Определение № 101 от 01.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3286/2020 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. С определение № 80/16.02.2021 г. по настоящото дело не е допуснато касационното обжалване на въззивното решение и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК касаторът (ищец по предявения иск), е осъден да възстанови разноските, които е извършил пред настоящата инстанция ответникът по касация (ответник и по иска). Те възлизат на сумата 2 595 лв. и се изчерпват със заплатеното адвокатско възнаграждение. Касаторът Р. Р. Д. подава молба вх. № 1588/24.02.2021 г. с искане настоящият състав да измени определението по чл. 288 ГПК в частта по разноските, като намали поради прекомерност адвокатското възнаграждение до минималния размер, определен в чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ответникът по касация М. К. П. възразява, че молбата е неоснователна. Съдът я намира за допустима. Първо, актът, чието изменение се иска, разрешава въпроса кой следва да понесе отговорността за разноските пред касационната инстанция. Второ, молбата е от процесуално легитимирана страна - касаторът, чиято гражданска отговорност определението по чл. 288 ГПК ангажира. Трето, спазен е 1-месечният срок по чл. 248, ал. 1 ГПК с начало датата на обявяване на необжалваемото определение, чието изменение в частта за разноските се иска. Налице са всички предпоставки за допустимост и редовност на молбата по чл. 248 ГПК, но тя е неоснователна. Възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК е своевременно упражнено. Проверката за основателността на възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК, която изчерпва предмета на настоящото производство, предполага разсъждения в две насоки. Първо, има ли причинно-следствена връзка между тази разход, който ответникът по касация е направил, и поведението на касатора, причинил отнасянето на правния спор до настоящата инстанция. Липсата на такава връзка обаче (установяването на несъответствие между заплатеното адвокатско възнаграждение с действителната правна и фактическа сложност на делото) е необходимо, но недостатъчно условие, за да се уважи искането по чл. 78, ал. 5 ГПК. Разпоредбата изисква платеното в повече да е прекомерно и въвежда забрана съдът да слезе под минимално определения размер в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. До този размер законодателят презумира наличието на причинно-следствена връзка. В конкретния случай възражението за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение е неоснователно. Молбата по чл. 248 ГПК изразява становището на касатора, че делото не представлява никаква правна и фактическа сложност и че е прекомерно съотношението между стойността на минималния адвокатски хонорар по Наредбата и реално заплатения от ответника по касация. Настоящият състав намира, че делото не се характеризира с минимална фактическа и правна сложност. Представеният от ответника отговор по реда на чл. 287 ГПК е подробен и изчерпателен, като аналитично са разгледани в дълбочина поставените от касатора въпроси по чл. 280 ГПК, мотивирано е взето становище защо същите не обосновават допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Независимо от това, взето е становище и по евентуалната основателност на касационната жалба, в случай, че същата бъде допусната до разглеждане по същество /тезата е развита в осемнадесет пункта/. Цитирана е съдебна практика. Отговорът на касационната жалба е достатъчно мотивиран, че да представлява и отговор по същество, затова наведените от касатора твърдения, че тъй като касационната жалба не е допусната до проверка във фаза по чл. 281 ГПК, хонорарът следва да се намали до минималния, са неоснователни. Ответникът по касация е провел пълна защита, не е взето становище само по основанията за допускане на касационно обжалване, т.е. положен е труд както по отношение на фазата по селекция, така и по отношение на фазата по същество, в случай, че такава бе осъществена. Така посоченото, наред с преценката, че делото се характеризира в по-голяма степен с фактическа и правна сложност, в сравнение с други дела с подобен предмет, обосновава извод за неоснователност на молбата по чл. 248 ГПК. При тези мотиви, съдът