Определение № 1226 от 04.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 4276/2013 г.

Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК. Образувано е по касационна жалба, вх.№8040/17.5.2013 г., подадена от адв. Д. В. – процесуален представител на ищеца И. М. М. от [населено място], област Б., против въззивно решение №ІІІ-48/16.4.2013 г. по гр.д.№484/2013 г. по описа на Бургаския окръжен съд, трети състав. С обжалваното решение е потвърдено решение №2004/28.12.2012 г. по гр.д.№3074/2012 г. по описа на Бургаския районен съд, ХХ граждански състав, с което са отхвърлени предявените от И. М. М. от [населено място], област Б., против ДП “Н. к. “Ж. и.”, Ж. с. – П., обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1-3 КТ. Въззивната инстанция е приела, че с оглед събраните по делото доказателства, безспорно се установява, че ищецът не се ползува от закрилата по чл.333, ал.2, във връзка с чл.333, ал.1, т.2 КТ. Относно наведения довод за нарушение на чл.333, ал.4 КТ въззивната инстанция е приела, че към момента на прекратяване на процесното трудово правоотношение в ответното предприятие не е бил налице действащ К., който да предвижда даване на съгласие от страна на синдикатите за уволнението. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че окръжният съд се е произнесъл по решаващ материално – правен въпрос – “Когато работодателят формално е изпълнил законовите разпоредби, означава ли това, че същият е спазил целта на закона ?”. Ответникът по касация – ДП “Н. к. “Ж. и.”, Ж. с. – П., е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК. Претендират се разноски за касационното производство. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК и взе предвид изложеното в отговора на ответника по касация намира, че жалбата е подадена в законния срок. За да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване съдът взе предвид следното: Поставеният от касационния жалбоподател въпрос е бланкетен. Освен това, дори и да се приеме, че се отнася до извършване процедурата по чл.333, ал.2 КТ, същата има за работодателя формален характер, тъй като изискването на посочената норма не предвижда даване на съгласие, респективно несъгласие, каквото съдържа нормата на чл.333, ал.1 КТ, а даване само на мнение, което не е задължително за работодателя. Поради това въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване по следните съображения: Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,