Определение № 63 от 07.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 39/2013 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1, във вр. с ал. 1, т. 2 ГПК, образувано по частната жалба на Н. К. Д., чрез пълномощника му адвокат М. М., против разпореждането от 5.10.2012 год. по гр. д. № 5425/2011 год. на Софийски градски съд, с което е върната касационната му жалба против въззивното решение, като недопустима, на основание чл. 280, ал. 2 ГПК. Жалбоподателят поддържа оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното разпореждане поради нарушение на чл. чл. 6 и 13 от КЗПЧОС. Частната жалба е подадена от легитимирана страна в производството, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което и настоящето производство е процeсуално допустимо. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради следните съображения: Въззивният съд е констатирал, че подадената от настоящия жалбоподател касационна жалба против въззивното решение по делото е недопустима, поради цената на исковете, по които е постановено решението, под предвидения в чл. 280, ал. 2 ГПК размер от 5 000 лв. Същите са за установяване на оспорени в заповедното производство вземания в размер съответно на 3 019.54 лв. главница и 910.14 лв. лихва, поради което и постановеното по тях въззивно решение не подлежи на касационно обжалване. Разпореждането на въззивния съд за връщане на касационната жалба е правилно и следва да се потвърди. Касационната жалба е подадена против въззивно решение, което е изключено от касационен контрол по силата на закона – чл. 280, ал. 2 ГПК, въвеждащ обективен критерий за достъп до касационно обжалване – цената на иска. Поддържаните от жалбоподателя доводи за нарушение на разпоредби от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи и цитиране на практиката на Европейския съд по правата на човека са неоснователни и не могат да обосноват дерогиране на разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК. Процесуалният закон – ГПК е регламентирал процедурата по разглеждане на определени дела с цена под предвидения размер да се осъщестява в две инстанции, с което е гарантирано спазване правата на страните, съгласно Конвенцията. Поради това и като е приложил разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК и върнал на основание чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК подадената касационна жалба против решението с цена на исковете под 5 000 лв., въззивният съд е постановил правилно разпореждане, което следва да се потвърди. Водим от горното, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.