С обжалваното решение е потвърдено решение №495/06.11.2014 г. по гр.д. №593/2014 г. на Кюстендилския районен съд, с което е признато за незаконно и е отменено уволнението на М. Г. Д., извършено със заповед № 14/04.02.2014 г. на Кмета на [община], същият е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „ оперативен дежурен и заместник завеждащ регистратурата за класифицирана информация” и [община] е осъдена на осн. чл. 225,ал.1 КТ да му заплати обезщетение в размер на 713,50 лв. за времето от 04.02.2014 год. до 04.08.2014 г., през което е останал без работа поради незаконното уволнение, обезщетение за непредоставени тонизиращи напитки в размер на 225 лв., ведно тези суми със законната лихва считано от 03.04.2014 г. до окончателното изплащане на сумите, както и разноски. С касационната жалба е представено изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване, съгласно изискването на чл. 284,ал.3,т.1 ГПК. Ответникът по касация М. Г. Д. от [населено място], чрез адв. Т. Р. ,оспорва допустимостта на касационното обжалване в писмен отговор по делото. Застъпва становище, че формулираният от касатора въпрос не е от значение за формиране решаващата воля на съда. Същевременно посоченото допълнително основание по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК в случая не е налице.Счита, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуална допустима. Независимо от процесуалната допустимост на жалбата, обусловена от редовността й, при въведената факултативност на касационното обжалване, за да се допусне такова, следва да са удовлетворени допълнителните изисквания, регламентирани в чл. 280 ГПК. Жалбоподателят следва да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор, да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило решаващата воля на съда, както и да е обосновано наличието на един или няколко от допълнителните критерии по чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК. Формулирането на правен въпрос с посочените характеристики е основната и обща предпоставка за допустимост на касационното обжалване. С оглед на това липсата на такъв въпрос е достатъчно основание касационното обжалване да не се допуска./ т.1 ТР №1/19.02.2010 г. по ТД №1/2009 г. на ОСГТК/ В случая тези изисквания на закона не са изпълнени. В представеното Изложение по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК е формулиран въпроса: „Промяната на изискването за образование за конкретната длъжност от средно на висше с образователно -квалификационна степен „Професионален бакалавър” и „Бакалавър”, без да се посочи специалност, на която да е придобита тази образователно- квалификационна степен, обуславя ли извод за злоупотреба с право от страна на работодателя”. Въпросът, така както е формулиран, няма обуславящ характер. За да приеме, че при извършеното уволнение на осн. чл. 328,ал.1,т.6 КТ работодателят е бил недобросъвестен като е злоупотребил с право, съдът е приел, че въведеното ново изискване за образование по никакъв начин не е било необходимо за нуждите на работата и очевидно не е било насочено към подобряване на нивото на нейното изпълнение, както и че въведените нови изисквания за заемане на длъжността не са обосновани по никакъв начин и нямат връзка с характера на работата. За да формира този извод съдът се е позовал и на това, че промяната в изискването за образование от средно на висше, е направено без въведено изискване за конкретна специалност, по която служителят да е придобил по- високото образование. Заедно с това обаче съдът е анализирал и други обстоятелства, а именно липсата на промяна в характера на работата и трудовите функции, които да обосноват нуждата от по- високо образование за нейното заемане и пр. Следователно изводът за злоупотреба с право не е формиран единствено въз основа на обстоятелството, че изискването за висше образование „Бакалавър” не е свързано с конкретна специалност. Дори да се приеме обратното обаче става въпрос за фактически, а не правен въпрос, поради което същият не отговаря на посочената по - горе характеристика за правен въпрос по см. на чл. 280,ал.1 ГПК. Последното е достатъчно основание касационното обжалване да не се допуска без да се обсъжда дали е налице посоченото от касатора допълнително основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК. Независимо от това следва да се изтъкне, че същото е визирано бланкетно без каквато и да било обосновка. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.