Определение № 60350 от 13.10.2021 г. на ВКС по т. д. № 1998/2021 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Подадена е частна жалба от „А. Трейд Л.“ЕООД против определение № 404/27.07.2021г. по ч.т.д. № 1318/2021г. на ВКС, I т.о., с което е оставена без разглеждане касационна жалба на частната жалбоподателка срещу определение № 1199/10.05.2021г. по в.ч.гр.д. № 1233/2021г. на САС. В частната жалба се излагат съображения за неправилност на атакуваното определение, тъй като съгласно ТР №5/2015г. на ОСГТК на ВКС определението на въззивния съд за допускане на обезпечение на бъдещ иск подлежи на касационно обжалване на осн. чл.396, ал.2 вр. чл.274, ал.3 ГПК. Иска се отмяна на атакуваното определение на ВКС и връщане на делото за произнасяне по същество на частната касационна жалба. Настоящият състав на ВКС намира, че частната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. По същество на частната жалба се установява следното: В обжалваното определение съставът на ВКС е приел, че спрямо определенията на въззивния съд в хипотеза на чл.396, ал.2 ГПК се прилага нормата на чл.274, ал.4 ГПК и ако решението по бъдещия иск не подлежи на касационно обжалване, то не подлежи на такова и въззивното определение, независимо, че обезпечението е било допуснато от въззивния съд след отмяна на първоинстанционното определение по чл.390 ГПК. В случая настоящият състав на ВКС констатира, че се касае до подадена по реда на чл.274, ал.3 ГПК частна касационна жалба срещу определение на въззивния съд, с което след обжалване е било отменено определение на първоинстанционния съд за отвърляне на молба по чл.390 ГПК за допускане на обезпечение по три бъдещи обективно съединени иска всеки с цена под 20 000лв. и е било допуснато исканото обезпечение. Не са били наведени твърдения от молителя, че спорните вземания произтичат от договор за търговска продажба с периодично или повтарящо се изпълнение. Следователно се касае до отделни и самостоятелни договори. Доколкото страни са търговски дружества, то спорът по бъдещите искове е търговски и приложение спрямо бъдещото въззивно решение по него намира правилото на чл.280, ал.3, т.1 ГПК - то не подлежи на касационно обжалване, тъй като всеки иск е с цена под прага от 20 000лв. Не се споделят доводите на частния жалбоподател за неприложимост на чл.274, ал.4 ГПК в производството по чл.396, ал.2, пр.3 ГПК. Последната норма изрично препраща към чл.280, ал.1 и 2 ГПК, т.е дейността на касационната инстанция в случая е по реда на чл.274, ал.3 ГПК, а в производството по частни касационни жалби се прилага и правилото на чл.274, ал.4 ГПК /така трайната практика на ВКС: Определение № 79/19.02.2018г. по ч.т.д. № 503/2018г. на ВКС, III г.о. и Определение № 63/03.02.2020г. по ч. гр.д. № 4472/2019г. на ВКС, III г.о./ В ТР №5/2015г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че определението по чл.396, ал.2 ГПК попада в обхвата на тези по чл.274, ал.3, т.2 ГПК, като и че чл.274, ал.3 ГПК касае уредба на касационно обжалване на определенията. Не е прието, че правилото на чл.274, ал.4 ГПК се изключва от процедурата по касационно обжалване на определението по чл.390 ГПК на въззивния съд за допускане на обезпечение. Поради което обжалваното определение следва да се потвърди. Водим от горното, ВКС