Определение № 437 от 20.11.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3257/2020 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от Г. В. Б., чрез адв. Т. М., против определение № 321/27.07.2020 г., постановено по в. ч. гр. д. № 316/2020 г. по описа на Апелативен съд - Пловдив, с което е потвърдено определение № 182/04.06.2020 г. по гр. д. № 150/2019 г. по описа на Окръжен съд - Пазарджик, с което е допълнено постановеното по делото определение № 80/21.02.2020 г., като Г. В. Б. е осъден да заплати на „Водоснабдяване, канализация и териториален инженеринг“ ЕООД, гр. Велинград сумата от 7200 лева, представляващи съдебноделоводни разноски – адвокатско възнаграждение за производството пред първоинстанционния съд. В частната касационна жалба се релевират оплаквания за неправилност на определението и се иска отмяната му. Твърди се, че по делото не са ангажирани доказателства, че адвокатското възнаграждение е действително заплатено от ответника, като в представените фактури не е отразено за кое дело са плащанията. В изложението на основанията за допускане до касационно обжалване жалбоподателят се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Формулира следните въпроси: 1. „В хипотезата на едновременно оспорване както на действително плащане на адвокатско възнаграждение, така и че същото е направено по конкретно съдебно дело може ли безкритично да се приеме, че между ищеца и ответника са настъпили облигационни отношения по делото единствено поради факта на издаване на фактури и преводни нареждания, ако никъде не се реферира към договор за юридически услуги именно по въпросното дело и необходима ли е в такъв случай счетоводна експертиза?“; 2. „В случай на заявено оспорване на действително плащане по фактура и заявено искане за счетоводна експертиза, длъжен ли е съдът да го удовлетвори и да назначи такава, която да извърши проверка дали е налице осчетоводяване на фактурата, както и дали евентуална липса на осчетоводяване би довела до извод, че плащанията не са сторени?” и 3. „Презюмира ли се доказателствената сила на фактурата и кредитното известие, ако липсва осчетоводяване или тя следва да бъде доказана в процеса от страната, която се позовава на същите? Евентуално осчетоводяване доказва ли наличието на плащане?”. Сочи, че първият въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а вторият и третият въпроси са решени в противоречие с решение № 96/26.11.2009 г. по т. д. № 380/2009 г. на ВКС, I т. о., решение № 42/19.04.2010 г. по т. д. № 593/2009 г. на ВКС, II т. о., решение № 166/26.10.2010 г. по т. д. № 991/2009 г. на ВКС, II т. о., решение № 123/07.02.2011 г. по т. д. № 588/2010 г. на ВКС, II т. о. и др. и решение № 129/29.05.2006 г. по в. гр. д. № 46/2006 г. на ВтАС и решение № 109/07.09.2011 г. по т. д. № 465/2010 г. на ВКС, II т. о. В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна по жалбата – „Водоснабдяване, канализация и териториален инженеринг“ ЕООД. Поддържа, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване на определението, а по същество жалбата е неоснователна. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на IV г. о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу определение на въззивен съд, с което е потвърдено определение по чл. 274, ал. 2 ГПК, вр. с чл. 248, ал. 1 ГПК. За да потвърди определението въззивният съд е приел, че с определение № 80/21.02.2020 г. по гр. д. № 150/2019 г., Окръжен съд - Пазарджик е прекратил производството по делото поради неотстраняване в срок на нередовностите на исковата молба и, че на основание чл. 78, ал. 4 ГПК на ответника „Водоснабдяване, канализация и териториален инженеринг“ ЕООД се дължат сторените по делото разноски. С отговора на исковата молба са представени договор № 79/6 от 15.10.2019 г. между „Водоснабдяване, канализация и териториален инженеринг“ ЕООД и Адвокатско дружество „д-р П., П. и партньори” и документи за плащане на адвокатското възнаграждение, уговорено в договора на обща стойност от 7200 лева (фактура № 412/23.10.2019 г., кредитен превод от 22.10.2019 г., фактура № 411/23.10.2019 г., кредитен превод от 21.10.2019 г., фактура № 414/06.11.2019 г. и кредитен превод от 01.11.2019 г., фактура № 413/06.11.2019 г. и кредитен превод от 05.11.2019 г., като във всяка фактура като основание за плащане е посочен договор № 79/6 от 15.10.2019 г., а във всеки кредитен превод като основание за плащане са посочени както договора, така и номера на делото на Окръжен съд - Пазарджик. По възраженията на ищеца въззивният съд е посочил, че представените писмени доказателства (фактури и банкови документи) не са оспорени в срока за това, а дори процесните плащания да не са осчетоводени в счетоводната документация на ответника, това не доказва автоматично, че плащанията не са сторени. Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК касационното обжалване на определенията се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК – доколкото жалбоподателят е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки - да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото или независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното определение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на основание чл. 280, ал. 2 ГПК. В настоящия случай липсва основание за допускане на касационно обжалване. Атакуваното въззивно определение е валидно и допустимо, не е налице нарушение на императивна правна норма или на правен принцип, които да дават основание да се приеме, че същото е очевидно неправилно. Формулираните в изложението на основанията за допускане до касационно обжалване въпроси не са обусловили правните изводи на съда, поставени в основата на обжалваното определение. Поставените въпроси - първи и втори са неотносими към решаващите изводи на съда, доколкото по делото е установено, че в представените фактури като основание за плащане е посочен договора за правна помощ и съдействие на ответника, а във всеки кредитен превод като основание за плащане са посочени както договора, така и номера на делото, които документи съдът е приел, че доказват, че разноските са действително сторени. Само в допълнение съдът е посочил, че дори процесните плащания да не са осчетоводени в счетоводната документация на ответника, това не доказва автоматично, че плащанията не са сторени. Третият въпрос е изцяло неотносим, тъй като не е бил предмет на разглеждане в обжалваното определение, поради което не може да послужи за общо основание за допускане до касационно обжалване. Предвид изложеното не са налице основания за допускане на касационно обжалване на определението. Разноски не следва да се присъждат на ответната страна по частната жалба, тъй като производство по чл. 248 ГПК не е самостоятелно производство, а е продължение на делото по повод дължимостта и размера на направените от страните разноски в съответната инстанция. То е способ за защита срещу неправилно присъждане на разноски – чрез допълването на съдебния акт, когато те не са присъдени или чрез неговото изменение, когато са неправилно определени, без да се обжалва по същество съдебния акт. Интересът в това производство е материален, но не и самостоятелен като предмет на защита и не следва да се допуска кумулиране на нови задължения за разноски в процеса относно разноските. Противното ще противоречи на целта за закона, както и на уредбата на института на разноските, уреден в чл. 78 и сл. ГПК. Това разрешение се отнася и до възможността за присъждане на разноски по подадените частни жалби срещу определения по чл. 248, ал. 3 ГПК. Водим от изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г. о.,