Определение № 428 от 29.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2895/2013 г.

Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК. В. Г. Г. е подал касационна жалба срещу решение № 687 от 22.11.2012 г. по гр.д. № 1085 от 2012 г. по описа на Русенския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1331 от 12.07.2012 г. по гр.д. № 1666 от 2012 г. на Районен съд, [населено място]. В касационната жалба се навеждат оплаквания за необоснованост на решението, но се подържа и неправилност поради допуснати съществени процесуални нарушения, както и неправилно приложение на материалния закон. В представеното изложение В. Г. Г. се е позовал на разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК като се оплаква от неправилното приложение на закона- чл.272 ГПК и счита ,че предвидената в закона възможност за препращане към мотивите на първоинстанционният съд не дава основание на въззивният съд да откаже излагането на собствени мотиви. Ответниците С. Х. С. и И. Х. Р. са представили отговор, в който излагат своите аргументи в подкрепа на касираното решение и намират, че не следва да се допусне касационно обжалване на решението на Русенския окръжен съд защото не са налице условията по чл.280, ал.1 ГПК. Ответника Е. Я. С. не е представил отговор. Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, счита, че въззивното решение, атакувано с касационната жалба на В. Г. Г. НЕ СЛЕДВА ДА СЕ ДОПУСНЕ ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ защото не са налице условията на чл.280, ал.1 ГПК и изобщо не са поставени въпроси в предметното поле на текста. Русенския окръжен съд е потвърди първостепенното решение за допускане на делба на съсобственият между страните апартамент като е препратил към мотивите, изразени от Русенския районен съд при условията на чл.272 ГПК. Въззивният съд, като инстанция по същество препращайки към мотивите на първоинстанционното решение ги е превърнал в свои мотиви. Поставеният процесуалноправен въпрос вече има своето разрешение в съдебната практика и то е непротиворечиво - въззивният съд може да препраща изцяло или частично към фактическите и/или правни съображения, изложени в първостепенното решение. Настоящият състав намира, че в изложението отново се прави оплакването за неправилност на решението, което не е предмет на производството по чл.280, ал.1 ГПК което разглежда различни въпроси. Не са налице са основанията за допускане на касационна проверка защото поставеният от касатора въпрос вече е разрешен от практиката и мотивите към въззивното решение не й противоречат. По делото е представен договор за правна защита и съдействие № 1 от 6.03.2013 г. в който е документирано че е договорена и платена сума от 250 лв. В частта, с която се установява плащането на хонорара и неговия размер, договора има характера на разписка. Касатора дължи на ответниците С. Х. С. и И. Х. Р. поисканите и направени разноски пред тази инстанция съгласно чл.78, ал.3 ГПК. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,