Определение № 326 от 02.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 430/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК. Постъпила е частна касационна жалба, подадена от А. А. К. против определение № 749 от 08.11.2022 г. по ч. гр.д.№ 592/2022 г. на Окръжен съд-Перник, с което е потвърдено определение № 231 от 29.08.2022 г. по гр.д.№ 337/2022 г. на РС-Брезник. С последното е прекратено производството на основание чл. 126 ГПК, образувано по положителен установителен иск за собственост против Е. А. Д. за 1/2 ид.ч. от първи етаж от сграда с идентификатор ............., построена в УПИ ............, кв.... по плана на [населено място], с идентификатор ................ В частната касационна жалба се твърди неправилност на определението поради противоречие с процесуалните правила, защото не е съобразено, че настоящото производство е с различен предмет от по-рано образуваното производство за съдебна делба, че двете решения ще формират сила на пресъдено нещо по различни факти. Жалбоподателят се позовава на това, че по делбеното дело, ответницата Е. Д. с отговора на исковата молба се е позовала на нот. акт, издаден по обстоятелствена проверка, с който е призната за изключителен собственик на целия първи етаж, а той счита, че имота е с наследствен произход. В изложението на основанията по чл. 274, ал.4 във вр. с чл. 280, ал.1 и 2 ГПК е формулиран въпроса: допустимо ли е предявяване на положителен установителен иск след предявяване на иск за делба за същия имот? По този въпрос се твърди противоречие с ТР № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС и определение № 71/0.03.2014 г. по ч.гр.о. № 7287/2013 на ІІ гр.о., което не представя. Ако съдът приеме, че не е налице това основание, при условията на евентуалност се позовава на основанието по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК по същия въпрос, или евентуално на основанието по чл. 280, ал.2 пр.3 ГПК. Върховният касационен съд, състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното: Частната жалба изхожда от процесуално легитимирана страна и е постъпила в срок. Съдът приема, че отговаря на изискванията за съдържание по чл. 275, ал.2 във вр. с чл. 260 от ГПК, поради което я преценява като допустима. За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е съобразил следното: Искът, по който е прекратено производството на основание чл. 126 ГПК е предявен на 26.08.2022 г. пред РС-Брезник от жалбоподателя А. А. К. да се признае за установено по отношение на ответницата Е. А. Д., че той е собственик на основание наследствено правоприемство на 1/2 ид.ч. от първи етаж от сграда с идентификатор ............., построена в УПИ ............., кв.... по плана на [населено място], с идентификатор ..............и е поискал отмяна на основание чл. 537, ал.2 ГПК на констативен нот. акт № ...,т..../01.06.2022 г. на нотариус Ц. до размер на 1/2 от предмета му. Преди това – на 13.06.2022 г. в същия съд А. А. К. е предявил против същата ответница Е. А. Д. иск за делба за същия имот. В това производство ответницата е оспорила иска с твърдения, че е изключителен собственик на имота на основание придобивна давност и е представила посоченият констативен нот. акт № ...,т..../01.06.2022 г. Районният съд е прекратил производството по по-късно предявения иск, като се е мотивирал с това, че двете дела са с идентични страни и предмет, а в производството по иска за делба ще се установи налице ли е съсобственост върху същия имот и при какви квоти. Затова е прието, че ищецът няма правен интерес да предявява и иск за собственост за същия имот. Поради това и предвид идентичността на двата спора е прекратил производството по иска за собственост на основание чл. 126 ГПК. Въззивната инстанция е потвърдила определението, като е възприела същия извод. Посочила е, че в делбеното производство съдът е длъжен да разгледа всички оспорвания, посочени в чл. 342 ГПК, поради което ищецът няма правен интерес в отделно производство да предявява самостоятелен иск за собственост, за да оспори твърдените от ответницата права. По въпроса „допустимо ли е предявяване на положителен установителен иск след предявяване на иск за делба за същия имот“ е формирана съдебна практика на ВКС в следния смисъл: С определение № 534/03.11.2011г. по ч.гр.д.№ 468/2011г. І гр.о, е прието, че висящото дело за делба е пречка за предявяване на иск за собственост само при наличие на пълен субективен и обективен идентитет. Според приетото в решение № 471/16.01.2012 г. по гр.д.№ 1522/2010 г. ІV гр.о. субективен идентитет е налице когато има пълно съвпадане на страните по делото, които са и страни по спорното правоотношение, и които ще бъдат обвързани от силата на пресъдено нещо, Обективен идентитет е налице когато спроното право по двете дела е едно и също. Липсва обаче такъв когато предмет на едно от делата е спорно правоотношение, което е преюдициално за предмета на другото дело. В последния случай е налице условие за спиране на едното дело до разрешаване със сила на пресъдено нещо на въпроса за съществуването на преюдициалното правоотношение. С решение № 192 от 11.02.2018 г. по гр.д.№ 639/2017 г. І гр.о. е прието, че висящото дело за делба в първата фаза не е пречка за предявяване на иск за собственост защото дори да се уважи възражението за изключителна собственост и да се отхвърли иска за делба това няма да формира сила на пресъдено нещо по възражението. С определение № 142 от 06.07.2016 г. по ч.гр.д.№ 1707/2016 г. на ВКС ІІ гр.о. е прието, че правен интерес от предявяване на самостоятелен иск за собственост е налице в случаите, когато оспорването на съсобствеността е извършено в срока по чл.342 ГПК чрез възражение, защото по преюдициалните спорове, повдигнати с възражение в делбеното производство не се формира сила на пресъдено нещо. Ако приеме възражението за основателно, съдът ще отхвърли иска за делба, но решението няма да има установително действие за това кой е собственик на съответния имот. Затова за заинтересованата страна е налице правен интерес да предяви в самостоятелно производство правата си в случаите, когато има интерес силата на пресъдено нещо да обхваща и принадлежността на правото на собственост. В този смисъл е и определение № 126 / 11.07.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1343/2022 г., I г. о. Обжалваното въззивно определение не е съобразено с тази съдебна практика, поради което следва да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1 т.1 ГПК, което изключва произнасянето по другите, евентуално предявени основания. В настоящия случай страните и качеството им по двете дела са идентични, както и процесния имот, но са различни предявените искове по основание, респективно и по правни последици. В производството по по-рано заявеният иск за делба е заявено възражение от ответницата за изключителна собственост. Съдебното решение по първата фаза на делба със задължителна сила между страните може да установи наличие на съсобственост и при какви квоти са съсобственици страните, но ако намери възражението за изключителна собственост за основателно, ще отхвърли иска за делба. В този случай съдебното решение по първата фаза не установява чия собственост е имота. Решението, с което се отхвърля иск за делба не установява причините за отхвърляне на иска за делба, тъй като сила на пресъдено нещо формира само диспозитива, а мотивите не се ползват със сила на пресъдено нещо. Освен при липса на съсобственост, иск за делба може да се отхвърли и когато предмета на този иск е неделим /напр. дворното место е обща част/. Изложеното налага извод за допустимост на иска за собственост, предявен след предявяване на иск за делба между същите страни за същия имот и за преюдициалност на същия по отношение на иска за делба, тъй като със сила на пресъдено нещо ще разреши между страните дали ищецът е собственик на Ѕ ид.ч. от процесния имот по наследство, което ще има задължителна сила за страните и съда по делбеното дело. Обжалваното определение, с което е прието, че иска за собственост е недопустим на основание чл. 126 ГПК е неправилно и следва да се отмени, а делото следва да се върне на РС-Брезник за продължаване на съдопроизводствените действия. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение