Определение № 1263 от 05.05.2026 г. на ВКС по т. д. № 471/2025 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е въз основа на касационна жалба на ответника по делото „КТМ ЕКС” ЕООД против решение № 268/16.10.2024г. по в.т.д. № 162/2024г. на Апелативен съд – Варна, с което е потвърдено решение № 260035/18.11.2023г. по търг. дело № 1230/2019г. на Окръжен съд – Варна в частта, с която е уважен предявения от В. С. С. срещу дружеството осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 3-то от ЗЗД, като „КТМ ЕКС” ЕООД е задължено да предаде на ищцата владението върху Ателие № 9, представляващо самостоятелен обект с идентификатор 10135.1030.356.1.11, находящо се на трети етаж в офис сграда 10135.1030.356.1 с административен адрес [населено място], [улица], с площ от 65,29 кв.м. при граници: на същия етаж - 10135.1030.356.1.12, под обекта - 10135.1030.356.13. над обекта - 10135.1030.356.1.31, и върху Поземлен имот с идентификатор 10135.2573.27, находящ се в [населено място], к.к. Чайка, с площ от 332 кв.м., с предназначение на територията - урбанизирана, с начин на трайно ползване - за ниско застрояване, при граници: поземлени имоти с идентификатори 10135.2573.26 и 10135.2573.28, като получени на отпаднало основание - развален договор за замяна, обективиран в нотариален акт № 34, том 4, нот.дело № 322/25.08.2014 г. на нотариус рег. № 363 с район на действие РС - Варна, с който В. С., чрез пълномощника си В. Б., е прехвърлила на „КТМ ЕКС” ЕООД описаните недвижими имоти срещу 50 броя налични поименни акции с номинал 100 лева от капитала на „Балик Тур” АД и са му възложени сторените в производство съдебно-деловодни разноски на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК. В касационната жалба се твърди, че още решението на първоинстанционния съд е недопустимо, тъй като не съдържа реквизитите по чл.236 ГПК, а именно не съдържа коректния адрес на „ КТМ ЕКС“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], не сочи банковата сметка, по която да се преведат присъдените суми, или друг посочен от ищеца начин за плащане, не съдържа автентичния подпис на съдията — докладчик. От друга страна, апелативният състав неправилно приел за несвоевременно релевирано възражението му, че владението на имотите му е предоставено по силата на предварителен договор. Посочва още, че възражението първоначално е било направено от „КТМ ЕКС“ ЕООД още с отговора на допълнителната искова молба, под формата на отричане на твърдения от ищцата положителен факт, че била предала владението с договора за замяна от 25.08.2014г. Що се отнася до ангажирането на предварителния договор от 20.08.2014г., като доказателство по делото, то това е щяло да стане, чрез изискването на приключилото т.д.№ 101/2015г. по описа на ВОС, по което същият е бил приложен и приет, но първоинстанционният съд е приел доказателственото искане за неотносимо към предмета на спора, поради което го е оставил без уважение с Определение № 260287/04.07.2023г. по делото. Същевременно намира за противоречиви мотивите на въззивня съд, приемайки от една страна възражението за преклудирано, а от друга страна, че същото това възражение е неоснователно, при това с доводи, основани върху неприетия по делото предварителен договор. В тази връзка сочи, че въззивната инстанция е допуснала съществено процесуално нарушение като не е възложили на ответника по делото да докаже положителния факт за предадено владение на имотите. Същото нарушение е било налице още в първоинстанционното производство. Въз основа на гореизложеното нмира, че няма основание да се иска връщане на владение върху процесните имоти, тъй като липсват доказателства по делото предварителния договор от 20.08.2014г. между страните да е бил развален. Тъй като по делото е прието и доказано, че предаването на владението на двата процесни имота представлява изпълнена престация по предварителния договор между страните, то само развалянето на единствено на този договор може да обоснове реституция на владението на двата процесни имота. Развалянето на окончателния договор не води до възникване на основание за реституция на владението на двата процесни имота, тъй като предаването на владението не представлява престация по окончателния договор. Поддържа, че не й се дължи връщане на собственост, както и производното от него право на владение, вследствие на развалянето на окончателния договор, още повече, че владението не е престирано по разваления договор. Отделно посочва, че ищцата няма основание да претендира предаване на владение върху процесния имот, тъй като не е негов собственик, тъй като поземлен имот с идентификатор 10135.2573.27 е признат за Държавен, като с решение № 3666/09.08.2018г. по гр.