Определение № 4340 от 07.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4465/2022 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Б. Н. Б. срещу определение № 50204 от 04.10.2022 г. по ч.гр.д.№ 3342 от 2022 г. на Върховния касационен съд, ГК, II г.о., с което е оставена без разглеждане като недопустима частна жалба вх.№ 6544 от 02.09.2022 г. на Б. Б. срещу определение № 175 от 01.08.2022 г. по ч.гр.д.№ 2544 от 2022 г. на Върховния касационен съд, ГК, II г.о. по чл.288 ГПК. В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт и се моли същият да бъде отменен. Върховният касационен съд, състав на първо отделение на Гражданска колегия счита следното: Частната жалба е допустима: подадена е от легитимирана страна, в едноседмичния срок по чл.275, ал.1 от ГПК /жалбоподателят е бил уведомен за обжалвания съдебен акт на 05.10.2022 г., а частната жалба е подадена на 07.10.2022 г./ и срещу акт на състав на ВКС /определение за оставяне на частна жалба без разглеждане/, който съгласно чл.274, ал.2, изр.2 ГПК във връзка с чл.274, ал.1, т.1 ГПК подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение по следните съображения: В обжалваното определение от 04.10.2022 г. на ВКС, ГК, II г.о. правилно е прието, че частната жалба на Б. Булутов срещу определение № 175 от 01.08.2022 г. по ч.гр.д.№ 2544 от 2022 г. на ВКС, ГК, II г.о., с което на основание чл.288 ГПК не е допуснато касационно обжалване на определение № 1468 от 03.06.2022 г. по в.ч.гр.д.№ 1509 от 2022 г. на Софийския апелативен съд, е недопустима поради следното: Съгласно чл.274, ал.1 от ГПК, на обжалване подлежат само два вида определения: тези, за които в изрична разпоредба на закона е предвидено, че подлежат на обжалване и тези, които преграждат по-нататъшното развитие на делото. Преграждащи по-нататъшното развитие на делото по смисъла на чл.274, ал.1, т.1 ГПК са само определенията за прекратяване на делото поради липса на положителна процесуална предпоставка или наличие на процесуална пречка за упражняване на правото на иск или на правото на въззивна или касационна жалба, за спиране на делото или отказ да се възобнови вече спряно дело. В този смисъл е приетото в Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г. по гр.д.№ 1 от 2001 г. на ОСГК на ВКС. Обжалваното с частна жалба вх.№ 6544 от 02.09.2022 г. определение № 175 от 01.08.2022 г. по ч.гр.д.№ 2544 от 2022 г. на ВКС, ГК, II г.о. по чл.288 ГПК не е от категорията на тези два вида определения: В ГПК липсва разпоредба, която изрично да предвижда обжалване на определенията на ВКС по чл.288 ГПК. Определението на ВКС от 01.08.2022 г. по чл.288 ГПК не е и преграждащо по-нататъшното развитие на делото по смисъла на чл.274, ал.1, т.1 ГПК, тъй като с него ВКС не е прекратил касационното производство на процесуално основание /поради липса на процесуални предпоставки или поради наличие на процесуални пречки за упражняване правото на иск или на касационна жалба/, а е извършил същинска правораздавателна дейност: преценка за съответствие или несъответствие на обжалвания съдебен акт с практиката на ВКС и ВС /основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК/, преценка за съответствие или несъответствие на обжалвания съдебен акт с актове на Коституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз /основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК/ и преценка относно това, дали в обжалвания съдебен акт е дадено разрешение на правен въпрос, който би бил от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото /основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК/. По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение