Определение № 275 от 08.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1826/2015 г.

Производството е по чл.288 ГПК. С решение №2504 от 10.04.2014г. по в.гр.д.№5906/2013г. на Софийски градски съд е потвърдено решението от 31.01.2013г. по гр.д.№7741/07г. на Софийски районен съд, в частта, с която е било извършено по реда на чл.32, ал.2 ЗС разпределение на ползването на дворно място – УПИ VІ-141 в кв.145 по плана на [населено място], местността „П.-Центъра”, между съсобствениците Н. П. И., С. Н. П., Т. П. В. и Р. Т. В.. Въззивният съд е приел, че след допуснатото от районния съд по реда на чл.116, ал.1 ГПК/отм./ изменение на иска предмет на делото е разпределението на съсобственото дворното място, а не на част от сградите в него. Това производство е процесуално допустимо. Искането за разпределение на ползването е и основателно, като следва да се извърши според дяловете, обособени с неоспорената от страните техническа експертиза. Ищците Н. И. и С. П. са собственици на ½ от дворното място, а ответниците Т. В. и Р. В. – на другата ½. Ищците получават за ползване дворно място от 44,86 кв.м., в което се намира собственият им гараж, а ответниците – дворно място от 44,81 кв.м., в което е собствената им барака. За общо ползване е оставено мястото под сградата от 20 кв.м., която е спорна, както и място за достъп до отделните сгради. Ирелевантен за делото е спорът за собствеността на сградата, за която има издаден нотариален акт по обстоятелствена проверка. Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ответниците Т. П. В. и Р. Т. В.. Те се позовават на обстоятелството, че в техен дял е разпределено място, означено с буквите О-Н-С-Т-О, върху което се намира барака на ищеца Н. П. И., за която той притежава нотариален акт за собственост. При това положение те не биха могли реално да ползват това място и то трябва да се изключи от техния дял, като вместо него им се предостави за ползване друга свободна площ. Същевременно признават, че владеят сградата от 20 кв.м., земята под която вещото лице е разпределило за общо ползване, като считат тази сграда за своя собственост. В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 по множество въпроси, решаващ от които е въпросът дали съдът следва да разпредели по реда на чл.32, ал.2 ЗС в дял на една от страните ползването на дворно място, което се намира под съществуваща сграда, построена и ползвана от другата страна. Ответниците в производството Н. П. И. и С. Н. П. не вземат становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното: Налице е соченото от жалбоподателя основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по поставения материалноправен въпрос. Той е определящ за изхода на делото, а постановеното въззивно решение противоречи на задължителната практика на ВКС, отразена в представеното с изложението към касационната жалба решение №99/23.05.2013г. по гр.д.№509/2012г. на ВКС, ІІ ГО, постановено в производство по чл.290 ГПК. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,