д.№ 16835/2017г. на Районен съд -Варна е отречено правото на собственост на ответното дружество, на ищцата, като негов праводател, на нейните праводатели по нот.акт № 125, том 23, дело 4780/12.05.2014г. на СВ -гр.Варна, които са наследниците на В. Т. А.. В тази връзка сочи допуснато от въззивният състав процесуално нарушение, като не е допуснал направените от дружеството доказателствени искания а именно: да бъдат изискани приключилите гр.д.№ 16835/2017г. на Районен съд -Варна, както и т.д.№ 101/2015г. по описа на Окръжен съд -Варна, тъй като тези доказателствени искания са били оставени без уважение, като неотносими, от първоинстанционния съд, без каквито и да било мотиви. По отношение на Ателие № 9, с идентификатор 10135.1030.356.1.11, счита за доказано придобиване правото на собственост на основание чл.79, ал.2 от ЗС чрез добросъвестно давностно владение в периода от 25.08.2014г. до 25.08.2019г. и след това до 2022г. Първоначално установеното владение по силата на предварителния договор от 20.08.2014г., който е действителна сделка, е дало на ответното дружество качеството на владелец с правата по чл.71 и чл.72 ЗС, като с изповядването на договор за замяна, обективиран в нот. акт № 34, том 4, нот.д. № 322/25.08.2014г. на нотариус С. Д., който също е действителна сделка, се е създало правното основание по смисъла на чл.70 ЗС, което го е направило собственик. Ответникът по жалбата и ищец по делото, В. С. С., в писмен отговор изразява становище, че подадената касационна жалба не отговаря на изискванията за допускане до касационно разглеждане по чл.280 ГПК, а по същество е неоснователна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявени от ищеца В. С. С. срещу „КТМ ЕКС“ ЕООД искове в условията на евентуалност за предаване владението на следните два имота: Ателие № 9, представляващо самостоятелен обект с идентификатор 10135.1030.356.1.11 и Поземлен имот с идентификатор 10135.2573.27, на основание чл.34 ЗЗД, като получени по нищожен договор, а при условията на евентуалност на основание чл.55, ал.1 предл.3 ЗЗД, като получени на отпаднало основание, по-конкретно развален договор за замяна, обективиран в нотариален акт № 34, том 4, нот. дело № 322/25.08.2014г., с който В. С., чрез пълномощника си В. Б., е прехвърлила на „КТМ ЕКС” ЕООД описаните недвижими имоти срещу 50 броя налични поименни акции с номинал 100 лева от капитала на „Балик Тур” АД= С решение № 260035/18.11.2023г. по търг. дело № 1230/2019г. на Окръжен съд – Варна е уважен предявения от В. С. С. срещу дружеството осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 3-то от ЗЗД, като „КТМ ЕКС” ЕООД е задължено да предаде на ищцата владението върху Ателие № 9 и върху Поземлен имот с идентификатор 10135.2573.27, находящи се в [населено място]. Въззивният състав е намерил първоинстанционното решение за действително и допустимо, тъй като съдържа реквизитите по чл.236 ГПК и правото на иск е надлежно упражнено. Посочил е като предмет на въззивно обжалване единствено претенцията по уважения евентуален иск по чл.55, ал.1 предл.3 ЗЗД, с който дружеството е осъдено да предаде на В. С. владението върху Ателие № 9 с идентификатор 10135.1030.356.1.11 и върху Поземлен имот с идентификатор 10135.2573.27. Определил е за безспорно между страните, че помежду им е сключен договор за замяна на недвижими имоти срещу ценни книжа от 25.08.2014 г., по силата на който В. С., действаща чрез пълномощника си В. Б. прехвърля свои собствени недвижими имоти (общо три на брой), сред които и процесните Ателие № 9 с идентификатор 10135.1030.356.1.11 и върху Поземлен имот с идентификатор 10135.2573.27, в замяна на което „КТМ ЕКС“ ЕООД прехвърля на В. С. 50 броя налични поименни акции с номинал 100 лева от капитала на „Балик Тур“ АД. Възприел е събраните още в производството пред първата инстанция ласни доказателства чрез разпита на свидетели. От разпита на свидетелите Т. В. и В. Б. (пълномощник на ищцата при сключване на договора за замяна) е установил, че и двамата познават В. С.. Свидетелят Т. В. разяснява обстоятелства около сключването на договора за замяна и упълномощаването на В. Б., като твърди, че е присъствал на тези сделки. Заявява, че е имало подписан предварителен договор между дружеството и В. С. от 20.08.2014г. От същата дата било изготвено и пълномощното на В. Б., на която ищцата предала и ключовете от ателието. Ответното дружество се намирало във владение на имота и го е отдавало под наем до 2020г. От разпита на свидетеля Б. се потвърждава, че „КТМ ЕКС“ ЕООД е било във владение на двата процесни имота, като според свидетелката това е станало в период до 2022г., когато управителят на дружеството я потърсил за съдействие при сключването на предварителен договор с трето лице. И според Б., дружеството е отдавало ателието под наем. Сочи, че е виждала предварителен договор и протокол за предаване на владението на ателието на трето лице през 2022г. Констатирал е, че отдаването на имота под наем се потвърждава и от разпита на свидетелите П. и К.. И двамата заявяват, че са посещавали обекта, добили са впечатления, че ателието се отдава под наем на адвокати. Поради наличие връзка на преюдициалност производството пред първата инстанция е било спряно до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по търг дело № 553/2018г., по описа на Окръжен съд - Варна, на основание чл.229, ал.1 т.4 ГПК (определение № 3420/20.09.2019г., л. 38 от делото). Установява се, че обуславящото производство се е водило между същите страни, по предявени от В. С. искове, в условията на евентуалност, с правно основание съответно чл. 26, ал. 2 предл. 4 ЗЗД и евентуален иск по чл.87, ал.3 ЗЗД, с които се иска прогласяване нищожност сделката по замяна поради липса на основание и евентуалния иск за разваляне на същия договор. С влязло в сила на 06.02.2023г., решение № 1212/27.12.2019г. по т.д.№ 553/2018г. по описа на ВОС главният иск е бил отхвърлен, а евентуалният с основание чл.87, ал.3 ЗЗД - уважен. Предвид основанието на иска по чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД е определил в тежест на ищеца по престационната кондикция в хипотезата на отпаднало основание да докаже твърденията си, че ответникът е получил описаните в исковата молба недвижими вещи на основание посочения договор за замяна от 25.08.2014г. и че действието на договора е прекратено на основание надлежно упражнено съдебно право на разваляне на същия. Намерил е, че в случая развалянето на договора за замяна от 25.08.2014г. е настъпило на 06.02.2023г. с влизане в сила на решение № 1212/27.12.2019г. по т.д.№ 553/2018г. по описа на ВОС, и от този момент за дружеството е възникнало задължение да върне всичко, което е получило или задържало на основание разваления договор. Апелативният състав е възприел, че по отношение на поземления имот е релевирано възражение, че ответното дружество не е придобило правото на собственост върху имота, тъй като го е получил от несобственик (ищеца по делото). Позовава се на Решение № 3666/09.08.2018 г по гр. д. № 16835/2017 г. на Районен съд Варна, влязло в сила от 04.03.2020г. По отношение на Ателие № 9 с идентификатор 10135.1030.356.1.11 дружеството не се позовава на юридически факти, отричащи правото на собственост на ищцата и не сочи доказателства за такива. В тази връзка е счел, че с постановеното по гр.дело № 16835/2017г. на РС-Варна се цели отричане със сила на пресъдено нещо на правото на собственост единствено на „КТМ ЕКС“ ЕООД спрямо държавата като ищец в това производство. В това производство не се установява със сила на пресъдено нещо чия собственост е поземления имот, още повече дали този имот е бил собственост на В. С. и дали същата го е придобила на годно правно основание. Същевременно решаващият състав е намерил възражението свързано с правото на собственост на ищцата върху поземления имот за неотносимо към предмета на спора. В мотивната си част е разяснил, че във фактическия състав на иска по чл. 55, ал. 1 ЗЗД не се включва правото на собственост на имотите, а е необходимо доказването на даването, съответно получаването на вещите във владение на насрещната страна. Както се посочи, за да възникне задължение за връщане на даденото, достатъчно е да се установи липсата, неосъществяването или отпадане на основанието за получаване на вещта. Решаващият състав е намерил за несвоевременно релевирано възражението, че владението на имотите е предоставено по силата на предварителен договор предхождащ сключването на договора за замяна от 25.08.2014г., поради което развалянето на окончателния договор не дава основание да се претендира връщане на дадените недвижими имоти, понеже владението върху тях е предадено по силата на предварителен договор. Отчел е, че за първи път това възражение е противопоставено на насрещната страна от ответника в първото по делото съдебно заседание (видно от протокола от заседанието, л. 97 от делото), поради което е преклудирано. Отделно е посочил, че по делото не е представен писмен предварителен договор, каквато е формата за действителност съгласно чл.19, ал.1 ЗЗД. Отделно е счел, че в настоящия случай, дори да се приеме наличието на предварителен договор между страните, то той е бил последван от сключването на окончателен договор за замяна от 25.08.2014г., въз основа на който е последвала размяна на имуществените престации, и който в последствие е развален. В мотивната си част е разяснил още, че предварителният договор за сключване на окончателен договор за прехвърляне на вещни права не поражда вещни права, но обвързва страните. Между тях се създават облигационни отношения, за които се прилагат разпоредбите на ЗЗД. Когато страните уговорят, че от момента на сключване на предварителния договор купувачът влиза във владение на имота, това означава, че той установява владение на договорно основание и може да го осъществява, докато договорът действа между страните. Дори владението върху процесните имоти да е предадено преди сключване на окончателния договор по силата на предварително съглашение (както сочат събраните гласни доказателства), то е предадено с оглед целта на предварителния договор, а именно да подготви сключването на окончателен такъв. Ако договорът бъде развален или прекратен, или след като евентуален иск по чл.19, ал.3 ЗЗД бъде отхвърлен, ще отпадне основанието за владение и ще може да се иска връщане на владението. Позовал се е на решение № 218 от 24.07.2012г. по гр. дело № 978/2011г. на I г.о. на ВКС. Не се дължи връщане на полученото по предварителния договор, след като той е последван от сключен окончателен договор. Със сключването на окончателния договор предварителния е изпълнил целта си. Едва вече, в случай на разваляне на окончателния договор отпада основанието престацията да бъде задържана и страната, която я е получила, е длъжна да върне полученото. Въззивният състав е намерил за неоснователно и релевираното възражение на дружеството за придобиване на процесните имоти на оригинерно правно основание по давност чрез упражняване на добросъвестно владение. В мотивната си част е приел, че когато владението е предадено въз основа на предварителен договор, сключен със собственика на имота, владелецът има правата по чл.71 ЗС и чл.72 ЗС (така чл.70, ал.3 ЗС), но не придобива с кратката давност за добросъвестно владение. В този случай владелецът би упражнявал правата на недобросъвестен владелец, следователно ще следва да упражнява фактическа власт необезпокоявано в продължение на десет години. Отделно владение като фактическо състояние по смисъла на чл.79 ЗС може да бъде установено само от несобственик, но не и от собственика - приобретател на имот по силата на валиден договор. В случая считано от 25.08.2014г. страните са обвързани от договора за замяна, в този смисъл дружеството не упражнява фактическата власт върху имотите, а пълно по обем сложно право на собственост. Намерил е за неоснователно и възражението, че дружеството не владее процесните имоти. Посочил е, че в обстоятелствената част на депозирания писмен отговор е заявено, че дружеството не се намира във фактическа власт на процесните имоти преценена към датата на писмения отговор, т.е. към 11.04.2023г., а не към по-ранен момент. Исковата молба е вписана на 17.09.2019г. и към тази дата ответникът не оспорва да е бил във владение на процесните имоти. От показанията на свидетеля В. е установено, че ответникът е бил във владение на ателието до 2020г. Според показанията на свидетеля Б., „КТМ ЕКС“ ЕООД е било във владение на двата процесни имота до 2022г., когато бил сключен предварителен договор за продажба на имотите. Според свидетелите П. и К., последно са видели, че ателието продължава да е офис на адвокати, както е било и преди това след 2014г. Също така е счел, че от представения договор за покупко-продажба на не може да се направи извод В. С. да владее имотите от 14.12.2023г. Констатирал е, че от съдържанието на нотариалния акт, в който е оформена сделката, продавачът се задължава да предаде владението на имотите в деня на сключване на сделката. Впоследствие е издадена заповед за изпълнение от 22.12.2023г. и изпълнителен лист от 28.12.2023г., по силата на който длъжникът В. С. е осъдена да предаде владението върху недвижимите имоти на купувача по сделката. По делото не са налице доказателства, че процесните имоти са във владение на лице различно от ответното дружество. Предвид гореизложеното е заключил, че е изпълнен фактическият състав на чл.55, ал.1 предл.3 ЗЗД, получена е престация, чието основание за получаване е отпаднало с обратно действие (с оглед съдебното разваляне на договора), а процесните имоти са останали във владение на ответното дружество, което дължи връщането им. В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са посочени следните правни въпроси, за които се поддържа, че са значими за изхода на делото, тъй като са включени в предмета на спора и са обусловили правните изводи на съда: „1/ По материалноправния въпрос, дали се дължи връщане на полученото по предварителния договор, след като той е последван от сключен окончателен договор. Дали е преклудирано възражението на ответното дружество за предоставянето на владението на имотите по силата на предварителен договор, предхождащ сключването на договора за замяна от 25.08.2014г., когато е направено за първи път в първото по делото съдебно заседание. По тези въпроси се твърди противоречие с решение № 3/06.02.2014г. по гр.д. № 5459 /2013г. на I г.о. на ВКС .; 2/ По материалноправния въпрос, че от представения договор за покупко-продажба, като новонастьпило обстоятелство, от 14.12.2023г. не можело да се направи извод имотите да се владеят от В. С. (коректното е В. С.), независимо от обстоятелството, че продавачът В. С. се задължава да предаде владението на имотите в деня на сключване на сделката.; 3/ Недопустимо ли е въззивното съдебно решение, доколкото въззивния съд при наличие на основание за спиране, не е уважил искането на „КТМ ЕКС” ЕООД за спиране производството на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК - до приключване на производството по дело, образувано по предявен от „КТМ ЕКС” ЕООД установителен иск за собственост, основан на твърдения за изтекла в негова полза придобивна давност?; 4/ Недопустимо ли е въззивното решение поради наличие на несъответствие между заявените от ищцовата страна и обсъжданите от въззивния съд обстоятелства?; 5/ Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и взаимна връзка, като изложи съображения защо възприема едни, а други не възприема, и въз основа на мотивирана преценка на целия доказателствен материал да изгради своите фактически и правни изводи? Твърди се противоречие с: решение № 212/01.02.2012г. по т.д.№ 1106/2010г. на II т.о. на ВКС, решение № 59/14.04.2015г. по гр.д.№ 4190/2014г. на IV г.о. на ВКС, решение № 42/05.03.2014г. по гр.д.№ 5488/2013г. на IV г.о. на ВКС, решение № 33/09.04.2020г. по т.д.№ 693/2019г. на I т.о. на ВКС и други.; 6/ Как се прилага задължението на въззивния съд при постановяване на съдебното решение да се съобрази с всички събрани по делото доказателства и да обсъди всички правни довади? Твърди се противоречие с: решение № 331/19.05.2010г. по гр.д.№ 257/2009г. на IV г.о. на ВКС, решение № 700/28.10.2010г. по гр.д.№ 91/2010г. на IV г.о. на ВКС, решение № 27/02.02.2015г. по гр.д.№ 4265/2014г. на IV г.о. на ВКС, решение № 160-А от 16.12.2020 по т.д.№ 2156/2019г. на II т.о. на ВКС, решение № 211/21.01.2021г. по гр.д.№ 64/2020г. на IV г.о. на ВКС, решение № 183/16.11.2017г. по т.д.№ 2624/2016г. на II т.о. на ВКС и решение № 145/07.01.2019г. по гр.д.№ 811/2018г. на II г.о. на ВКС и други.; 7/ В какво се изразява правораздавателната дейност на въззивната инстанция и аналогична ли е на тази на първоинстанционния съд или се изчерпва само с контрол върху валидността, допустимостта и правилността на първоинстанционното решение и има ли за предмет разрешаване по същество на материалноправния спор, очертан от ищеца с основанието и петитума на исковата молба, чрез самостоятелна преценка на събраните пред двете инстанции доказателства и на заявените от страните доводи?; 8/ Длъжен ли е въззивният съд при доказване на ново обстоятелство, което ответникът не е могъл да посочи, и представи доказателства за него, в срок в първоинстанционното производство, на основание чл.176, ал.1 ГПК да разпореди, лично явяване на насрещната страна, за да даде обяснения за обстоятелства по делото, необходими за изясняване на делото от фактическа страна, при положение, че искането на ответника е своевременно, а при отказ, необходимо ли да изложи мотиви ? Ако без мотиви не е допуснал искането за лично явяване на основание чл.176, ал.1 ГПК, то това съставлява ли основание по чл.266, ал.3 ГПК?; 9/Предявен иск на основание чл.55 ЗЗД срещу владелеца по предварителен договор, прекъсва ли придобивната давност по смисъла на чл.116, б.„а“ ЗЗД, във вр. с чл.84 ЗС?; 10/ Липсата на вписване в публичния регистър на Агенцията по вписванията на искова молба за прогласяване на нищожността на предварителния договор и липсата на искове за разваляне или нищожност на предварителния договор по които е предадено владението на приобретателя, дава ли основание да се приеме, че приобретателят е добросъвестен владелец по смисъла на чл.70 ЗС?“ Касаторът се позовава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1, т.3 и ал.2, предл второ /недопустимост/ от ГПК. Обосновава недопустимост на атакуваното решение освен с обстоятелствата по въпроси № 4 и 5 от изложението и с това, че се е произнесъл по процесуалноправния въпрос, че първоинстанционното решение е допустимо, въпреки че не съдържа коректния адрес на ответното дружество, не съдържа банковата сметка на ищеца и не съдържа автентичния подпис на съдията - докладчик. Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, предвид следното: На първо място, не е налице соченото основание по чл.280, ал.2, предл. 2-ро ГПК – евентуална недопустимост на атакувания акт, което .касаторът извежда от твърдения за липса на част от реквизитите на чл.236 ГПК относно съдържанието на първоинстанционното решение, от наличието на основание за спиране на въззивното производство по чл.229, ал.1, т.4 ГПК (въпрос № 3 от изложението) и от несъответствие на заявените от ищцовата страна обстоятелства с тези, обсъдени от съда (въпрос № 4). Твърдяната липса на автентичен подпис на едночленния съдебен първоинстанционен състав би се отразила не на допустимостта, а на валидността на първоинстанционното решение, но доколкото решението е официален диспозитивен документ, в тежест на касатора е да докаже, че липсва автентичен подпис на съдията докладчик по първоинстанционното решение, каквото доказване не е проведено във въззивното производство. Непосочването на банковата сметка в първоинстанционното решение, по която да се преведат присъдените суми, не засяга валидността и допустимостта на решението, тъй като не е от неговите съществени елементи, не се обхваща от предмета на делото и от субективните и обективните предели на пресъдено нещо, като вземането се индивидуализира чрез страните, основанието и размера му, вкл. сметката за плащане може да бъде променена и с посочването й се цели единствено да улесни изпълнението на решението. Следва да се отбележи, че дори едно първоинстанционно решение да е недопустимо, това не обуславя само по себе си недопустимост на въззивното решение, ако е постановено по допустим иск, при надлежно сезиране на въззивната инстанция и при липса на процесуални пречки за произнасянето й. На следващо място, дори да се приеме, че в първоинстанционното решение не съдържа „коректен адрес“ на „КТМ ЕКС“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], това не обуславя недопустимост на акта, като порокът подлежи на отстраняване по реда на чл.247 ГПК, и не се отразява на допустимостта на въззивното решение. Не е налице и произнасяне на въззивната инстанция извън предмета на сезирането, очертан от ищеца в исковата молба, посредством обстоятелствената й част и нейния петитум. С оглед предмета на спора – вземане по чл.55, ал.1, предл. 3-то ЗЗД и фактическият състав, от който произтича вземането за връщане на даденото, поради отпаднало основание, ирелевантно за преценката за осъществяване на този фактически състав е чие е правото на собственост, поради което висящият спор по установителен иск за собственост между страните не се явява преюдициален и следователно не е налице твърдяното от касатора основание за спиране на въззивното производство по чл.229, ал.1 т.4 ГПК. В сегмент № 1 са формулирани материалноправен и процесуално правен въпрос с твърдение, че дадените от въззивния съд разрешения са в противоречие с постановеното в решение № 3/06.02.2014г. по гр.д. № 5459 /2013г. на I г.о. на ВКС. Предмет на последното е ревандикационен иск по чл.108 ЗС за предаване на владението на движима вещ, придобита по договор от несобственик, който е получил владението по силата на предварителен договор със собственика, който договор не е развален. Дадено е разрешение, че ако въз основа на предварителния договор е предадено владението като фактическо състояние от собственика, е налице основание да се държи вещта, освен ако договорът не е развален. В решението не се дава отговор на формулираните в сегмент № 1 от изложението въпроси, дали се дължи връщане на полученото по предварителен договор, ако е последван от сключване на окончателен договор и дали е преклудирано възражението за предаване на владението на имотите по силата на предварителен договор, представен в първото по делото съдебно заседание, поради което не е налице соченият от касатора допълнителен селективен критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Втори въпрос, дали може да се направи извод, че имотите се владеят от ищцата въз основа на факта, че тя се е задължила да предаден владението им в деня на сключената от нея сделка е разгледан от въззивния съд, но касае правилността на акта и по-точно неговата обоснованост, която не е предмет на преценка в селективната фаза на касационното производство. Освен това, трябва да се посочи, че въззивният съд е обсъдил този факт, във връзка с останалите установени по делото релевантни обстоятелства, а именно, че срещу ищцата е издадена заповед за изпълнение за предаването на владението върху недвижимите имоти на купувача по сделката, които обстоятелства не се обхванати от въпроса, поради което не е осъществено общото основание по чл.280, ал.1 ГПК, поради което не следва да се обсъжда сочения допълнителен селективен критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Процесуалноправните въпроси № 5-7, относими към правомощията на въззивната инстанция, не могат да обусловят допускането на касационния контрол, тъй като в съответствие с практиката на ВКС решаващият състав е обсъдил доводите и оплакванията на страните, както и доказателства по делото в тяхната съвкупност. Фактът, че съдът е достигнал до различни фактически и правни изводи от тези на касатора, не представлява неизпълнение на очертаните правомощия на въззивния съд, поради което не е налице соченото основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Въпросите от осми сегмент също не могат да предпоставят допускане на решението до касация, тъй като не покриват общия критерий по чл.280, ал.1 ГПК. Въззивният съд, противно на твърденията във въпросите, е изложил в откритото съдебно заседание мотиви защо не допуска разпит на страната по чл.176, ал.1 ГПК, като искането е счетено за своевременно направено, но за неоснователно по причини, че за същия факт са представени писмени доказателства по делото. Въпроси № 9 и 10, дали искът по чл.55 ЗЗД прекъсва течението на придобивна давност, за липсата на вписване в АВ на искова молба за прогласяване на нищожността на предварителния договор и искове за развалянето или за прогласяване на нищожността му, по който е предадено владението на приобретателя и това дава ли основание да се приеме, че последният е добросъвестен по см. на чл.70 ЗС, са извън предмета на спора, очертан от фактическия състав на иска по чл.55, ал.1, предл. 3-то ЗЗД, и по тях няма произнасяне на въззивния съд, поради което не осъществяват общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационния контрол. Решаващият състав не е приел, че с иска по чл.55 ЗЗД се прекъсва течението на придобивна давност, не се е позовал на липса на вписване на искови молби за разваляне / нищожност на предварителния договор (иск за разваляне по съдебен ред на предварителен договор би бил и недопустим по арг. на чл.87, ал.3 ЗЗД) при преценката за приложението на чл.70 ЗС. С оглед липсата на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК не следва да се обсъждат наведените допълнителни селективни критерии. Предвид горното въззивното решение не може да бъде допуснато до касационно обжалване. Водим от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд