Определение № 5636 от 04.12.2024 г. на ВКС по гр. д. № 5273/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Подадена е касационна жалба от ищеца И. Х. П., чрез пълномощника му адв. С. М., против решение № 804 от 17. 02. 2023 г. по в. гр. д. № 6814/2022 г. на СГС, IV въззивен състав, с което след отмяна на решение № 20020433 от 11. 03. 2022 г. по гр. д. № 50218/2020 г. на СРС, 157 състав, е отхвърлен предявеният от И. Х. П. против О. Д. М. частичен иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД, за присъждане на сумата 2000 лв. (част от вземане с размер 20000 лв.), представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищеца И. Х. П. в резултат на обидни и клеветнически твърдения, съдържащи се в публикувани от ответника О. Д. М., на личния му профил в сайта Фейсбук, коментари: „И. Х. е син на висш офицер от ДС и възгледите му са съвсем очевидни. Както виждате – не ги крие. Бъдете предупредени!“ (публикуван на 08. 09. 2020 г.) и „Сюжетът е прост – баща ти и други от ДС и ЦК ми дадоха достъп само до идеологичните дисциплини. Когато се появи възможността – заех се с нормална дисциплина и работя и до днес по нея. Наглостта е лош съветник.“ (публикуван на 5. 10. 2020 г.) В касационната жалба са развити съображения за неправилност на въззивното решение поради постановяването му при съществени процесуални нарушения (необсъждане на събраните по делото доказателства и установените с тях релевантни факти, неправилна преценка на гласните доказателства), поради необоснованост на изводите на съда и поради противоречие с разпоредбата на чл. 45 ЗЗД. Иска се допускането му до касационно обжалване на основанията по чл. 280, ал. 1, точки 1, 2 и 3 ГПК, отмяната му и уважаване на предявения частичен иск, както и присъждане на направените по делото разноски. Не е подаден отговор на касационната жалба от ответника по иска О. Д. М.. При извършването на преценка за наличие на основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, настоящият състав съобрази следното: Делото има за предмет предявен от И. Х. П. против О. Д. М. частичен иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД, за присъждане на сумата 2000 лв. (част от вземане с размер 20000 лв.), представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищеца И. Х. П. в резултат на обидни и клеветнически твърдения, съдържащи се в публикувани от ответника О. Д. М., на личния му профил във Фейсбук, коментари: „И. Х. е син на висш офицер от ДС и възгледите му са съвсем очевидни. Както виждате – не ги крие. Бъдете предупредени!“ (публикуван на 08. 09. 2020 г.) и „Сюжетът е прост – баща ти и други от ДС и ЦК ми дадоха достъп само до идеологичните дисциплини. Когато се появи възможността – заех се с нормална дисциплина и работя и до днес по нея. Наглостта е лош съветник.“ (публикуван на 5. 10. 2020 г.) Районният съд е уважил частичния иск за пълния предявен размер от 2000 лв. Приел е, че процесните коментари са направени във връзка с политически дебат за промяна в политическите сили, начина на постигане на това и толерантността при налагане на различни политически възгледи и последиците за инакомислещите. В този контекст следва да бъде преценено дали информацията за обвързаност на бащата на ищеца със службите Държавна сигурност и Военно разузнаване, попадаща в сферата на личния живот, преследва легитимна цел. Обявяването на принадлежност към репресивния апарат на комунистическия режим има за цел да подобри прозрачността на публичния живот и да засили вярата в демократичните принципи. Разграничаването между Държавна сигурност и Военно разузнаване е без значение, доколкото се касае за принадлежност към определен режим, която принадлежност носи социална стигма. Тази натовареност е използвана от ответника с цел да пренесе социалната стигма върху смисъла на изявленията му. По аналогия на стигмата, не заради личността на ищеца, а заради произхода му, е направен опит за дискредитирането му до степен на политическа неправоспособност. Намесата надхвърля допустимата граница, тъй като има за цел да дискредитира личността по аналогия на една негативна обществена оценка и то прилагана не в резултат от негова лична принадлежност, а такава на неговия баща, само заради родствена връзка. Целта е да се внуши знак на равенство между идеологията на комунистическия режим и възгледите на ищеца, а не аргументиране на задочно водения дебат. Това говорене понижава статуса на лицето, към което е насочен, омаловажава неговата идентичност и възгледи, цели адресатът да бъде оскърбен чрез лично засягане. Поради изложеното съдът е приел, че с изказванията си ответникът е надхвърлил целта на политическата дискусия и ненужно е навлязъл в личния живот на ищеца, приравнявайки негативната натовареност на информацията за принадлежност на баща му към службите на определен режим, на личността на ищеца, от което за последния са произлезли вреди. При определяне справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди е съобразено отражението на написаното върху авторитета на ищеца в обществото, предвид политическата му кариера, която го прави разпознаваем и обект на публично недоволство. Съобразен е интензитетът и степента на конкретно преживените психични страдания и продължителността им – ищецът се чувства силно напрегнат, гневен, нервен и започнал да страда от безсъние за продължителен период от време. Въз основа на заключението на съдебномедицинската експертиза е прието за недоказано твърдението на ищеца диагностицираният на 1. 