Определение № 1220 от 16.04.2025 г. на ВКС по т. д. № 2835/2024 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на Г. Д. Д. ЕГН [ЕГН] срещу решение №320/05.08.2024 г., постановено от АС-Пловдив по гр.д. № 217/24, в частта му, с която е потвърдено Решение № 26 от 23.02.2024 г., постановено от Пазарджишкия окръжен съд, Търговско отделение, I търговски състав, по търг.дело №20235200900100 по описа за 2023 г., в частта му, с която предявеният от ищеца иск за обезщетение за неимуществени вреди срещу ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП" е отхвърлен за разликата над 170 000 лева до пълния предявен размер от 275 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 14.10.2022 г. до окончателното изплащане на задължението. Решението се обжалва и в частта за присъдените в тежест на касатора разноски. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на въззивното решение в обжалваната му част. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че по правните въпроси от значение за спора е налице основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.1 ГПК. Ответникът по касационната жалба ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП", в писмен отговор от процесуалния си представител, изразява становище за нейната неоснователност и за липсата на предпоставки за допускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като констатира, че решението е въззивно и искът е с цена над 5 000 лева намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок. За да постанови обжалваното решение, съставът на въззивния съд се е позовал на следното: В изложението на основанията за допускане до касационно обжалване, от страна на касатора, са изложени като правни, въпроси, за които се твърди, че са и от значение за изхода на конкретния спор, и които се свеждат до следните: Съгласно решение № 195/04.04.2022 г., влязло в сила на 20.04.2022г., постановено по НАХД № 301/2022 г. по описа на РС - Пазарджик, С. И. С. ЕГН [ЕГН],, е признат за виновен в това, че на 25.08.2021 г., на път П-37, км. 114+200 м., след [населено място], област П., посока [населено място], [община], при управление на МПС - л. а. марка „Опел А.", с рег. [рег.номер на МПС], е нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в разпоредбата на чл. 49 от ЗДвП, като водач на пътно превозно средство излизащо от земен път на път с настилка не е пропуснал движещия се по пътя с настилка мотоциклет „Хонда Трансалп 650", с рег. [рег.номер на МПС], в резултат на което, по непредпазливост, е причинил на Г. Д./ ищец по иска по чл.432 ал.1 КЗ/ комплексна средна телесна повреда, изразяваща се в множествено счупване на лявата бедрена кост, причинило трайно затрудняване на движението на левия долен крайник и съчетано счупване на диафизите на левите лъчева и лакетна кости, причинило трайно затруднение на движенията на левия горен крайник. Решението по чл. 78а от НК има характер на присъда, поради което е приложима разпоредбата на чл. 413 от НПК. Налице е хипотезата на чл. 300 от ГПК. Следователно са установени: деецът, деянието - процесното ПТП, неговата противоправност, причиняването на вреди и причинната връзка, както и вината. Според заключението по съдебно-медицинската експертиза, при процесното ПТП, Д. е бил получил: Счупване на шийката на лявата бедрена кост с дислокация на фрагментите под ъгъл. Счупване на диафизата на лявата бедрена кост в средна трета с дислокация на фрагментите по ширина и наличие на костен откършек в съседство, раздробяващо счупване на дисталната бедрена кост с множество костни фрагменти (супракондилна фрактура), като фрактурната линия преминава през външния бедрен кондил и ставната повърхност. Съчетана фрактура на диафизите на лакетната и лъчева кости на лява ръка в средна трета с дислокация на фрагментите по дължина със скъсяване. Фрактура на лакетната кост и в долна трета на диафизата, без дислокация. Разкъсно-контузна рана по вътрешна повърхност на долна трета на ляво бедро. Описаните увреждания са резултат от действието на твърд тъп предмет като общ механизъм и те отговарят да са получени при станалото ПТП, по механизъм, описан в исковата молба. Видно от справка към датата на ПТП (25.08.2021 г.), за МПС с [рег.номер на МПС] е имало валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност" по застрахователна полица № BG/03/120002619968, със срок на действие от 15.09.2020 г. до 14.09.2021 г., при ответника. Това обстоятелство не е спорно. Не е спорно и, че ищецът е уведомил застрахователя и е предявил претенция вх. № 2583/29.09.2022 г. за заплащане на обезщетение, както и, че не са плащани никакви обезщетения. На база гореизложеното, съдът е счел, че са налице елементите от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД във връзка с чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 380 от КЗ: налице е противоправно поведение от страна на С. И. С., вреди, причинна връзка и вина. Не се спори относно наличието на застрахователно правоотношение. При това положение, според съда, следва да бъде ангажирана отговорността на ответника за причинените неимуществени вреди на Г. Д. за неимуществени вреди е доказан по основание. При определяне на конкретния размер при условията на чл.52 ЗЗД, съставът на АС-Пловдив е изложил следните свои съображения: Видно от представената медицинска документация и според заключенията на двете съдебно-медицински експертизи (л. 490 - 502 от делото на ОС) и (л. 533 - 547 от делото на ОС), уточнени в съдебно заседание от 23.01.2024 г. (л. 566- 571 от делото на ОС), в резултат на процесното ПТП, ищецът е получил следните увреждания: Счупване на шийката на лявата бедрена кост с дислокация на фрагментите под ъгъл. Счупване на диафизата на лявата бедрена кост в средна трета с дислокация на фрагментите по ширина и наличие на костен откършек в съседство. Раздробяващо счупване на дисталната бедрена кост с множество костни фрагменти (супракондилна фрактура), като фрактурната линия преминава през външния бедрен кондил и ставната повърхност. Съчетана фрактура на диафизите на лакетната и лъчева кости на лява ръка в средна трета с дислокация на фрагментите по дължина със скъсяване. Фрактура на лакетната кост и в долна трета на диафизата, без дислокация. Разкъсно-контузна рана по вътрешна повърхност на долна трета на ляво бедро. Описаните увреждания са резултат от действието на твърд тъп предмет като общ механизъм и те отговаряли да са получени при станалото ПТП, по механизъм, описан в исковата молба. В Клиниката по ортопедия и травматология на УМБАЛ „С. Г.“- ЕАД, [населено място], където ищецът е бил приведен от МБАЛ - П. и след проведена предоперативна подготовка, са били извършени първоначално следните операции: Открито наместване с вътрешна фиксация с два винта на счупването на лявата бедрена шийка; Открито наместване и вътрешна фиксация с интрамедуларен заключен бедрен пирон на счупването на диафизата на лявата бедрена кост; Открито наместване с вътрешна фиксация с две плаки на супракондилната бедрена фрактура в ляво; Открито наместване и интрамедуларна фиксация на счупванията на лакетната кост на лявата предмишница; Открито наместване и вътрешна фиксация с плака на счупването на диафизата на лъчевата кост на лява предмишница. При хоспитализация през месец януари 2022 г. е извадено металното тяло от лакетната кост на ръката. С диагностицирана псевдоартроза (липса на срастване) в областта на фрактурите на лявата предмишница и диафизата на лявото бедро, пострадалият е хоспитализиран отново през месец март 2023 г., като е оперирана предмишницата. Извършена е фиксация на двете кости с плаки и винтове и обработка на псевдоартрозата с костнозаместващ материал. През месец август 2023 г. Д. бил хоспитализиран отново в клиниката поради дебриколаж на плаката на лъчевата кост и извършена нова остеосинтеза и декортикация на костта. Наложена е гипсова имобилизация, която той носел и към момента на прегледа. Категоричен отговор за продължителност на бъдещия период, през който ще се налагат медицински процедури и операции в момента не може да се даде по следните съображения: Счупването на лявата бедрена шийка е консолидирано, но следва премахване на двата остеосинтезни винта. Диафизарната фрактура на бедрото е с липса на срастване (псевдоартроза), което ще наложи операция - изваждане на интрамедуларния заключващ пирон, декортикация на костта, автоостеопластика, остеосинтеза. Супракондилното бедрено счупване е консолидирано, ставните повърхности са с добра конгруентност, като следва да се премахнат мигриращите винтове от плаките, а в последствие и самите плаки. По отношение на счупването на костите на лява предмишница, след последната обработка, все още не може да се каже дали ще има костно срастване. Контрактурата и в двете стави - тазобедрена и колянна е резултат от понесените от ищеца счупвания и обездвижването им. За провеждане на пълноценна рехабилитация е необходимо премахването на остеосинтезите. По отношение на прогнозите за пълно възстановяване и да се посочи категоричен период за това, вещото лице е отговорило, че в най-голяма степен зависи от санацията на развилите се псевдоартрози след счупванията на бедрената диафиза и диафизите на двете кости на лявата предмишница. Тези две усложнения изискват хирургично лечение. След преодоляването им е възможно функционално възстановяване на обема движения на увредените крайници, мускулната маса, общо състояние на пострадалия, трудоспособност и т.н. Адукторната контрактура на дясна тазобедрена става на Д. е последица от получените при ПТП счупвания на лявата бедрена кост. На този етап не е ясно колко точно оперативни интервенции и техния обем и характер ще бъдат извършени за в бъдеще при пострадалия. Проблемите със зарастването на счупванията предполагат оперативни намеси, като предстояла операция на пседвоартрозата на лявото бедро, както и такива, за премахване на остеосинтезни материали. И към момента се причиняват допълнителни болки и страдания за ищеца във връзка с проблемите с калциране и зарастване на костите. Пседоартрозите водели до силни, понякога нетърпими болки в засегнатите крайници - спонтанни и при натоварване и нарушена функция. Белезите (ръбците) от извършените интервенции са описани при прегледа на ищеца. По време на всички хоспитализации ищецът е приемал назначените му антитромботични медикаменти. Такива са били предписвани и след дехоспитализациите за прием в домашна обстановка с цел намаляване на тромбемболичния риск, който е твърде висок при костни счупвания. По дефиниция несрастването няма да се излекува, ако бъде оставено само. Симптомите на пациента няма да се подобрят и функцията на крайника ще остане нарушена. Прогнозата при лечение, зависи от много фактори, включително възрастта и общото здравословно състояние на пациента, времето от първоначалното нараняване, броя на предишните операции, вредни навици и др. В около 80% от случаите се постигало излекуване след първата операция. Предложени са множество техники за лечение на псевдоартроза, включително костна стимулация с електромагнитни полета, ултразвук с нисък интензитет, екстракорпорална ударно-вълнова терапия, външни фиксатори и остеосинтеза с плаки и винтове, комбинирано с автоложна костна присадка или костни заместители. По правило причините за настъпване на костно несрастване са многобройни: наследствена предразположеност, съпътстващи заболявания и вредни навици, множественост на счупванията, състояние на местното кръвообращение в областта на счупването и състояние на околните меки тъкани, характер на приложеното лечение и др. При откритите счупвания и съпътстващо възпаление на костта (остеомиелит) също може да се развие несрастване. В конкретния случай се касае за млад пациент/ 38 г./, без известни придружаващи заболявания и без данни за костно възпаление или вътреболнична инфекция. Във връзка с амбулаторния лист № 23187С002908, издаден на 05.07.2023 г., вещото лице е обяснило, че хроничният атрофичен гастрит представлява хронично възпаление на стомашната лигавица, водещо до загуба на стомашни жлезисти клетки и тяхното евентуално заместване от чревни и фиброзни тъкани. Това състояние можело да има автоимунен произход или да се дължи на персистираща инфекция с Хеликобактер пилори. Някои от медикаментите могат да имат иратативно действие върху лигавицата на стомаха, морфологично проявено като остър гастрит. В случая не може да се твърди наличие на причинно-следствена връзка между приемът на лекарства, свързани с лечението на травмата и развитието на атрафичен гастрит при ищеца. Според заключението на психиатричната експертиза (л. 38 - 50), Д. е преживял остра стресова реакция и последващо разстройство на адаптацията. Развил е тревожно депресивно състояние, протрахирано протичане с чувство на вина, безпомощност, обреченост и мисли за безпереспективност, суицидни импулси изводими от актуалното състояние и последващото медицинското лечение. Към момента на експертизата близо три години след травмата са налице данни за настъпило ПТСР (постравматично стресово разстройство) с характерните за това настойчиво, повтарящо се припомняне или възпроизвеждане на събитието в спомените, представите или в сънищата. Установява се емоционална лабилност, плачливост и отчужденост (чувства се по добре сам), раздразнителност, избухливост, самообвинения. Налице са данни за натрапливи симптоми, трайни промени в настроението и промени в нивото на възбудимост. По време на прегледа Д. е тревожен, с недобра адаптивност, раздразнителен, плачливост, склонен към самотни занимания. Интензивните неудоволствени емоции и вегетативни прояви преодолява с капацитета на личността си и подкрепата на най- близкото обкръжение. Постигнато е стабилизиране до степен на самостоятелно движение. Към момента на изследване на Г. Д. са налице симптоми на тревожно депресивно състояние, протрахирано протичане с чувство на вина, безпомощност, обреченост и мисли за безпереспективност изводими от последващото мнение за медицинското лечение и прогноза, която на етапа на експертизата е неясна. Психичното състояние на Д. е в пряка и непосредствена връзка с физическото му възстановяване. Налице е причинно-следствена връзка между претърпения инцидент от Г. Д. и твърдяните от него сексуални дисфункции. Тревожността води до сексуални дисфункции сама по себе си. Наличието на Посттравматично стресово разстройство ПТСР се характеризира с наличие на преципитираща и генерализирана тревожност, което затруднява функционирането му към настоящия момент. Все повече разчита на помощ тъй като вече не работи физическа работа с която си е подпомагай ежедневните нужди. Затруднен е и за грижите за децата си и. Станал е по раздразнителен и нетърпелив особено когато се налага да се придвижва на по големи разстояния. В ежедневието си съобразява с физическите си възможности и непреодоляните емоционални преживявания. Прогнозата за отзвучаване на емоционалните нарушения са свързани с прогнозата за физическото възстановяване на Д., т. е. зависи и предстоящото хирургично лечение на развилите се псевдоартрози след счупванията на бедрената диафиза и диафизите на двете кости на лявата предмишница Прогнозите за отзвучаване на психическата травма при Д. на етапа на експертизата са в зависимост от неблагоприятни фактори - остатъчни физически симптоми довели до инвалидизация и съпътстващ постоянен болков синдром. Изслушани са и свидетелски показания за цялостното състояние на пострадалия вследствие на претърпяното ПТП: Видно от показанията на свидетел С. Д. тъст на ищеца, същият шест месеца полагал грижи за него, от сутрин до вечер - до към 17.00 ч., когато го сменяли съпругата му и дъщеря му, след като се прибирали от работа. Грижите за ищеца се изразявали в поставяне на подлоги, отопляване, хранене, проветряване на стаята, предоставяне на вода, тъй като ищецът изпитвал силни болки. През цялото време - 6 месеца той не можел сам да се обслужва. К. на бедрото не зараствала, а също и ръката и през тези шест месеца, за това имал постоянни болки. Това наложило и приемането на обезболяващи през 2 часа, но от тях му се „развалил“ стомаха и имал проблеми. Всичко това се отразило на ищеца и той се изнервил и започнал да го гони от стаята, като му давал противоречиви команди „затвори прозореца“ - „отвори прозореца“, а дори го бил виждал да плаче. За първи път станал от леглото, когато казали, че трябва да му се направи снимка, това се случило в края на октомври 2022 г., а с дървени патерици започнал да се движи през февруари 2022 г. През 2021 г., в края на октомври за първи път го поставили в инвалидна количка, за да го заведат да бъде сниман. В настоящият момент ищецът е с патерица и ръката му е оперирана, предстояла пак операция на крака, тъй като в коляното и в бедрото имал общо има 21 пирона. Живеели съвместно в едно домакинство, като той и съпругата му били на горният етаж в къщата, а ищецът и семейството долу, като къщата била гредоред и когато викал от болки се чувало чак горе. В настоящият момент все още бил изнервен и много се притеснявал от белезите, които са му на крака. Имало промяна в отношението му към семейство от инцидента спрямо това какъвто е бил преди това. Притеснявал се и за работата си. Притеснявал се от колегите, че се е осакатил и не може да се движи. Всички тези неща много го тормозели. Ищецът имал проблеми със съня, дори и в настоящия момент. Свидетелят не знае ищецът да е приемал хранителни добавка, а знаел само, че приемал обезболяващи. Посетил два пъти психолог), заради неспокойството, което изпитвал. Ищецът провел рехабилитация, като първите четири месеца от инцидента рехабилитатори посещавали дома им по два пъти в седмицата. Към момента имал някакво подобрение, но не бил същият човек, какъвто преди. Към момента ищецът бил в болнични, заради последвала операция на ръката. Според показанията на свидетел А. С. В. - Д. - съпруга на ищеца. Мъжът и претърпял операция на крака около 8 часа и престоял в болница в Пловдив около 20 дни, като тя полагала грижи за него и той изпитвал силни болки през цялото време. След изписването продължила да се грижа за него, тъй като той бил абсолютно неподвижен. Трябвало му асистенция за всичко - от ходене, хранене, тоалет, той не можел да помръдне от леглото в продължение на 4 месеца. Тя полагала грижи първите две седмици, след като се прибрали в П., после разчитала основно на баща си, който бил пенсионер и на разположение. В началото болките били непосилни, сега по-поносими от време на време. В началото било кошмар, ищецът виел по цяла нощ от болки и се налагало да обяснява на децата им състоянието му. Било му много трудно да се завърта наляво или надясно, лежал само по гръб, до такава степен, че започнала да се бели кожата от гърбът му и това продължило 2 месеца. За първи път си спуснал краката отстрани на леглото едва на четвъртия месец, а за сядането, закупили медицинско легло, с повдигащ механизъм, с негова помощ сядал. Едва на шестия месец изправили Д., а докато тръгнал да се движи изминал още един месец. Със здравият крак също имал проблеми: започнал да му отича и да го боли. Инцидентът се отразил се във всички аспекти на ежедневието им и на неговото и на тях като семейство, защото при тези постоянни болки той не можел да разсъждава трезво. Ставал избухлив, викал, крещял. Изнервял се от това, че децата са шумни и трябвало да им обясни, какво му е състоянието му, но те били много малки и трудно разбирали. Отразило се също и на общуването им като съпрузи в интимно отношение. Емоционално ищецът бил постоянно изнервен, а свидетелката трябвало да бъде като психолог и да се опитва да го успокоява. Децата също се травмирали. Посещавал психолог, тъй като много му се натрупало и започнал да споделя мисли за самоубийство. Посещавал го рехабилитатор три пъти в седмицата.Д. не бил същият човек след катастрофата от общителен и контактен се затворил и потънал в мрачни мисли, притеснявал се и за работата и екипа с който ще работи, дали ще може да изпълнява трудовите си функции, изпитвал угризение, че не е на работа. В момента също не бил на работа, заради предстояща операция на ръката. Изморявал се бързо, не бил възстановен, използвал бастун. Установява, че имал и проблеми със стомаха, повръщал от приема на обезболяващи и антибиотици. Цялото му тяло било в белези, което също го смущавало и стресирало. С оглед вида, интензитета и продължителността на доказаните медицинските увреждания, които са в пряка причинно-следствена връзка с ПТП; няколкото медицински интервенции (включително операции); необходимостта от бъдещи медицински интервенции (включително операции), за които не е известно колко ще бъдат и до каква степен ще доведат до подобряване на физическото състояние; негативните физически и психически изживявания и тяхната продължителност; наличието на невъзможност за извършването на обичайни ежедневни действия, включително необходимостта от чужда помощ за сравнително продължителен период от време; възрастта на ищеца; психическата травма; бавното и непълноценно подобрение; недобрата и неясна прогноза за пълно възстановяване и при приложението на чл. 162 от ГПК и чл. 52 от ЗЗД, въззивният съд намира, че сумата от 170 000.00 лева е най-справедлив общ паричен еквивалент на причинените неимуществени вреди. Съдът не е уважил наведеното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца. Ето защо, решаващият орган е приел, че на Д. следва да бъде присъдено обезщетение в пълния размер на 170 000.00 лева. Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационната жалба, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. ВКС няма право да извлича сам въпроси, нито да преформулира тези на касатора, а може само да ги прецизира. От страна на ищеца, подал настоящата КЖ са формулирани следните групи правни въпроси: Първа група: 1.1. За правомощията на въззивната инстанция; 1.2. Длъжен ли е въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на доказателствата по делото и на установените от тях правнорелевантни факти, да обсъди и изложи мотиви по всички доказателства, оплаквания и възражения на страните; 1.3. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства и данни по делото?; Втора група: 2.1. За приложение принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД и критериите при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди при предявен иск по чл.432, ал.1 КЗ; 2.2. Може ли при определяне на обезщетението за неимуществени вреди съдът само формално/декларативно да изброи критериите за справедливост, без да ги е приложил, без да е обсъдил и преценил обективно съществуващите и установени по делото обстоятелства и значението им за определяне на обезщетението за неимуществени вреди; 2.3. Длъжен ли е съдът да приложи общите и специфични за всеки отделен случай критерии при определяне обезщетението за неимуществени вреди и да посочи как точно приложението на всеки един от тези критерии е обусловило преценката му за конкретно определения размер на обезщетение за неимуществени вреди по чл.52 ЗЗД; 2.4. Длъжен ли е съдът да приложи критерия за справедливост, свързан с нормативно определените застрахователни лимити? 2.5. Длъжен ли е съдът при определяне размера на дължимото обезщетение да извърши задълбочено изследване на общите и на специфичните за отделния спор правно релевантни факти и обстоятелства, обуславящи вредите, характера и тежестта на уврежданията, степента, интензитета и продължителността на преживените болки, страдания и емоционални преживявания, да отчете дали те продължават да се търпят към момента на постановяване на решението. За задължението на съда при определяне на обезщетението за неимуществени вреди да съобрази съдебната практика по аналогични казуси и икономическата конюнктура в страната. Настоящият състав на ВКС,Първо т.о. намира следното: По първата група въпроси: Не е ясно към кои конкретни процесуални пропуски на съда се отнасят въпросите от тази група. От съдържанието на възпроизведените мотиви на въззивния съд се установява, че същият не е допуснал търдените съществени нарушения на съдопроизводствените правила: изложил е пределно подробни съображения по отделните доказателства и факти по конкретния спор и техните последици за определяне размера на обезщетението по чл.52 ЗЗД. По втората група въпроси, относно критериите за определяне по справедливост на размера на обезщетението за неимуществени вреди, съдът е изложил пространни съображения, покриващи изискванията в тълкувателната практика на ВС и ВКС/ ППВС4/68 и съответните цитирани решения на ВКС по чл.290 ГПК/. Дали самият размер на обезщетението е правилно определен в конкретния случай и при конкретните увреждания е въпрос по правилността. Следователно и по двете групи въпроси липсва първата обща предпоставка по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване-формулиран от страната правен въпрос от значение за изхода по спора, поради което и такова не следва да се допуска. В полза на ответника по КЖ не следва да се присъдят претендираните в молбата- списък по чл.80 ГПК разноски, в размер на 10 620 лева- договорено и заплатено възнаграждение на адвокат за осъществяване на процесуално представителство пред ВКС. Съгласно съдържанието на представените фактура и платежен документ се установява различие между наименованията и адресите на посочените в двата документа адв.дружества, поради което липсва установено реално плащане в полза на процесуалния представител на застрахователното дружество. Водим от горното, настоящият съдебен състав на ВКС,Първо т.о.