Определение № 151 от 15.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 91/2010 г.

Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, вр. с чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Л. С. В. от гр. П., чрез пълномощника си адв. А от АК- П., срещу разпореждане № 1* от 15.10.2009 г. по ч.гр.д. № 729/2009 г. на П. окръжен съд, с което е върната на основание чл. 278, ал. 4, вр. с чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК частната му касационна жалба срещу определение № 921/26.08.2009 г. по ч.гр.д. № 729/2009 г. на П. окръжен съд като процесуално недопустима. В жалбата са изложени съображения за неговата неправилност, поради което моли, то да бъде отменено и да бъде даден ход на частната касационна жалба. Ответната страна не дава отговор по реда на чл. 276, ал. 1 ГПК. Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Същата е редовна по смисъла на чл. 260 и чл. 261 ГПК. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. С атакуваното разпореждане окръжният съд е приел, че тъй като постановеното от него определение № 921 от 26.08.2009 г. по ч.гр.д. № 729/2009 г. по описа на ПзОС, с което е отменил като незаконосъобразно определението на П. районен съд от 07.07.2009 г. по гр.д. № 1399/2009 г., с което е спряно производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК и делото е върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия, не подлежи на обжалване, поради което и частната касационна жалба срещу него се явява процесуално недопустима и на основание чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2, вр. с чл. 278, ал. 4 и чл. 286, ал. 1 ,т. 3 ГПК, я е върнал. Обжалваното разпореждане е незаконосъобразно. Съгласно разпоредбите на чл. чл. 278, ал. 4, вр. с чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК, въззивният съд връща касационната жалба, когато въззивното решение, респ. в случая определение, не подлежи на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 ГПК. А съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията, респ. в случая определенията, по дела с обжалваем интерес до 1000 лв. В конкретния случай не сме в хипотезата на чл. 280, ал. 2 ГПК, тъй като спорът е трудов, с правно основание чл. 344, ал. 1-3 КТ, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, когато оценяемият иск за присъждане на обезщетение за принудителна безработица е обусловен от резултата по неоценяемите искове за защита срещу незаконното уволнение. По делото е установено, че с определение № 921 от 26.08.2009 г. по ч.гр.д. № 729/2009 г. Пазарджишкият окръжен съд е отменил като незаконосъобразно определението на П. районен съд от 07.07.2009 г. по гр.д. № 1399/2009 г., с което е спряно производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК и делото е върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Срещу това въззивно определение е депозирана частна касационна жалба от адв. М в качеството му на пълномощник на Л. С. В.. С обжалваното разпореждане № 1721/15.10.2009 г. жалбата е върната като процесуално недопустима на основание чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2, вр. с чл. 278, ал. 4 и чл. 286, ал. 1 ,т. 3 ГПК. При тези данни следва да се приеме, че като е върнал частната касационна жалба на заявеното основание въззивният съд е постановил нераконосъобразно разпореждане, тъй като в случая не е налице хипотезата на чл. 278, ал. 4, вр. с чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК. В случая компетентен да се произнесе по допустимостта на частната касационна жалба е Върховният касационен съд. При проверката извършвана от въззивния съд той следи за редовността на касационната жалба само от външна страна – относно наличието на всички елементи по чл. 284 ГПК. По изложените съображения, разпореждането на П. окръжен съд № 1* от 15.10.2009 г. по ч.гр.д. № 729/2009 год., с което е върната на основание чл. 278, ал. 4, вр. с чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК частната касационна жалба на адв. А в качеството му на пълномощник на Л. С. В. срещу определение № 921 от 26.08.2009 г. по ч.гр.д. № 729/2009 г. на П. окръжен съд, следва да бъде отменено като незаконосъобразно и делото се върне на въззивния съд за администриране на частната касационна жалба, а частната жалба на адв. М срещу него като основателна, следва да бъде уважена. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,