Определение № 2168 от 14.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2719/2023 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на А. Д. Н. и Д. А. Д., подадена чрез адв. С. И., против разпореждане № 177/30.03.2023 г. по в.гр.д. № 416/2022 г. на Окръжен съд- Добрич, с което е върната касационната им жалба вх. № 2083/29.03.2023 г. в частта й, имаща за предмет въззивно решение № 41/02.02.2023 г., в частта с която е потвърдено решение № 260031/30.03.2022 г. по гр.д. № 245/2021 г. на Добричкия районен съд в частта му, с която е уважен предявеният от Д. А. Д. против Д. А. Д. и А. Д. Н. иск с правно основание чл.135 ал.1 от ЗЗД, касаещ недвижим имот в [населено място], общ. Добричка, представляващ къща със застроена площ от 38 кв.м, построена в дворно място с площ от 1630 кв.м., представляващо пл. № ... в парцел ..., кв.... по плана на селото. Частната жалба съдържа доводи за неправилност на разпореждането, като се иска неговата отмяна и връщане на делото на Окръжен съд- Добрич за администриране на касационната жалба срещу въззивното решение в посочената част. Твърди се, че искът с правно основание чл.135 ал.1 от ЗЗД бил съединен с иск за възстановяване на запазена част с правно основание чл.30 ал.1 от ЗН, като последния бил предявен като главен и имал обуславящо значение. Според касаторите възможността за касационно обжалване на въззивното решение в частта му по иска по чл.135 ал.1 ЗЗД, е предпоставена от възможността за обжалване на решението по главния иск и правилото на чл. 280 ал.3 т.1 ГПК, не следвало да бъде прилагано. В писмен отговор ответника по частната жалба, Д. А. Д., изразява становище за неоснователността й. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че частната жалба е подадена от легитимирана страна, срещу разпореждане, което подлежи на обжалване с частна жалба, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е основателна по следните съображения: С въззивно решение № 41/02.02.2023 г. е потвърдено решение на Добричкия районен съд по гр.д. №245/2021 г., с което на основание чл. 30 ал.1 ЗН съдът е постановил, че възстановява по иск на Д. А. Д. запазена част от наследството, оставено след смъртта на Н. Т. А. /починала на 12.02.2018 г., б.ж. на [населено място]. К., общ. Добричка/, като Д. А. Д. е осъдена да заплати на Д. А. Д. цифровото изражение на запазената му част в размер на 13 300 лв., и с което по иск на Д. А. Д. с правно основание чл.135 ал.1 ЗЗД е обявен за недействителен спрямо ищеца, договор за покупко-продажба от 25.11.2020 г., обективиран в нот.акт №..., том ..., н.д № ..... г. на СВ-Добрич, с който Д. А. Д. е продала на А. Д. Н. недвижим имот в [населено място], общ. Д., представляващ къща със застроена площ от 38 кв.м, построена в дворно място с площ от 1630 кв.м., представляващо пл. № ... в парцел .., кв. ... по плана на селото. Срещу въззивното решение е подадена касационна жалба вх. № 2083/29.03.2023 г. от ответниците А. Д. Н. и Д. А. Д.. За да приеме, че касационната жалба е процесуално недопустима в частта касаеща иска по чл.135 ал.1 от ЗЗД, съдът е изложил съображения, че този иск е облигационен, и е с посочена от ищеца и неоспорена от ответниците, цена в размер на 3 700 лв., формирана по правилото на чл.69 ал.1 т.4 във връзка с т.2 от ГПК, въз основа на данъчната оценка на имота предмет на атакуваната сделка. Посочено е, че при тази цена въззивното решение, в частта му с която е уважена претенцията по чл.135 ал.1 от ЗЗД, не подлежи на касационно обжалване по смисъла на чл.280 ал.3 т.1 от ГПК. Определението е неправилно. В случая ищецът е предявил с една обща искова молба иск с правно основание чл.30 ал.1 от ЗН и иск с правно основание чл.135 ал.1 от ЗЗД, като по волята на ищеца /видно от молба от 26.02.2021 г., за отстраняване на нередовности по исковата молба, констатирани с разпореждане от 02.02.2021 г. на ДРС/ разглеждането на иска по чл.135 ал.1 от ЗЗД е обусловено от уважаването на иска за възстановяване на запазена част с правно основание чл.30 ал.1 от ЗН, т.е. Павловият иск е бил предявен като евентуален. Евентуално е обективно съединяване на искове, когато единият иск има спрямо другия положението на главен, като разглеждането на евентуалния иск се обуславя от изхода по главния иск. Когато ищецът прибягва до евентуално обективно съединяване на искове, той обуславя разглеждането на евентуалния иск от уважаването, респ. неуважаването на главния иск. Връзката между двете материални правоотношения може да бъде положителна или отрицателна. В настоящия случай правоотношението по главния иск изпълнява роля на положителен факт спрямо съществуването на правоотношението по евентуалния иск. Евентуално предявения иск се счита предявен под условие - условието е вътрешно процесуално: изходът на делото по главния иск. Не се ли сбъдне условието, под което евентуалния иск е предявен, съдът не се произнася по него в решението. Евентуално предявения иск се смята като да не е бил предявяван и всички негови последици и извършени по него процесуални действия се обезсилват с обратна сила, ако делото приключи с влязло в сила решение и условието, под което евентуалния иск е предявен, не се сбъдне. Предвид изложеното и тъй като по делото е налице висящност на процеса по иска с правно основание чл.30 ал.1 от ЗН /предмет на който са правоотношенията, които легитимират ищеца като кредитор, предявен като главен/, поради обжалване на въззивното решение в частта, с която този иск е уважен, това обуславя процесуална допустимост на касационната жалба против съдебното решение и в частта, с която е уважен иска с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД, предявен като евентуален. По изложените съображения разпореждане № 177/30.03.2023 г. следва да се отмени и делото да се върне на Окръжен съд- Добрич, за администриране на касационната жалба и в частта й, имаща за предмет постановеното по делото въззивно решение в частта му по иска с правно основание чл.135 ал.1 ЗЗД. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение