Определение № 4503 от 08.10.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3200/2025 г.

Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на К. И. Б. срещу въззивно определение № 5497/11.04.2024 г. по в.ч.гр.д. № 3609/2024 г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено определение № 43321/03.12.2023 г. по гр.д. № 71278/2022 г. на Софийския районен съд, с което на основание чл.130 ГПК е върната исковата молба на К. И. Б. срещу „Топлофикация – София“ ЕАД и е прекратено производството по делото, като образувано по недопустим иск. Частната касационна жалба е процесуално допустима: подадена е от надлежна страна в предвидения в закона срок срещу въззивно определение, което подлежи на касационно обжалване и е редовна. За да се произнесе по допустимостта на частната жалба настоящият съдебен състав взе предвид следното: След служебни справки първоинстанционният съд е установил, че ищцата К. И. Б. е конституирана като длъжник по заповедно производство, прераснало в исково в хипотезата на чл.415 ГПК (по гр.д. № 7313/2023 г. на СРС) за установяване на вземането по издадената заповед за изпълнение, чиято нищожност се търси по настоящото производство (по гр.д. № 71278 /2022 г. на СРС). Като се е позовал на определение № 64/23.01.2015 г. по ч.гр.д. 141/2015 г на ВКС, IV г.о. първоинстанционният съд е приел, че предявеният по делото самостоятелен иск за прогласяване на нищожността на заповедта за изпълнение е недопустим. Въззивният съд е установил, че фактическите изводи на първоинстанционния съд са обосновани и е приел, че правните изводи на първоинстанционния съд са правилни. По наличието на основания за допускане на касационно обжалване: Частната жалбоподателка иска настоящият съдебен състав да сезира Конституционния съд на Р. България за противоконституционност на уреденото в ГПК заповедното производство. В изложението си за допускане на касационно обжалване частната жалбоподателка навежда множество доводи за незаконосъобразност на въззивното определение, основани на твърдението и за противоконституционност на заповедното производство. Частната жалбоподателка твърди, че преди всичко тя претендира недопустимост и незаконосъобразност на издадената срещу нея заповед за изпълнение. Твърди, че с допълнителни молби е посочила нарушения на изискванията за форма и съдържание за издаване на заповедта за изпълнение. Твърди, че като не се е произнесъл по тези пороци, въззивният съд не е приложил ТР № 6/15.01.2019 г. по тълк.д. № 6/2017 на ОСГТК, което гласи, че ограниченията по отношение на изречение второ на чл.269 ГПК не се прилагат в производства по частни жалби. Твърди, че въззивният съд е нарушил европейското право, като не е защитил нейното човешко достойнство, тъй като заповедното производство, инкорпорирано в процесуалния закон, при липса на материален закон за заповедно производство нарушава целия правов ред. Настоящият съдебен състав намира следното: Намира искането за сезиране на КС на РБ за неоснователно по съображенията изложени в приложеното от самата частна жалбоподателка становище на съдии от гражданска колегия на ВКС (л.59), въз основа на които искането на К. И. Б. за сезиране на КС на РБ не е уважено от Пленума на Върховния касационен съд, които се свеждат до това, че начинът, по който е уредено заповедното производство в ГПК не нарушава предвидените в Конституцията принципи и права и не накърнява личното достойнство на лицата, които определя като длъжници. Настоящият съдебен състав намира, че няма съмнение за нищожност и за недопустимост на обжалваното въззивно определение От твърденията на частната жалбоподателка, че преди всичко тя претендира недопустимост и незаконосъобразност на издадената срещу нея заповед за изпълнение, които се изразяват в нарушения на изискванията за форма и съдържание за издаване на заповедта за изпълнение, не могат да се уточнят правни въпроси, които да представляват основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, нито да се обосноват основания по чл.280, ал.2 ГПК, нито пък има съмнение за основания по чл.280, ал.2 ГПК, тъй като твърдения за недопустимост и незаконосъобразност на издадената срещу нея (частната жалбоподателка) заповед за изпълнение, които се изразяват в нарушения на изискванията за форма и съдържание за издаване на заповедта за изпълнение не могат да представляват основание на иск за нищожност на заповед за изпълнение (тези пороци не обуславят нищожност на заповедта за изпълнение). Въззивният съд не ги е обсъждал и не е следвало да ги обсъжда. Производството по иска за нищожност (по гр.д. № 71278/2022 г. на СРС) е различно от производството по издаване на заповед за изпълнение, прераснало в исково производство (по гр.д. № 7313/2023 г. на СРС), поради това и обжалваното определение № 5497/11.04.2024 г. по в.ч.гр.д. № 3609/2024 г., постановено по въззивна частна жалба срещу определение по гр.д. № 71278 /2022 г. на СРС не представлява въззивно производство на второто производството по гр.д. № 7313/2023 г. на СРС. Подобни доводи частната жалбоподателка може да наведе в производството по гр.д. № 7313/2023 г. на СРС. Поради това въззивният съд не е обсъждал и не е следвало да обсъжда доводи за недопустимост и незаконосъобразност на издадената срещу К. И. Б. в друго производство (по гр.д. № 7313/2023 г. на СРС) заповед за изпълнение, които се изразяват в нарушения на изискванията за форма и съдържание за издаване на заповедта за изпълнение и не е допуснал противоречие с посоченото тълк. р. № 6/15.01.2019 г. по тълк.д. № 6/2017 на ОСГТК г., с което е прието, че ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния съд, предвидени в чл.269, изр. второ ГПК, не се прилагат в производството по частна жалба. Същото се отнася и до въпроса дали заповедта за изпълнение е обжалваема. Въззивният съд не го е разглеждал и не е следвало да го разглежда. Към това следва да се добави и че доколкото издаването на валидна заповед за изпълнение е предпоставка за допустимостта на установителните искове по чл. 422 от ГПК, преценката за наличието на валидна заповед за изпълнение съставлява част от проверката за допустимост на производството, която съдът извършва служебно. Докато такова производство е висящо ответникът може да се позове на нищожността на заповедта за изпълнение с възражение, а съдът следи за валидността на заповедта за изпълнение служебно. След приключването на това производство ответникът може да се позове на нищожността на заповедта за изпълнение по исков ред или с възражение (чл. 270, ал. 2) ГПК. От твърдението на частната жалбоподателка, че въззивният съд не е защитил нейното човешко достойнство, тъй като заповедно производство, уредено в ГПК, нарушава целия правов ред (което е във връзка направеното искане за сезиране на Конституционния съд на Р. България за установяване на противоконституционност) и европейското право, също не могат да се уточнят правни въпроси, които да представляват основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, нито да се обосноват основания по чл.280, ал.2 ГПК, нито пък има съмнение за основания по чл.280, ал.2 ГПК. Не може да се приеме, че като е приложил закона (като е упражнил предвидените в закона свои правомощия), въззивният съд не е защитил човешкото достойнство на частната жалбоподателка. Поради изложеното следва да се приеме, че не са осъществени основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. С оглед изхода от производството частната жалбоподателка няма право на разноски. Насрещната страна не претендира разноски, нито е доказала да е направила такива. Поради което разноски не следва да се присъждат. Воден от изложеното съдът