05. 2021 г. тежък синдром на обструктивна сънна апнея, обусловен най-вероятно от дистония в равновесието между соматична и вегетативна нервна система, което е възможно да се дължи на продължително стресово състояние през първата половина на 2021 г., да е резултат главно от изживян от ищеца стрес от процесните публикации – касае се за кратко като период и не толкова силно като интензитет стресово дразнене. Няма категорични данни за връзка между процесния случай и отключване на хроничното заболяване на ищеца. Прието е, че сумата 2000 лв. представлява справедливо обезщетение за причинени от ищеца вреди. Въззивният съд е отменил първоинстанционното решение и е отхвърлил предявения иск. Прието е в мотивите към решението, че изявленията на ответника в социалните мрежи не са клеветнически, тъй като принадлежността на бащата на ищеца към разузнавателните служби на БНА е реален факт, оповестен не от ответника, а още през 2011 г., по Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на българските граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА от 2006 г., предшестван от Закона за достъп до документите на ДС от 1997 г. Съгласно цитирани от въззивния съд решения на Конституционния съд на Република България, принадлежността към бившата ДС не засяга доброто име на проверяваните лица. Законите обявяват принадлежност, а не конкретната дейност на тези лица и не определят кои лица са работили в полза на националната сигурност и кои са извършвали дейност по доставяне на друг вид сведения. На ответника не може да се вмени вина за разгласяване на тази информация, а и ищецът се гордее с дейността на баща си, награден през 2018 г. от министъра на отбраната за дейността си. Няма как определен факт да се приема от ищеца едновременно като позорящо обстоятелство и като повод за гордост. Прието е, че коментарът на ответника е във връзка с коментар на ищеца: „Р. К. с поддържаща роля в сапунката на Б.. Патетично!“ и даване на пример с отношението на генерал Де Гол с интелектуалците-колаборационисти по време на втората световна война. Посочено е, че с употребата на израза „Бъдете предупредени“ е налице алюзия с израза: „Хора, обичах ви, бдете!“ от книгата на Юлиус Фучик „Репортаж, писан с примка на шията”. При преценката дали с изказването на ответника е налице принос в публичния дебат или е направено единствено с цел злепоставяне на ищеца следва да се съобрази, че ответникът е политолог. Въпросният дебат е бил своевременен и необходим, тъй като е протекъл по време на протестните действия срещу правителството, състояли се през лятото на 2020 г. Относно втория коментар е прието, че действително конкретен принос на бащата на ищеца относно достъпа до образование на ответника не е доказан по делото, но е отчетено, че режимът по време на който бащата на ищеца е упражнявал професионалната си дейност е обявен за престъпен със Закона за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен и в случая „приносът“ на бащата на ищеца се изразява в качеството на принадлежност към този режим. Посочено е, че съгласно практиката на ЕСПЧ, свободата на изразяване на мнения е приложима и за изявления, които се възприемат като оскърбителни, шокиращи или смущаващи от държавата или част от обществото. Мнението, ако не е неприлично, непристойно, не осъществява престъпния състав на обидата, защото представлява лично становище, с което се изразява позиция или оценка на личности и събития. Изречените от ответника думи не съставляват обида, тъй като не са неприлични или обидни, нито вулгарни. Чувствата на ищеца са негово субективно преживяване, отражение на личния му мироглед и ценностна система и съществуват изцяло в неговото съзнание, но в случая не могат да бъдат възмездявани по реда на деликта, тъй като поведението на ответника не е противоправно. Границите на приемливата критика по отношение на политик не са прекрачени. Публикуваните от ответника коментари не са се отразили негативно на кариерата и здравето му. Разпитаните по делото свидетели са негови служители и са заинтересовани по смисъла на чл. 172 ГПК, а медицинското заключение от белгийски лекар е съставено след предявяване на исковата молба на 15. 10. 2020 г., което доказва липсата на връзка между хроничното заболяване на ищеца и процесните публикации. Състоянието на ищеца се дължи и на негативни коментари на други участници в дебата. Налице е основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по въпроса касаещ задължението на въззивния съд при постановяване на решението да обсъди и анализира всички писмени и гласни доказателства, а не избирателно някои от тях, както и да обсъди всички доводи на страните. Въпросите са решени в противоречие с посочената от касатора практика на ВКС - решение № 217 от 09. 06. 2011 г. по гр. д. № 761/2010 г. на ВКС, 4 г.о., решение № 250 от 21. 12. 2015 г. по гр. д. № 3897/2015 г. на ВКС, 1 г.о., решение № 79 от 12. 07. 2017 г. по гр. д. № 3244/2016 г. на ВКС, 1 г.о. и др. По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,