Определение № 4005 от 12.09.2024 г. на ВКС по гр. д. № 210/2024 г.

ративен съд и решение на ВАС по адм. дело № 6220/2021 г. решения, обвързват гражданския съд да приеме, че към датата на настъпване на трудовата злополука работодател на починалия е бил „ТЕРМОПАН 2020“ ЕООД. Както беше посочено, този извод има значение за евентуалния иск, която не е разгледан и по който „ФРИГОПАН“ ООД не е страна. За разгледания главен иск е от значение наличието на причинна връзка между трудовата злополука и извършваната в полза на „ФРИГОПАН“ ООД работа. Изводът за наличие на трудово правоотношение между С. А. А. и „ТЕРМОПАН 2020“ ЕООД има значение за евентуалния иск, който не е разгледан и от него не следва извод за липса на друго правоотношение, каквото е установено по делото. И както беше посочено изводът на въззивния съд за наличието на трудово правоотношение между С. А. А. и „ФРИГОПАН“ ООД се основава на други факти и други доказателства. А изводът на въззивния съд, че силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение на административния съд не обвързва гражданския съд да приеме, че към датата на настъпване на трудовата злополука единствен работодател на починалия е бил „ТЕРМОПАН 2020“ ЕООД, не е в противоречие със сочената от жалбоподателя съдебна практика, съгласно която, влязлото в сила решение по административното дело има задължително действие за страните по въпроса дали индивидуалният административен акт е валиден и законосъобразен, в резултат на което косвеният съдебен контрол на гражданския съд по тези въпроси е недопустим. Даденото от въззивния съд разрешение на поставения въпрос е в съответствие с тази практика, доколкото въззивният съд не е приел, че административният акт по чл. 60 от КСО за признаване на процесната злополука за трудова не е валиден и законосъобразен. Деветият въпрос не е обуславящ за изхода на спора, доколкото по делото не са установени обстоятелствата, на които е основан въпросът: не е установено, че починалият работник (С. А. А.) самонадеяно и сам се е поставил в условията на сигурен риск за своите здраве и живот, нито че работодателят е осигурил безопасни и здравословни условия на труд. Десетият въпрос не е обуславящ, доколкото, както беше посочено, въззивният съд се е произнесъл по предявения иск, като е установил всички спорни обстоятелства, които са наведени като основание на иска и имат значение за неговата основателност и е установил обстоятелствата, на които са основани възраженията срещу иска, въз основа на преценка на събраните по делото доказателства за тези обстоятелства (разгледал е предпоставките на главния иск по чл.200 КТ). Единадесетият въпрос е обуславящ, но не е разрешен както се твърди, а в 8 Актът е постановен на 13.09.2024 съответствие с установената практика въззивният съд е обсъдил всички доводи на страните след като е установил фактите на които са основани, които са безспорни, а тези които са спорни - въз основа на преценка на събраните по делото доказателства. Жалбоподателят се позовава и на очевидна неправилност на обжалвания акт – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Очевидната неправилност е такава форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален или явна необоснованост. За да е очевидна, неправилността на обжалваното решение трябва да е толкова съществена, че да може да бъде констатирана при прочит на обжалвания акт (на мотивите към него). В конкретния случай твърденията на жалбоподателя за неправилност не могат да бъдат установени при прочит на мотивите на обжалваното решение. Тези твърдения не могат да бъдат проверени без да се извърши проверка на решаващата дейност на въззивния съд. Затова те не могат да обосноват наличието на очевидна неправилност на обжалвания акт. С оглед изложеното, не са налице сочените от жалбоподателя основания за допускане на касационно обжалване. С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски. Основателно е искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски за възнаграждение за процесуално представителство от адвокат по реда на чл.38, ал.2 ЗА. При определяне на същото настоящият състав отчита, че правилото на чл.38, ал.2 ЗА (съгласно което съдът присъжда възнаграждение в определения от Висшия адвокатски съвет размер - този по Наредба №.1/09.01.04) не следва да бъде приложено с оглед решение на СЕС по дело C-438/22. Посочените в Наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при служебното определяне на възнаграждения - те не обвързват съда и подлежат на преценка с оглед цената на предоставените услуги, като се съобразява интересът, видът на спора, фактическата и правна сложност на делото, количеството извършена работа. В случая, при отчитане на горните критерии и релевантните обстоятелства, дължимото на основание чл.38, ал.2 ЗА възнаграждение за изготвяне на отговор на касационна жалба следва да бъде определено в размер на 1 200 лева. Воден от изложеното съдът