Определение № 262 от 08.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 47/2022 г.

Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК. Било е спряно с постановено по настоящето дело определение № 26/ 01.02.2022 г., до приключване на производството по тълкувателно дело № 2/ 2018 г., ОСГТК, ВКС. На 23.06.2022 г. по посоченото тълкувателно дело е постановено Тълкувателно решение № 2/ 2018, с което основанието за спиране на производството отпада. Същото следва да бъде възобновено. Делото е образувано по частна касационна жалба на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“, клон на чуждестранен търговец /КЧТ/ против определение на Пловдивски апелативен съд № 252 от 18.10.2021 г., постановено по ч.гр.д. № 545/2021 г., с което е потвърдено разпореждане на Пазарджишки окръжен съд от 18.05.2021 г. по гр.д.№ 110/ 2021 г. и по този начин е върната касационната жалба, подадена от частния жалбоподател против постановеното от окръжния съд по същото дело решение № 260121/ 29.03.2021 г. Жалбоподателят поддържа, че апелативният и въззивният съд неправилно счели делото, по което въззивният съд постановил решение по същество на спора, за търговско. Предметът на това дело бил за защита на права по договор за потребителски кредит, а по такива спорове се образували граждански дела. Производството пред инстанциите по същество също било проведено по реда на общия исков процес, а не по правилата за разрешаване на търговски спорове. Затова касаторът счита, че прагът за достъп до касационно обжалване е 5 000 лв, съгласно чл.280 ал.1 т.3 пр.1 ГПК, като по гражданско дело, а не 20 000 лв, както приел въззивният съд в обжалваното определение. Моли това определение да бъде отменено, а като основание за допускането му до касационно обжалване повдига процесуалноправния въпрос /уточнен при условията на Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г., ОСГТК, ВКС/ какво по смисъла на ГПК е дело, образувано за изпълнение на задължения по договор за потребителски кредит между търговец и физическо лице и какъв е прагът за достъп до касационен контрол по такива дела. Поддържа, че този въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Ответната страна А. М. Я. оспорва жалбата. Поддържа, че няма основания за допускане на обжалваното определение до касационен контрол, тъй като касаторът е формулирал въпроса си по чл.280 ал.1 ГПК неточно и не е обосновал защо същият има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Излага и съображения за правилност на обжалвания акт като поддържа, че банковите сделки са абсолютни търговски сделки и делата, които се образуват по спорове за изпълнение на такива сделки, са търговски по своя характер. Частната жалба е допустима, а касационното обжалване следва да бъде допуснато служебно, в хипотезата на чл.280 ал.2 пр.2 ГПК за проверка на допустимостта на обжалвания акт. В тази връзка служебно следва да се формулира процесуалноправният въпрос кой съд е компетентен да разгледа частна жалба срещу разпореждане на въззивен съд, с което се връща подадена касационна жалба. В Тълкувателно решение 2/2018/ 23.06.2022 г. по тълк.д.№ 2/ 2018 г., до приемането на което бе спряно производството по настоящето дело, е разяснено, че определение на апелативен съд, постановено по чл.274 ал.2 пр.2 ГПК /каквото е обжалваното в настоящето производство/, с което е потвърдено преграждащо развитието на производството определение или разпореждане на окръжен съд като въззивна инстанция, не подлежи на касационно обжалване, но че това разрешение не се отнася до разпореждането на окръжен съд за връщане на касационна жалба /каквото е обжалваното пред апелативния съд/. Тези разпореждания съставляват действия по администриране на касационната жалба и компетентен да се произнесе по частни жалби срещу тях е само Върховният касационен съд. Затова касационното обжалване следва да бъде допуснато, а въззивното определение – обезсилено, тъй като е постановено от некомпетентен по правилата за функционалната подсъдност съд. Жалбата срещу разпореждането на окръжния съд за връщане на подадената от частния жалбоподател касационна жалба срещу решението на този съд по съществото на спора е надлежно администрирана, поради което няма основание да не бъде приета за разглеждане направо от компетентния съд – ВКС. Разгледана по същество, тази жалба е основателна. Основното производство по делото е образувано по искова молба на А. М. Я. против „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ КЧТ, предявен е отрицателен установителен иск за несъществуване на вземане в размер 8 923,46 лв, възникнало от договор за потребителски паричен кредит. По исковата молба е образувано гр.д.№ 3669/ 2019 г. по описа на Пазарджишки районен съд. Ответникът е предявил насрещни искове за осъждане на ищеца да заплати парични задължения, произтичащи от същия договор, с цена съответно от 5 631,09 лв, 349,86 лв и 258,09 лв. В съдебно заседание от 03.09.2020 г. пред първоинстанционния съд процесуалният представител на А. Я. е изменил размера на иска си от 8 923,46 лв на 7 097,79 лв. След като допуснал изменението, с решение от 25.11.2020 г. съдът отхвърлил първоначалния иск и уважил частично насрещните. По жалба на А. Я. срещу това решение е образувано пред Пазарджишки окръжен съд гр.д.№ 110/ 2021 г. С решение от 29.03.2021 г. този съд отменил първоинстанционното решение, обявил за нищожен договора от 19.08.2016 г. и отхвърлил насрещните искове. В решението е посочено, че не подлежи на обжалване, но въпреки това срещу него е подадена касационна жалба от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ КЧТ. С разпореждане от 18.05.2021 г. въззивният съд върнал тази жалба като посочил, че делото е търговско и цената на иска /без да посочи кой точно от исковете, които се разглеждат по дело, има предвид/ е под 20 000 лв. Разпореждането е незаконосъобразно. Дело, което е образувано за изпълнение на задължения по договор за потребителски паричен кредит между търговец и физическо лице, сключен за удовлетворяване на лични потребности на физическото лице, след приемането на Закона за изменение и допълнение на ГПК – ДВ бр. 100 от 20.12.2019 г., следва да се разглежда като гражданско по реда на общия исков процес, независимо от родовата подсъдност на делото. Прагът за достъп до касационен контрол по такова дело е 5 000 лв, ако въззивното решение е постановено след посоченото изменение на ГПК. Този отговор се налага въз основа на задължителното за всички съдилища в републиката тълкуване, дадено с Тълкувателно решение № 3/ 23.02.2022 г. по тълк.д.№ 3/ 2019 г., ОСГТК, ВКС. Макар това тълкуване да е извършено за отстраняване на противоречия в практиката конкретно по въпроса „Гражданско или търговско е дело с предмет правоотношения, възникнали по договор за изпълнение на строителни работи, сключен между физическо лице и търговец във връзка с упражняваното от него занятие и какъв е прагът за достъп до касационно обжалване на въззивното решение по делото?“, решението се основава на принципни постановки, които са приложими по всички дела, касаещи спорове на потребители. В мотивите му е посочено, че до приемането на Закона за изменение и допълнение на ГПК – ДВ бр. 100 от 20.12.2019 г., не са предвидени изключения, при които, качеството на лицето - страна по търговска сделка, да определя процесуалния ред за разглеждане на делото. Качеството на потребител на едната страна по правоотношението не променя характера на делото, нито рефлектира върху обжалваемостта на съдебния акт. С приемане на ЗИДГПК – ДВ бр. 100/ 2019 г. законодателят изрично предвиди в разпоредбата на чл.113 ГПК допълнителни процесуалноправни средства за ефикасна защита на правата на потребителите - техните дела се разглеждат като граждански по реда на общия исков процес независимо от родовата подсъдност на делото. Понятието „потребител“ отразява основните характеристики, дадени в транспонирано със ЗЗП вторично законодателство на Европейския съюз, установяващо правила за защита правата на потребителите в различни сфери на обществения и икономическия живот. Тези характеристики се свеждат до това, че като страна по договор с търговец, потребителят е винаги физическо лице, целящо задоволяване на свой личен, а не търговски или професионален интерес. Преценката дали са налице тези отличителни качества на физическото лице – съконтрагент, се дължи от съда, сезиран с конкретен правен спор, произтичащ от/или свързан със сключен договор с търговец. За да установи дали се касае за потребителски договор, съдът трябва да прецени характера и целта на сключения договор, както и всички конкретни обстоятелства и доказателства. При извод, че при сключването на договор с търговец физическото лице е действало извън рамките на своята търговска или професионална дейност и за цели от частен характер, то възникналият правен спор следва да се разгледа по реда на общия исков ред за гражданските дела. По такива дела прагът за достъп до касационно обжалване е 5 000 лв., когато въззивните решения са постановени след влизане в сила на изменението на чл.113 ГПК ДВ бр. 100/ 2019 г. В конкретния случай спорът по делото произтича от договор за потребителски паричен кредит, т.е. още към момента на сключването му страните по него са имали предвид качеството на един от субектите на правоотношението като „потребител“. Същото следва и от разпоредбите на ЗПК. Въззивното решение по делото е постановено след влизане в сила на ЗИДГПК – ДВ бр. 100/ 2019 г. Процесуалноправната норма, според която тези дела са граждански, се прилага по отношение на това решение и въззивният съд не е имал основание да посочи в него, че не подлежи на обжалване. Както първоначалният иск, така и обуславящият насрещен иск, са с цена над 5 000 лв. Постановеното въззивно решение по тези искове подлежи на касационно обжалване. Обратното е прието в обжалваното разпореждане, поради което същото следва да се отмени и делото да се върне на въззивния съд за администриране на касационната жалба. По изложените съображения Върховният касационен съд