Определение № 452 от 26.02.2024 г. на ВКС по т. д. № 140/2024 г.

Производството се развива по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба от „МК Транспортес“ ЕООД - чрез адвокат К. М. от САК, с надлежно учредена по делото представителна власт, срещу Разпореждане № 1528/09.11.2023 г. по ч. т. д. № 477/2023 г. по описа на Пловдивския апелативен съд, с което на основание чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК, във вр. с чл. 278, ал. 4 ГПК е върната предявената от „МК Транспортес“ ЕООД частна касационна жалба с вх. № 7207/18.09.2023 г. срещу Определение № 286/17.08.2023 г. по в. ч. т. д. № 477/2023 г. по описа на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено Определение № 116/14.06.2023 г., постановено по т. д. № 53/2023 г. по описа на Окръжен съд-Хасково, с което е върната молба с вх. № 4121/12.05.2023 г., подадена от „МК Транспортес“ ЕООД, с правно основание чл. 625 ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност и е прекратено производството по делото. Частната жалба е подадена само от „МК Транспортес“ ЕООД, а не и от Г. П. Ф., поради което обжалваното разпореждане е влязло в сила в частта, в която е върната частната касационна жалба вх. № 7207/18.09.2023 г., подадена от Г. П. Ф.. Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е незаконосъобразно, тъй като в дадения от администриращия съд срок частният касатор е изправил всички констатирани нередовности на предявената от него частна касационна жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в настоящото частно производство, в уредения в чл. 275, ал. 1 ГПК 1-седмичен преклузивен срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което следва да бъде разгледана по същество. Установява се, че с обжалваното разпореждане администриращият въззивен съд е върнал предявената от „МК Транспортес“ ЕООД частна касационна жалба с вх. № 7207/18.09.2023 г. срещу Определение № 286/17.08.2023 г. по в. ч. т. д. № 477/2023 г. по описа на Пловдивския апелативен съд, тъй като съдията докладчик, при извършена служебна проверка относно редовността на тази частна касационна жалба, е достигнал до правния извод, че макар и двукратно на частния касатор да са давани точни и пълни указания да представи мотивирано изложение на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, с което се потвърждава преграждащ съдебен акт на първоинстанционния съд, молбата с вх. № 8095/16.10.2023 г. не е съдържа точно и мотивирано изложение по смисъла на чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК, във вр. с чл. 278, ал. 4 ГПК за допускане на частната касационна жалба до касационно обжалване, а по същество с нея се навеждат само касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, във вр. с чл. 278, ал. 4 ГПК. Като е счел, че и с последващата молба с вх. № 8703/06.11.2023 г. частният касатор не е отстранил повторно констатираната от администриращия съд нередовност на частната касационна жалба, съдията докладчик по въззивното частно производство е върнал – с обжалваното разпореждане, предявената от „МК Транспортес“ ЕООД и от Г. П. Ф. частна касационна жалба с вх. № 7207/18.09.2023 г. Разгледана по същество, частната жалба се явява основателна. Законосъобразно администриращият съд е дал конкретни указания на частния касатор в 1-седмичен срок от получаване на съобщението за Разпореждане № 1313/19.09.2023 г. да отстрани констатираните нередовности на предявената частна касационна жалба, а именно: 1) да представи подробно и мотивирано изложение на основанията за допускане на обжалваното въззивно определение до касационно обжалване – при процесуалните предпоставки на чл. 280 ГПК и 2) да представи документ за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на сумата от 15 лв. С молба с вх. № 8703/06.11.2023 г. частният касатор „МК Транспортес“ ЕООД е представил доказателство за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на сумата от 15 лв. (този правнорелевантен факт се установява и от Разпореждане № 2707/19.12.2023 г. на председателя на І отделение в ТК на ВКС), като в тази молба, както и в предходната с вх. № 8095/16.10.2023 г. е развил правни съображения за незаконосъобразност на обжалваното с частната касационна жалба въззивно определение – счел е, че по този начин е представил точно и мотивирано изложение на касационните основания по смисъла на чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК, във вр. с чл. 278, ал. 4 ГПК. Администриращият съд единствено е компетентен да прецени дали към частната касационна жалба е представено изложение за допускане на обжалвания съдебен акт на въззивния съд по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК, във вр. с чл. 278, ал. 4 ГПК, но не и дали това изложение отговаря на нормативните изисквания, уредени в по-горе посочените правни норми. Дали изложението съдържа касационни основания или след преценка на съдържанието му се налага извод, че частният касатор е развил само правни доводи за неправилност на въззивното определение по чл. 281, т. 3 ГПК, във вр. с чл. 278, ал. 4 ГПК, е преценка, включена в правомощията на ВКС. В този смисъл е и Определение № 101/23.02.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 381/2015 г., II т. о., ТК, което настоящият съдебен състав изцяло споделя. Поради тези правни съображения обжалваното разпореждане следва да бъде отменено – в частта, в която е върната частната касационна жалба, подадена от „МК Транспортес“ ЕООД, но тъй като нередовностите на предявената от това търговско дружество частна касационна жалба са отстранени, делото не трябва да бъде връщано на администриращия съд, а да се докладва на председателя на ІІ отделение в ТК на ВКС за определяне на съдия докладчик по частна касационна жалба с вх. № 7207/18.09.2023 г. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение