Определение № 453 от 09.09.2009 г. на ВКС по гр. д. № 485/2009 г.

Производството е с правно основание чл.274 ал.1 т.1 от ГПК и е образувано въз основа на подадена частна жалба от С. Д. Т. от гр. Х. против разпореждане от 15.07.2009г. на Хасковски окръжен с. ,с което е върната подадената от него касационна жалба,поради неотстраняване на допуснати нередовности в срок. Счита същото за неправилно,поради което иска то да бъде отменено,а делото върнато за администриране на касационната жалба. Срещу така подадената частна жалба не е подаден отговор от ответната страна. Върховният касационен с. ,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените в частната жалба доводи и данните по делото,намира следното: Частната жалба е подадена от лице, което има правен интерес от обжалване,тъй като са засегнати негови права. Същата е подадена в преклузивния седемдневен срок по чл.275 ал.1 от ГПК. Спазена е необходимата писмена форма и отговаря на формалните изисквания на чл.275 ал.2 ,във вр.с чл.260-261 от ГПК. С оглед на горното –съдът я приема за редовна. Същата е и допустима,пред вид на обстоятелството,че се обжалва определение,което прегражда по-нататъшното развитие на делото и което не е постановено от ХОС в качеството му на въззивен съд. В хипотезата на чл.274 ал.1 т.1 от ГПК- достъпът до обжалване –не е предпоставен от преценка на допустимостта на подадената частна жалба. Разгледана по същество- същата е неоснователна. С обжалваното разпореждане от 15.07.2009г.,Хасковският окръжен с. е върнал подадената от С. Д. Т. касационна жалба на основание чл.286 ал.1 т.2 от ГПК,тъй като е констатирал,че в дадения му едноседмичен срок /който е изтекъл на 9.07.2007г./касаторът не е отстранил констатираните от въззивната инстанция нередности, изразяващи се в непосочване на основанията за касационно обжалване по чл.280 ал.1 от ГПК,липса на обосновка и мотивация на такива,липса на посочен конкретен материално-правен или процесуално правен въпрос и непредставяне на преписи от противоречивата практика,на която се позовава. Жалбопадателят оспорва така постановеното разпореждане с мотива,че независимо,че не е представил изрично изложение на касационните основания,от обстоятелствената част на подадената от него касационна жалба-такива могат да бъдат изведени и те са по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК. Едва в настоящата частна жалба посочва конкретният въпрос,който счита,че е разрешен в противоречие с практиката на ВКС и който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото и той е свързан с характера на паричното обезщетение по чл.139 г от ЗСВ/отм./. Относно необходимостта от представяне на преписи от противоречива практика на ВКС- счита, че такава не е налице. Настоящият съдебен състав не споделя доводите на частния жалбоподател. Съгласно чл.283 от ГПК-касационната жалба се подава чрез съда,който е постановил въззивното решение и именно този съд/въззвният/ извършва проверката за редовността й /чл.285 от ГПК/. В този смисъл дадените от него указания са задължителни за касатора. За неизпълнението им-предвидената от законодателя санкция е –връщане на подадената касационна жалба. В случая –правилно въззивният с. при проверката за редовността на подадената от С. Д. Т. касационна жалба, е констатирал,че тя не отговаря на изискванията на чл.284 ал.3 т.1 и 2,във вр. с чл.280 ал.1 т.3 от ГПК,тъй като не съдържа изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 от ГПК, ведно с точна и мотивирана обосновка,посочване на конкретен материално-правен или процесуално правен въпрос-всичко това- с преписи според броя на лицата, които участват в делото като насрещна страна. Така допуснатите нередовности са особено съществени,тъй като без отстраняването им- не би било възможно произнасянето от касационната инстанция по допустимостта на подадената касационна жалба. Неоснователна е тезата,че от обстоятелствената част на подадената касационна жалба-биха могли да бъдат изведени касационни основания. В подадената касационна жалба е посочено,че решението е неправилно,поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон /като се визират чл.139г от ЗСВ/отм./ и чл.84 ал.1 от ЗЗД/ и е необоснова. Неправилността и необосноваността не са основания за допускане до касационно обжалване и произнасянето по тях - законодателят е поставил в зависимост от наличието или не на изрично посочени три основания за допустимост. Затова позоваването от страна на касатора на конкретно основание по чл.280 ал.1 от ГПК е определящо. Отделно- изложението на конкретно основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 от ГПК в подадената касационна жалба следва да е във връзка с конкретно поставен материално-правен или процесуално правен въпрос. Недопустимо е /както е в случая/такъв да се поставя едва при подаването на частна жалба срещу разпореждането на въззивния с. за връщане на касационната жалба,след изтичането на всички законоустановени срокове. Касаторът е бил уведомен за разпореждането на въззивния с. за необходимостта от отстраняване на нередности в подадената от него касационна жалба на 2.07.2009г. В съобщението изрично са посочени констатираните нередности,както и задължението му да ги отстрани в седемдневен срок. Касаторът не е предприел никакви действия,поради което правилно,на основание чл.286 ал.1 т.2 от ГПК въззвният с. е върнал жалбата му. Горното мотивира настоящия съдебен състав да потвърди обжалваното определение,поради което Върховен касационен с. ,състав на Трето гражданско отделение