Определение № 3512 от 14.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1173/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба с вх. № 9018/19.12.2022г., подадена от „Оптикомеханичен завод“ О. - С. чрез процесуалния представител адв. И. Н. Ц. от АК-П., срещу решение № 387/15.11.2022г. по в.гр.д. № 132/2022г. на Окръжен съд-Пазарджик, ІІ граждански състав, с което решението на първоинстанционния съд е частично отменено и вместо това е отхвърлен искът на „Оптикомеханичен завод“ О. против „К. ауто“ О. за приемане за установено, че „Оптикомеханичен завод“ О. е собственик на основание давностно владение, продължило повече от 10 години (от 1999г. до 2020г.) на реална част от имот с идентификатор 69835.32.523 по КККР на [населено място], м.В. дол, която реална част е с площ от 1100 кв.м. и се намира в западната част на имота на границата с имот с идентификатор [№] и която част цялата е покрита с асфалтово покритие и е оградена с осветителни тела и представлява паркинг, и е потвърдено решението на първоинстанционния съд в останалата част, с която искът на „Оптикомеханичен завод“ О. е отхвърлен за останалата част от имот с идентификатор [№] по КККР на [населено място] или за площта над 1100 кв.м. до 4406 кв.м. В приложеното към жалбата изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че са налице основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, тъй като въззивният съд противно на установената съдебна практика е дал отговор на следните правни въпроси: 1.Упражняването на владение, което е явно и демонстрирано спрямо цялото общество, представлява ли демонстриране на владение с намерение за своене и спрямо лицето, което се легитимира по документ като собственик? Според касатора по така поставения въпрос въззиввият съд се е произнесъл в противоречие с решение №174 от 02.12.2015г. по гр.д.№1744/2015г. на І г.о. на ВКС. Наред с това касаторът поддържа, че ако аргументите в цитираното решение са неотносими към настоящия случай, тъй като там става дума за владение на наследствен имот без знанието, че има други наследници, то касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, доколкото това би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. 2.Решението за възстановяване на собствеността, респ. съдебното решение по жалба по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ имат ли сила спрямо трети неучаствали в административното производство лица? Според касатора след като още с исковата молба е въведено твърдение за липсата на предпоставките за възстановяване на собствеността, в тежест на ответната страна било да докаже, че тези предпоставки са били налице, а задължение на съда било да отговори изрично и мотивирано дали е имало такива предпоставки или не. Твърди, че в случая такива доказателства не били представени, а съдът не е изложил изрични мотиви. Позовава се на разясненията, дадени в т. 4 и мотивите към нея на ТР №6/10.05.2006г. на ОСГК на ВКС. Твърди, че по така поставения въпрос въззивният съд е постановил решение в противоречие с ТР №6/10.05.2006г. на ОСГК на ВКС; ТР №5/2013г. и решение №152 от 02.07.2013г. по гр.д.№1872/2013г. на ІІ г.о. на ВКС. В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК адв.А. М. Д. от АК-П., като процесуален представител на „К. ауто“ О., изразява становище, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение. Касационната жалба е редовна и процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 283 ГПК, има необходимото съдържание по чл. 284 ГПК, подадена е от легитимирано лице, чрез упълномощен адвокат, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, който не попада в изключенията на чл. 280, ал. 3 ГПК. Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията на съда са следните: „Оптикомеханичен завод“ О. - [населено място] е предявило срещу „К. ауто“ О. по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК иск за признаване за установено, че „Оптикомеханичен завод“ О. е собственик на процесния недвижим имот (поземлен имот с идентификатор 69835.32.523 по КККР на [населено място], м.В. дол) на основание договор за приватизационна продажба, а в условията на евентуалност на основание давностно владение, продължило от 1999г. до предявяването на иска. При постановяване на обжалваното решение въззивният съд на първо място е посочил, че предмет на разглеждане във въззивното производство е само искът за собственост, предявен при условията на евентуалност, основан на твърдения за изтекла 10-годишна придобивна давност и съответно е разгледал само доводите и доказателствата, свързани с този иск. Тази констатация на въззивния съд не се оспорва с касационната жалба, поради което вторият, поставен в изложението правен въпрос, следва да се приеме за неотносим и съответно не следва да бъде обсъждан. За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е взел предвид, че по делото са разпитани свидетели, показанията на които условно могат да бъдат разделени на две групи. Приел е, че от показанията на свидетелите Г. Д. и С. Г. се установява, че още от 1972г. мястото пред входа на Оптикомеханичния завод било паркинг и работниците спирали колите си там; че мястото било асфалтирано и върху него се събирали около 16-20 коли; че имало лампи, които светят. Посочено е, че свидетелят Д. е работил в завода допреди 4-5 години и твърди, че това място било паркинг, откакто той го помни, а свидетелят Г. е уточнил, че мястото пред портиерската кабинка било паркинг, който съществувал от 1974г. и там спирали колите на работниците; че паркингът бил асфалтиран и даже имало канал за проверка на колите; че имало осветление, което преди работело, но в момента свидетелят не знае дали работи; че паркингът се ползва и сега от работещите в завода, които си оставят колите там; че автомобилът на пазача е там, а и други коли имало. Взето е предвид, че според показанията на свидетелите Т. В. и Дело Л. „К. ауто“ притежава имота от 2015г., а преди това имотът бил на наследниците на Ф. Генчев; че делата за реституирането на имота приключили през 2009г. и тогава бащата на свидетелката В. пуснал жалба до кмета на [населено място], че съседът-собственик на завода струпва материали в неговия имот и кметът изпратил предупреждение, че никой няма право да влиза в този имот, освен собствениците и до смъртта си през 2011г. бащата на свидетелката В. си владеел имота, а след неговата смърт наследниците го продали. Посочено е, че според свидетеля Л. след закупуването имотът бил почистен, тъй като бил обрасъл с шипки и се ползвал за паркинг, на който новите собственици си паркирали колите; че собствениците на ответното дружество имали сервиз за автомобили в града и паркирали на процесния имот автомобилите, които им пречат; че имотът не бил ограден; че никой не ги притеснявал; че имало период, през който на паркинга имало над 10 автомобила за период от седмица до месец. Взето е предвид също така, че ответникът „К. ауто“ О. се легитимира като собственик с н.а. за покупко-продажба №138, том ІІІ, рег.№3474, дело №436 от 2015г., по силата на който е закупил недвижим имот, представляващ изоставена нива с площ от 4.406 дка с кадастрален номер 032523 в землището на [населено място] от продавачите Ц. Ф. К., Т. Д. В., Л. Р. С. и Д. Р. С.. Посочени са и решенията на ОСЗГ-гр.С., които са били постановени по подадено от наследниците на Ф. Генчев заявление за възстановяване на собствеността, както и решение №4 от 18.07.2008г. по гр.д.№4/2008г. на РС-Панагюрище, с което е отменено решение №84 от 27.11.2007г. на ОСЗГ-гр.С. и решение №0784 от 15.11.2007г. на ОСЗГ-гр.С., което е оставено в сила с решение №86 от 19.02.2009г., постановено по к.а.х.д.№32 от 2009г. на Административен съд-Пазарджик. Взето е предвид, че за изясняване на спора от фактическа страна по делото пред първоинстанционния съд е приета първоначална и допълнителна техническа експертиза, от заключението на които се установява, че процесният имот с идентификатор [№] по КККР на [населено място] е с площ от 4406 кв.м. и в едната част е асфалтиран и оформен като паркинг пред входа на съседния му от запад имот с идентификатор [№], като според вещото лице асфалтовата настилка е в лошо състояние, което счита за дългогодишно неподдържане, както и че в тази част са поставени осветителни стълбове, които са без осветителни тела. Съобразено е, че според тези експертизи теренът с площ 29500 кв.м., предмет на А. №174 от 06.06.1994г., има правилна четириъгълна форма, като незастроената част в югозападната част представлява в момента имот с идентификатор [№] (бивш имот №032249 по КВС), който е реституиран на наследниците на Ф. Генчев по преписка №1 от 19.11.1991г. на ПК-С., като при изслушването си в открито съдебно заседание вещото лице е посочило, че процесният имот не е идентичен с имота, предмет на решението за възстановяване, тъй като става дума за два различни имота по една и съща преписка и процесният имот е възстановен по-късно. Взето е предвид, че според допуснатата пред въззивния съд съдебно-техническа експертиза асфалтираната част от терена, отразена на приложената към заключението скица, е с площ 1346 кв.м. Посочено е, че във връзка с уточнението на вещото лице за липсата на идентичност между процесния имот и бивш имот №032249 по КВС са събрани и други писмени доказателства, според които имот с кадастрален номер 032249 е продаден от наследници на Ф. Д. Генчев през 2007г. (н.а.№52, том ІІ, рег.№1732, дело №182 от 2007г.) на И. Я. М.. В обжалваното решение е посочено, че според представените по делото писмени доказателства за реституирането на имоти на наследниците на Ф. Генчев по преписка №1 от 19.11.1991г., е поискано възстановяване на земеделски земи източно и западно от имота на О., като с решение №84 от 21.11.1997г. на ОСЗГ-С. е признато правото на собственост на наследниците на Ф. Д. Генчев на 11 имота, след което с решение №33/1 от 03.11.1999г. на ПК е възстановено и правото на собственост върху четири имота, в това число и имот №032249 в м.Голи ръд“, който се намира западно от площадката на О., което обстоятелство е установено и от заключението на СТЕ, според което с тези решения имоти източно от площадката на О. не са възстановявани. Взето е предвид, че по-късно по същата преписка е постановено решение №84 от 27.11.2007г., с което е отказано възстановяване на правото на собственост в съществуващи стари реални граници на посочени в решението земи, но също така е признато правото на собственост на наследниците на Ф. Д. Генчев на 12 броя земеделски земи, които са възстановени в съществуващи стари реални граници. Посочено е, че по същата преписка е постановено и решение №0784 от 15.11.2007г., с което са възстановени в съществуващи стари реални граници 2 броя земеделски земи. Съобразено е, че и двете решения са отменени с решение №4 от 18.07.2008г. по гр.д.№4/2008г. на РС-Панагюрище, което е оставено в сила с решение №86 от 19.02.2009г., постановено по к.а.х.д.№32 от 2009г. по описа на Административен съд-Пазарджик.. Въз основа на така установената фактическа обстановка от правна страна въззивният съд е взел предвид, че ищецът „Оптикомеханичен завод“ О. е основал исковата си претенция на изтекла в негова полза повече от 10-годишна придобивна давност през периода от 1999г. до датата на подаване на исковата молба (01.11.2019г.), а ответникът „К. ауто“ О. противопоставя възражение за право на собственост по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в н.а.№138, том ІІІ, рег.№3474, дело №436 от 2015г. Прието е, че реституцията на процесния недвижим имот е приключила в решение №86 от 19.02.2009г., постановено по к.а.х.д.№32 от 2009г. по описа на Административен съд-Пазарджик, с което е оставено в сила решение №4 от 18.07.2008г. на РС-Панагюрище, с което е признато правото на собственост на наследниците на Ф. Д. Генчев, б.ж. на [населено място], на 12 броя земеделски земи, които са възстановени в съществуващи стари реални граници, между които и процесният имот, както и че от тогава до продажбата на имота през 2015г., извършена с н.а.№138/2015г., този имот е владян от наследниците на Ф. Генчев, т.е. дори дружеството да е владяло имота от 1999г. до 19.02.2009г. (когато е постановено решението на АС-Пазарджик), от момента на възстановяване на собствеността на наследниците на Ф. Генчев на тях им се възстановява с обратна сила правото на собственост с включените в него правомощия владение, ползване и разпореждане, така че все едно правото на собственост никога не е било губено. Изложени са съображения, че за да твърди, че е владял имота спрямо тях, ищецът трябва да докаже, че до знанието на наследниците Г. е достигнало намерението му да владее за себе си, но доказателства в такъв смисъл не са представени по делото. Прието е, че напротив, от показанията на свидетелката В. се установява, че веднага след реституцията на имота баща й го завладял и го ползвал за себе си, а след неговата смърт наследниците са продали този имот на ответника „К. ауто“ О.. Взето е предвид, че след постановяване на окончателното решение на АС-Пазарджик бащата на свидетелката В. е писал жалба до кмета на [населено място] с оплакване, че собствениците на съседния завод струпват материали в неговия имот и с писмо от 22.05.2009г. кметът е уведомил управителя на ищцовото дружество, че реституцията на този имот, започнала през 1997г., е приключила с влязло в сила съдебно решение и никой освен наследниците на Генчев не могат да влизат в имота. С оглед на това е прието, че най-късно през 2009г. ищецът „Оптикомеханичен завод“ О. е бил уведомен, че собственици на спорния имот са наследниците на Ф. Генчев и за да завладее имота на основание давностно владение, продължило повече от 10 години, дружеството е трябвало да демонстрира намерение за владее за себе си по отношение на действителните собственици на имота и това владение да е продължило явно и необезпокоявано до датата на подаване на исковата молба, каквито доказателства е прието, че липсват. Взето е предвид също така, че през 2015г. имотът е продаден на ответника „К. ауто“ О. и е прието, че от този момент нататък е било необходимо ищецът да демонстрира, че владее за себе си по отношение на новия собственик. Изложени са съображения, че със сключването на договора за покупко-продажба се извършва прехвърляне на собствеността и купувачът придобива правомощията на собственика в пълен обем, като получава правото на владее, ползва и се разпорежда с продадената му вещ, поради което е прието, че от този момент ако продавачът или трето лице остане в имота, следва да се счита, че владее за собственика и упражнява фактическа власт върху имота за другиго, а не за себе си, поради което по отношение на него презумпцията на чл. 69 ЗС не следва да намери приложение. Според въззивния съд, за да придобие качеството владелец, лицето, което владее имота, не е достатъчно да реши да започне да свои имота, защото владението не може да бъде скрито, а трябва да е явно и несъмнено, което изисква промяната на намерението на държателя да намери външна изява чрез предприемане на действия, които да дадат възможност на собственика да узнае, че неговото владение е отблъснато. Прието е, че в случая от една страна от 2015г. до датата на предявяване на иска не са изтекли 10 години, а от друга страна липсват доказателства за каквито и да било действия от страна на ищеца, с които да е отблъснал владението на собственика „К. ауто“ О.. Посочено е, че от показанията на свидетелите е установено, че веднага след придобиването на имота работници на „К. ауто“ О. са почистили обраслите шипкови храсти и са започнали да паркират там своите автомобили, като са изложени съображения, че дори и изобщо да не са го ползвали, собственикът не може да загуби собствеността си само защото не владее, а е необходимо трето лице да завладее същия имот и да демонстрира по отношение на собственика, че владее за себе си, каквито доказателства е прието, че по делото няма. Основният мотив, поради който въззивният съд е приел, че дружеството-ищец не е придобило правото на собственост върху имота на поддържаното придобивно основание (придобивна давност) следователно е, че дори върху имота да е била установена фактическа власт от трето лице преди промяната на собствеността (чрез възстановяване на правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ и последващо действие на разпореждане), това трето лице следва да демонстрира спрямо собственика намерението си да владее имота за себе си, за да бъде владението явно. При този мотив, както и предвид съображението, че установилото преди промяната на собствеността фактическа власт лице има след тази промяна качеството „държател“ настоящият състав приема, че е налице основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по първия, поставен в изложението правен въпрос, а именно упражняването на владение, което е явно и демонстрирано спрямо цялото общество, представлява ли демонстриране на владение с намерение за своене и спрямо лицето, което се легитимира по документ като собственик. Касационното обжалване следва да бъде допуснато по реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като въпросът има съществено значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото във всички хипотези на промяна на собствеността, сходни на настоящата, с цел извършване на преценка дали презумпцията на чл. 69 ЗС намира приложение и кои лица след тази промяна имат качеството „държатели“, както и кога в подобна хипотеза владението може да бъде определено като явно. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение