Определение № 60771 от 29.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 571/2019 г.

Производство по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ, Комисията) срещу решение № 215/26.11.2018 г., постановено по възз. гр. дело № 458/2018 г. на Пловдивския апелативен съд. С обжалваното въззивно решение е обезсилено първоинстанционното решение № 423/16.11.2017 г. по гр. дело № 813/2015 г. на Хасковския окръжен съд (ХОС) и е прекратено производството по предявения от жалбоподателя срещу А. Н. А. и Т. А. М., иск с правно основание чл. 74, ал. 1 и ал. 2, във вр. с чл. 63, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 5 от ЗОПДНПИ (отм.) за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество; в тежест на касатора са възложени разноските по делото. В касационната жалба се поддържат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на комисията-касатор, като общо основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, е формулиран правният въпрос относно характера на срока (инструктивен или преклузивен) по чл. 27, ал. 1 и ал. 2 от ЗОПДНПИ (отм.). Жалбоподателят навежда допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК за допускане на касационното обжалване, като поддържа, че въззивният съд се произнесъл по този въпрос в противоречие са практиката на ВКС, както и че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Касаторът навежда и основанието за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 от ГПК, като излага съображения за очевидна неправилност на решаващия извод на въззивния съд, че срокът по чл. 27, ал. 1 и ал. 2 от ЗОПДНПИ (отм.) е преклузивен. С касационната жалба е направено и искане за спиране на настоящото касационно производство до произнасяне с тълкувателно решение по тълк. дело № 1/2018 г. на ОСГК на ВКС. Ответниците А. Н. А. и Т. А. М. с отговора на касационната жалба също са направили искане за спиране на касационно производство – по същата причина, като излагат и съображения и доводи, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователност на касационната жалба. С определение № 185/03.05.2019 г. производството по делото е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 7, във вр. с чл. 292 и с чл. 280, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ГПК и на основание чл. 229, ал. 1, т. 7, във вр. с чл. 631, чл. 633, чл. 629, ал. 2, предл. 1 и с чл. 280, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ГПК – до постановяване и обявяване на тълкувателно решение по тълк. дело № 1/2018 г. на ОСГК на ВКС, както и до произнасяне на Съда на Европейския съюз (СЕС) по преюдициалното запитване, отправено с определение от 23.03.2018 г. по гр. дело № 3406/2016 г. на Софийския градски съд (СГС), по което е образувано дело С-234/18, както и по преюдициалното запитване, отправено с определение от 02.04.2019 г. по гр. дело № 704/2017 г. на СГС, по което е образувано дело С-319/19. С молба с вх. № 68437/05.11.2021 г. касаторът-ищец КПКОНПИ моли съда да възобнови производството по делото. Молбата е основателна. Тълкувателно решение № 1/2018 по посоченото тълкувателно дело е постановено на 05.03.2020 г. и е обявено на 04.06.2020 г. С решение от 19.03.2020 г. по дело С-234/18 СЕС се е произнесъл по преюдициалното запитване, отправено с определението от 23.03.2018 г. по гр. дело № 3406/2016 г. на СГС. С решение от 28.10.2021 г. по дело С-319/19 СЕС се е произнесъл и по преюдициалното запитване, отправено с определението от 02.04.2019 г. по гр. дело № 704/2017 г. на СГС. При това положение процесуалните пречки за движението на настоящото дело са отпаднали и касационно производство по него следва да се възобнови, съгласно чл. 230, ал. 1 и ал. 3 от ГПК, като съдът следва да се произнесе по допускането на касационното обжалване. Спирането на касационното производство е било постановено, тъй като изведеният в изложението жалбоподателя, правен въпрос относно характера на срока (инструктивен или преклузивен) по чл. 27, ал. 1 и ал. 2 от ЗОПДНПИ (отм.), попада в предмета на разглеждане на посоченото тълк. дело № 1/2018 г. на ОСГК на ВКС. Спирането е било постановено и тъй като правните въпроси, включени в двете преюдициални запитвания на СГС до СЕС, също са от значение за процесуалната допустимост на исковото производство по настоящото дело. В тълкувателното решение № 1/2018 от 04.06.2020 г. на ОСГК на ВКС е прието, че изтичането на срока за проверка по чл. 27, ал. 1 и ал. 2 от ЗОПДНПИ (отм.) не е процесуална пречка за надлежното упражняване и съществуването на правото на иск и на материалното право на държавата за отнемане на незаконно придобито имущество, т.е. предвиденият в чл. 27, ал. 1 и ал. 2 от ЗОПДНПИ (отм.) срок за извършване на проверки и събиране на доказателства за установяване на произхода и местонахождението на имущество, за което има данни, че е придобито пряко или косвено от престъпна дейност, е инструктивен, и е допустимо образуване на производство по чл. 74 от ЗОПДНПИ (отм.) след изтичане на този срок. В решението от 19.03.2020 г. по дело С-234/18 на СЕС е прието, че Рамково решение 2005/212/ПВР на Съвета от 24.02.2005 г. относно конфискация на облаги, средства и имущество от престъпления трябва да се тълкува в смисъл, че се допуска правна уредба на държава-членка, съгласно която национална юрисдикция постановява конфискация на незаконно придобито имущество след производство, което не зависи нито от установяване на престъпление, нито на още по-голямо основание – от осъждане на предполагаемите извършители на това престъпление. В решението от 28.10.2021 г. по дело С-319/19 на СЕС е прието, че Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 03.04.2014 г. за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в Европейския съюз трябва да се тълкува в смисъл, че не се прилага за правна уредба на държава-членка, съгласно която националният съд постановява конфискация на незаконно придобито имущество в рамките на или след производство, което не се отнася до установяването на едно или няколко престъпления. За да обезсили първоинстанционното решение и прекрати исковото производство по делото, въззивният съд е приел, че срокът по чл. 27, ал. 1 и ал. 2 от ЗОПДНПИ (отм.) е преклузивен. Установил е, че в настоящия случай същият е изтекъл на 17.02.2015 г. и че решението на комисията за внасяне на искането пред окръжния съд за отнемане на незаконно придобито имущество е взето на 16.12.2015 г. – десет месеца след изтичането на срока, предвид което съдът е приел, че това е станало след като правомощията на комисията и материалното право на държавата за отнемане на имущество от двамата ответници вече са били преклудирани. С оглед това, апелативният съд е извел и крайните си изводи, че предявеният по делото иск, както и постановеното по него първоинстанционно решение са недопустими. От горното е видно, че въззивният съд е разрешил поставения по делото правен въпрос относно характера на срока (инструктивен или преклузивен) по чл. 27, ал. 1 и ал. 2 от ЗОПДНПИ (отм.), в противоречие с цитираните по-горе задължителни указания, дадени с тълкувателно решение № 1/2018 от 04.06.2020 г. на ОСГК на ВКС. Поради това, касационното обжалване на въззивното определение следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Не се установява противоречие между обжалваното въззивно решение и цитираните по-горе две решения на СЕС, поради което няма основание касационното обжалване да се допуска в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2, предл. 2 от ГПК. Жалбоподателят не дължи държавна такса за производството по делото, съгласно чл. 84, т. 1 от ГПК. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение