Определение № 33 от 05.02.2014 г. на ВКС по т. д. № 173/2014 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 6765 от 10.10.2013 г. по гр. д. № 1976/2013 г. на Софийски градски съд, ІІ-г въззивен състав, с което е обезсилено постановеното то Софийски районен съд, 27 състав решение от 15.10.2012 г. по гр. д. № 21661/2011 г. и делото е прекратено поради неподведомственост на спора на съда. С първоинстанционния акт е уважен предявеният от [фирма], [населено място] срещу С. Х. Н. от [населено място] иск с правно основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 415 ГПК за установяване съществуването на вземане за сумата 9 000 лева, произтичащо от запис на заповед от 21.06.2010 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 25.01.2011 г. до окончателното й изплащане. В касационната жалба са развити подробни съображения за неправилност на въззивното решение, като е приложено и изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на основанията за допускане на касационното обжалване. Ответницата – С. Х. Н. от [населено място] – моли за недопускане на касационното обжалване, респ. за отхвърляне на жалбата по съображения, изложени в писмен отговор от 14.01.2014г. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното: Касационната жалба е процесуално недопустима. Съобразно императивната разпоредба на чл. 280, ал. 2 ГПК, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 10 000 лв. – за търговски дела. Именно тази хипотеза е налице в настоящия случай. Касае се за иск за парично вземане, произтичащо от абсолютна търговска сделка – запис на заповед, цената на който е в рамките на законово установения лимит – 9 000 лв. Това налага извод за недопустимост на касационния контрол върху постановеното въззивно решение. Приложимостта на разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК и към въззивните решения, с които е постановено обезсилване на първоинстанционния акт и е прекратено производството по делото, произтича от формираната в тази връзка задължителна съдебна практика, а именно – приетото в т. 8 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС. Мотивиран от изложеното, на основание чл. 280, ал. 2 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение