Определение № 9693 от 16.10.2023 г. на ВАС по адм. д. № 9198/2023 г.

ВАСТрето отделение16.10.2023 г.докладчик Албена Радославова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА определение № 5357 от 22.06.2023 г., постановено по адм. д. № 3999/2023 г. по описа на Административен съд – София град. Определението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, Председател: /п/ ТАНЯ КУЦАРОВА секретар: Членове: /п/ ПЛАМЕН ПЕТРУНОВ /п/ АЛБЕНА РАДОСЛАВОВА

Мотиви

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „Аполо Хелиос Ризорт“ ЕАД със седалище гр. София, [ЕИК] чрез пълномощника му адв. З.Сълова срещу определение № 5357 от 22.062023 г., постановено по адм. д. № 3999/2023 г. по описа на Административен съд – София град, с което исковата молба на дружеството – частен жалбоподател срещу Министерство на правосъдието за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 2007.50 (две хиляди и седем лв и 50 ст), изразяващи се в направени разноски – заплатени държавна такса и адвокатско възнаграждение в производството по т.д. № 2181/2022г. по описа на СГС, приключило с отмяна като незаконосъобразен на постановен от длъжностно лице при АВп отказ за регистрация, е оставена без разглеждане и производството по адм.д. № 3999/2023г./АССГ е прекратено. Частният жалбоподател твърди неправилност на атакуваното определение като противоречащо на правилата за повдигане на спор за подсъдност, какъвто АССГ, приемайки че спорът е недопустим за разглеждане пред него, е следвало да повдигне. Иска отмяна на определението с произтичащите от това правни последици. Претендира разноски. В срока по чл.232 от АПК от насрещната страна, Министерство на правосъдието, по делото е постъпил писмен отговор на частната жалба с подробно развити в него съображения за неоснователност на същата, съответно – за правилност на обжалваното определение. Върховният административен съд, трето отделение, намира частната жалба за допустима като подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: За да постанови обжалваното определение, АС – София град е приел, че е сезиран с иск по чл.1 от ЗОДОВ, който обаче е недопустим за разглеждане, тъй като претенцията за платени съдебни разноски е следвало да се осъществи в рамките по съдебното производство, в които същите са сторени, а не с отделен иск по чл.1 от ЗОДОВ. Според административния съд въпросът за отговорността за разноски е следвало да бъде разрешен в производството по обжалване на постановения от длъжностното лице по регистрация изричен отказ по реда на чл.25, ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ /ДВ бр.105/11.12.2020г./, съгласно която разпоредба в тези производства съдът присъжда разноски на страните по реда на ГПК. По тези съображения съдът е заключил, че наличието на специалния процесуален ред по чл.25, ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ дерогира приложението на исковото производство по чл.1 от ЗОДОВ по смисъла на чл.8, ал.3 от ЗОДОВ. Не на последно място АССГ е заключил, че в производството по чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ не намира приложение правната уредба на чл.541 ГПК - производството не е охранително, тъй като не произтича от дължима и постановена от съд защита, а от съдебен контрол за законосъобразност на постановен от извънсъдебен орган акт, комуто по силата на специален закон са вменени права и задължения по извършване на административна услуга. Обжалваното определение е правилно. Правилен е решаващият извод на АССГ, че редът за защита по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е неприложим в конкретния случай, тъй като е налице друг ред за претендиране на поисканите по ЗОДОВ суми по смисъла на чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ. Съгласно чл. 8, ал. 3 ЗОДОВ, когато закон или указ е предвидил специален начин на обезщетение, този закон не се прилага. В случая такъв ред е налице, доколкото се претендира обезщетяване на причинени имуществени вреди, произтичащи от отменен отказ на длъжностно лице по регистрацията, изразяващи се в заплатени в съдебното производство по отмяна на отказа разноски за адвокатско възнаграждение и държавна такса. Обжалването на отказ на длъжностно лице по регистрацията да извърши вписване на заявени пред него обстоятелства е изрично уредено в чл. 25, ал.4 ЗТРРЮЛНЦ. Отказът подлежи на обжалване пред окръжния съд по седалището на търговеца или клона на чуждестранен търговец, юридическото лице с нестопанска цел или клона на чуждестранно юридическо лице с нестопанска цел, като съдът разглежда жалбата в състав от един съдия в закрито заседание по реда на глава двадесет и първа "Обжалване на определенията" от Гражданския процесуален кодекс. Решението на съда подлежи на обжалване в 7-дневен срок от съобщаването му пред съответния апелативен съд, чието решение е окончателно. При установения от специалния ЗТРРЮЛНЦ ред за обжалване, административният съд правилно е приел недопустимост на предявения иск. С оглед предмета на обжалване производството, пред окръжния съд не е охранително,както правилно е приел административният съд, защото не произтича от дължима и постановена от съд защита, а от разглеждане правилността на постановен от извънсъдебен орган акт, комуто, по силата на специален закон са вменени права и задължения за извършване на административна услуга. Нещо повече- към датата на образуване на т.д. № 2181/2022г., приключило с отменения отказ за вписване на заявените от дружеството обстоятелства, вече е била в сила разпоредбата на чл.25, ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ, изрично предвиждаща присъждане на съдебни разноски в рамките на производството пред общия съд, поради което позоваването от страна на СГС на разпоредбата на чл.541 от ГПК е неправилно и на това основание. Налице е ефективно правно средство за защита и процесуален ред, по който претендираната имуществена вреда, представляваща разноски в съдебното производство, да се реализира, което изключва приложение на реда за защита по чл.1 от ЗОДОВ. Неоснователни са развитите от частния жалбоподател доводи за неправилност на обжалваното определение поради неповдигане от страна на АССГ на спор за подсъдност. Съгласно разпоредбата на чл.135, ал.1 от АПК всеки съд решава сам дали заведеното пред него дело му е подсъдно и неговата преценка не подлежи на съдебен контрол. По горните съображения частната жалба е неоснователна, а атакуваното с нея определение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, трето отделение

Цитирани разпоредби

13