Определение № 110 от 12.02.2014 г. на ВКС по т. д. № 2054/2013 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [община] против решение № 352 от 12.12.2012 г. по т.д. №361/2012 г. на Варненски апелативен съд. Ответникът по касация – [фирма] – [населено място] е на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК и въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е възпроизвел текста на чл.280, ал.1, т.1,2 и 3 ГПК. Поставил е въпросите – „ Дължи ли възложителя възнаграждение на изпълнител, ако при приемане на работата не е направил възражение за неправилното й изпълнение и 2/ В същата хипотеза дължи ли се възнаграждение, ако изпълнената работа е изцяло безполезна.”Страната е направила кратки доводи за неправилност на съдебния акт, посочила е, че съдът бил приел че „задължението на възложителя по ЗЗД да съдейства за изпълнение на договора включва в себе си изпълняваните от него функции на изпълнителна власт”, като разглеждането на този въпрос обосновавало основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като нямало практика на ВКС/ приложена е такава на ВтАС и на Конституционния съд/. Посочено е като въпрос, че според касатора съдът се бил произнесъл като „ контролно-отменителна инстанция”.В тази насока било налице противоречие с ТРОСГК №1/01г.- т.19, с което било прието, че дейността на въззивната инстанция е аналогична на първата, а освен това и с решение №11/12 на ВКС, което само е посочено без изложени конкретни доводи за противоречие. Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Той не е формулирал материалноправен, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, който се дефинира като такъв, включен в предмета на спор и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело / т.1 на ТРОСГТК на ВКС на РБ №1/2009г./. Тъй като формулирането на правен въпрос съставлява общо основание и поради това задължителен елемент при преценката за наличие предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, то само липсата му е достатъчна, за да не бъде допуснато касационното обжалване. Поради така обоснованата със задължителна практика дефинитивност на общото основание без правно значение за установяването му са направените оплаквания за неправилност на съдебния акт в контекста на защитната теза на страната по спора, а и те не са относими към производството по чл.288 ГПК. Без правно значение са и поставените общо въпроси, имащи също така характер на оплакване за неправилност на акта – първият и вторият изцяло хипотетични, а третия извън контекста на решаващите мотиви на съда, който само е отчел, че знанието на възложителят за съответствието между изграденото и поръчаното е във връзка и с неговите административни функции, но не е свързано единствено с тях, а и с редица установени по делото факти,подробно разгледани от състава.Процесуалноправният въпрос всъщност не е формулиран, а е направено оплакване за допуснато от състава процесуално нарушение, но дори и да бъде изведен като въпрос, по него следва да бъде обоснован допълнителен критерий за допускане на касационно обжалване. Основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, което може да бъде изведено от представените актове – в това число и задължителна практика предполага доводи за това, че съдът с атакуваното решение при разрешаване на точно определен правен въпрос, обусловил решаващите му изводи и рефлектирал върху изхода на спора, се е отклонил от установената задължителна практика на ВКС, респективно ВС/ подробно изброени актовете, попадащи в тази хипотеза с т.2 ТРОСГТК/ № 1 /2009г. / и неговото разрешение е в противоречие с възприетото по посочени от касатора конкретно актове на ВКС, респ. ВС и излагане на доводи свързани с наличие на такова противоречие. В тази връзка касаторът по отношение на процесуалноправният си въпрос е посочил, че било налице противоречие с т.19 на ТР №1/01г. и решение на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК, поради което и формиращо задължителна практика по приложението на чл.272 ГПК.В случая обаче това противоречие е обосновано не с противоречивото разрешаване на конкретен правен въпрос, а с оплаквания за незаконосъобразност на изводите на съда, изведени от неправилно възприета, според страната, фактическа обстановка с оглед доводите за необсъждане на определени твърдяни факти и с наведени възражения по основателността на иска. С т.19 на ТРОСГК №1/01г. са дадени разяснения относно характера на въззивното производство и в съответствие с тях, въззивният съд е изложил самостоятелно мотиви, както за установената фактическа обстановка така и по спорните между страните въпроси, като е разгледал и всички оплаквания на въззивника – сега касатор, заявени с въззивната жалба. В тази връзка ирелевантно е това, че същият не е обсъждал размера на претенцията по който първостепенния съд е изслушал и възприел експертно заключение, а общината не е имала оплаквания във въззивната жалба, поради което и въззивния съд е възприел и с оглед липсата на оспорването им мотивите на първата инстанция/ решението е оставено в сила/. Цитираното решение по чл.290 ГПК е ирелевантно доколкото третира хипотеза на препрашане към решаващите мотиви на първата инстанция, какъвто не е разглеждания случай. За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, чийто текст е възпроизвел касатора по отношение на поставените от него фактически въпроси, то той следва да установи, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не е поставянето на общ и фактически въпрос, нито подробно изложената защитна теза на страната в производството. Не съставлява такъв довод и лаконичното отбелязване, че разглеждането на поставените въпроси щяло да допринесе за точното прилагане на закона и за развитие на правото и че по третия въпрос нямало практика на ВКС, тъй като липсват каквито и да било доводи по отношение непълнотата или неяснотата на приложена от въззивния съд правна норма, която се нуждае от тълкуване. Развитите твърдения за неправилност на решението са ирелевантни към производството по чл.288 ГПК, тъй като се квалифицират по чл.281 ГПК като относими към общите оплаквания за незаконосъобразност на постановения съдебен акт.Няма по същата причина такава относимост и становището на страната по спора. С оглед на изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на обжалваното решение. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение