Определение № 372 от 15.09.2009 г. на ВКС по гр. д. № 364/2009 г.

Производството е по чл.274 ал. 3 ГПК, образувано по частната касационна жалба на Р. С. С. от гр. Б. против определение № 325/7.07.2009 г. по гр.дело № 573/2009 г. на Д. окръжен съд, с което е потвърдено определение № 507/29.05.2009 г. по гр.дело № 184/2008 г. на Районен съд Б. и производството по иска по чл. ЗЗ ал. 2 ЗС е прекратено. Касаторът поддържа доводи за наличие на основанието на чл.280, ал. 1 т. 1 ГПК, защото съдът се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос и моли да се допусне касационно обжалване на въззивното определение. Касационната жалба следва да се допусне на касационно разглеждане, при основанието на чл.280, ал.1 т. 1 ГПК, защото въззивният съд се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос, относно допустимостта на иска по чл. ЗЗ ал. 2 ЗС с определение, отказвайки да се произнесе по съществото на спора, като признае, или отрече съществуването на субективното материално право на изкупуване, за което е следвало да постанови решение, каквато е постоянната практика на ВКС в този смисъл и на която касаторът се е позовал в изложението си по допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Допустимата частна касационна жалба, разгледана и по съществото на оплакванията в нея е основателна и следва да се уважи. Неправилно въззивният съд е постановил определение, с което потвърдил прекратителното определение на първоинстанционния съд, констатирал, че преклузивният двумесечен срок по чл. ЗЗ ал. 2 ЗС е изтекъл. Въпросите за началото на срока по чл. ЗЗ ал. 2 ЗС и за това кога ищецът е узнал, или е могъл да узнае обективно за извършената продажба, а оттам и дали искът е предявен в законоустановения срок, са част от правния спор между страните за съществуването на субективното материално право на изкупуване, който възниква с предявяването на иска. Касае се за въпрос по съществото на спора, по който съдът следва да се произнесе с решение, а не с определение и да признае, или отрече съществуването на потестативното право, предмет на иска по чл. ЗЗ ал.2 ЗС. Водим от горните съображения, ВКС на РБ,ІІ-ро г.о. счита, че неправилното определение следва да се отмени и делото следва да се върне на Районен съд Б. за продължаване на съдопроизводствените действия по иска на Р. С. С. от гр. Б., ето защо