Определение № 60405 от 10.11.2021 г. на ВКС по т. д. № 2249/2021 г.

Производството е образувано е по частна жалба с вх.№272950 от 02.02.2021г., на Г. П. В. срещу разпореждане №13 от 18.01.2021г. на председателя на второ отделение в Търговската колегия на ВКС, с което е върнато на Софийски градски съд търговско дело по регистрационен документ №384/15.01.2021г. за произнасяне по допустимостта на касационната жалба на Г. В. срещу решение №5187/28.08.2020г. по в.гр.д.№8001/2019г. на СГС. В частната жалба се поддържа, че атакуваното разпореждане подлежи на обжалване на основание чл.274, ал.1, т.1 ГПК, тъй като с него се прегражда по-нататъшното развитие на делото. Същевременно се излагат доводи за неправилност на разпореждането като се акцентира, че спорът по чл.226, ал.1 КЗ (отм.) между пострадалия ищец и застрахователя е граждански, а не търговски, тъй като между страните липсва застрахователен договор. Сочи се също, че ищецът има качеството на потребител на застрахователна услуга, което обуславя гражданския характер на делото на основание чл.113 ГПК. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, след като се запозна с материалите по делото, намира следното: С обжалваното разпореждане №13/18.01.2021г. по преписка с вх.№ 384/15.01.2021г. председателят на второ отделение в Търговската колегия на ВКС е върнал делото на СГС за преценка и произнасяне по допустимостта на касационна жалба на Г. П. В. срещу решение №5187/28.08.2020г. по в.гр.д.№8001/2019г. на СГС. Впоследствие с разпореждане от 21.01.2021г. по в.гр.д.№8001/2019г. на СГС касационна жалба на Г. В. е върната на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК, тъй като цената на иска е в размер на 8 000 лв. Разпореждането на СГС от 21.01.2021г. е било обжалвано от Г. В. с частна жалба пред САС като с определение №1931/22.07.2021г. по ч.гр.д. №614/2021г. на САС същото потвърдено изцяло Частната жалба на Г. В. с вх.№272950/02.02.2021г. срещу разпореждането от 18.01.2021г. на председателя на второ търговско отделение на ВКС, с което е върнато на СГС делото за произнасяне по допустимостта на касационната жалба, е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. С обжалваното разпореждане не се прегражда по-нататъшното развитие на делото по смисъла на чл.274, ал.1, т.1 ГПК, а само се препраща делото на въззивния съд, администриращ касационната жалба, за произнасяне по нейната допустимост. Разпореждането не е и от кръга на съдебните актове, подлежащи на обжалване на основание чл.274, ал.,1 т.2 ГПК. Доколкото в случая касационният състав единствено констатира недопустимостта на частната жалба и с оглед обстоятелството, че след постановяване на обжалваното разпореждане спорът за (не)допустимостта на касационната жалба на Г. В. е окончателно решен с влязлото в сила определение №1931/22.07.2021г. по ч.гр.д.№614/2021г. на САС, настоящото определение се явява окончателно и не подлежи на обжалване. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение