Определение № 2263 от 25.07.2026 г. на ВКС по т. д. № 1483/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на А. Й. М. срещу определение № 256 от 14.05.2026 г. по ч. т. д. № 163/2026 г. по описа на Апелативен съд - Варна, с което е потвърдено определение № 139 от 06.03.2026 г. т. д. № 20/2026г. по описа на ОС-Добрич, с което производството по делото е прекратено на основание чл. 130 ГПК поради недопустимост на предявения иск. Частният жалбоподател поддържа, че въззивното определение е неправилно предвид постановяването му в нарушение на материалния и процесуалния закон и с оглед неговата необоснованост. Оспорва като противен на закона извода на въззивния съд, че ловно-рибарските дружини не са органи на сдружението, като се позовава на чл. 30 ЗЛОД, съобразно който лицата по чл. 29 ЗЛОД, обединени в ловни дружини, учредяват ловно сдружение, което намира, че ги дефинира като неразривна част от структурата на сдружението, респективно като негови органи. Изтъква, че с устава на ответното сдружение – чл. 23, ал. 4, изрично е делегирано правото за налагане на наказания от общото събрание на ловните дружини, което подчертава, че също определя ловните дружини като орган на сдружението. Сочи, че обжалваното определение е постановено и в нарушение на процесуалния закон, като въззивният съд е смесил допустимостта на иска с неговата основателност и реално е решил спора по същество, но с определение за прекратяване на производството по делото. Излага, че с исковата молба е твърдял мълчалив отказ на управителния съвет на сдружението, който следва да бъде приравнен на взето решение – мълчаливо съгласие. Счита, че искът му е допустим, доколкото е предявен от лице с легитимиран интерес – изключен член на сдружението, срещу надлежен ответник – сдружението, като е спазен и срокът по чл. 25, ал. 6 ЗЮЛНЦ, и неправилно производството по допустимия иск е прекратено. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК сочи, че въззивният съд е разрешил въпроса за допустимостта на иска по чл. 25, ал. 6 ЗЮЛНЦ в противоречие с практиката на ВКС по решение № 60052 от 13.07.2021 г. по т. д. 261/2020 г. по описа на ВКС, ТК, II ТО и решение № 81 от 25.04.2017 г. по т. д. 563/2016 г. по описа на ВКС, ТК, II ТО. Прави искане за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следния въпрос: Явяват ли се ловните дружини органи на ловното сдружение по смисъла на ЗЛОД и ЗЮЛНЦ и подлежат ли решенията им за изключване на членове на съдебен контрол по чл. 25, ал. 4 и ал. 6 ЗЮЛНЦ, когато уставът на сдружението им делегира правомощия по налагане на членски санкции? Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, намира, че частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт в указания на страната преклузивен срок и е допустима. За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е отчел, че съобразно уточняваща молба от 19.02.2026 г. ищецът претендира отмяна на решението на ловната дружина [населено място], за изключването му като член на дружина - [населено място], като незаконосъобразно, а едва в частната жалба посочва, че посредством иска се атакува и „мълчаливо“ решение на управителния съвет на сдружението, което по същество потвърждава изключването, включително и е отказано приемане на плащане от ищеца на дължимия към сдружението членски внос. Подчертал е, че с разпоредбата на чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ е предвидена възможност за упражняване на съдебен контрол за законосъобразност и съответствие с устава спрямо решения, взети от общото събрание на сдружението, иницииран от лимитативно посочените в ал. 6 лица. Намерил е, че спорът е повдигнат пред компетентен съд, срещу правосубектна страна - сдружението, от процесуално легитимиран ищец, но с искане за отмяна на решение на неперсонифицирана съгласно ЗЛОД ловна дружина, която не представлява орган на сдружението и чието решение не подлежи на съдебен контрол. Изтъкнал е, че съгласно чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ, единствено решенията на общото събрание на сдружението подлежат на съдебен контрол относно тяхната законосъобразност и съответствие с устава, като съдът не може да упражни дори инцидентен контрол за законосъобразност на решенията на други органи на сдружението, а още повече спрямо решение на неперсонифициран правен субект, какъвто се явява дружината. Допълнил е, че решенията на ловна дружина към Сдружение „Ловно-рибарско дружество Шабла“, не подлежат на пряк съдебен контрол, доколкото в закона не е предвидена такава възможност. Посочил е, че съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 5 ЗЮЛНЦ жалбоподателят може да обжалва решение на УС пред ОС на сдружението, а в случай, че решението на ОС, взето по повод на жалбата е незаконосъобразно – би могъл да предяви иск за отмяната му, съгласно чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ. Добавил е, че когато уставът на сдружението предвижда, че изключването се налага от друг орган на сдружението /какъвто е процесният случай/, то в полза на изключения член на сдружението е налице предвидената в чл. 22 ЗЮЛНЦ и чл. 25, ал. 5 ЗЮЛНЦ възможност да сезира върховния орган на сдружението – общото събрание. Отчел е, че в конкретния случай ищецът не твърди да е сезирал с жалба срещу незаконосъобразното си изключване ОС на сдружението, нито се твърди, че е налице решение на последното, като е подчертал, че с оглед целите и последиците от изключването, такова решение следва да е изрично, като не оставя съмнение във волята на сдружението за налагане на най-тежката санкция. Допълнил е, че преценката кой е приложимият ред за оспорване на конкретното решение, взето от орган на сдружението по чл. 19 ЗЮЛНЦ и чл. 37 ЗЮЛНЦ, се извършва във всеки отделен случай според компетентността на органа, от който изхожда решението. Изтъкнал е, че компетентността е и разграничителният критерий, от който зависи отговора на въпроса дали членовете на сдружението следва да се защитят срещу незаконосъобразно или противоуставно решение чрез оспорването му пред върховния орган на сдружението съгласно чл. 25, ал. 5 ЗЮЛНЦ или чрез предявяване на конститутивен иск за отмяната му пред съд на основание чл. 25, ал. 4 и ал. 6 ЗЮЛНЦ. Подчертал е, че законодателят е въвел диференциран правен режим като в зависимост от компетентността на органа е уредил различен ред за оспорване на решенията, взети от органите на сдружението, включително исковият ред по чл. 25, ал. 4, вр. ал. 6 ЗЮЛНЦ е уреден само при спор за законосъобразност и съответствие с устава единствено на решения, взети от общото събрание на сдружението, в който смисъл се е позовал на практиката на ВКС по решение № 179 от 05.12.2011 г. по т. д. № 1023/2010 г. по описа на ВКС, ТК, II ТО. Подчертал е, че в случая не се твърди взето решение от върховния орган на сдружението и нещо повече, атакува се решение на неперсонифициран правен субект, който не е и орган на сдружението, в който случай законодателят е предвидил възможност за защита на членовете на сдружението чрез разпоредбите на чл. 25, ал. 5 и чл. 22, ал. 2 и ал. 3 ЗЮЛНЦ. Добавил е, че съгласно чл. 29 ЗЛОД, ловната дружина е обединение на български граждани, придобили право на лов, с оглед общността на техните интереси за стопанисване и опазване на дивеча в един ловно-стопански район, като по силата на чл. 30, ал. 1 ЗЛОД лицата по чл. 29 ЗЛОД, обединени в ловни дружини, учредяват ловно сдружение на територията на едно или повече от едно съседно държавно горско стопанско и/или държавно ловно стопанство с цел осъществяване на дейности, свързани с възпроизводство, стопанисване, опазване и ползване на дивеча, като последното ръководи и организира тези дейности и защитава интересите на ловците пред съответните държавни и общински органи. Заключил е, че при тази правна уредба е логичен изводът, че ловно - рибарските дружини не са органи на сдружението и техните решения не подлежат на съдебен контрол, било чрез предявяване на иск или инцидентно в производство по иск по чл. 25, ал. 6, вр. ал. 4 ЗЮЛНЦ за отмяна решение на ОС на сдружението. Обобщил е, че съобразно въведените от ищеца с исковата молба и уточняващата молба обстоятелства не се търси отмяна на решение, взето от ОС на сдружението, вкл. по реда на чл. 22, ал. 3 ЗЮЛНЦ и чл. 25, ал. 5 ЗЮЛНЦ за изключване на ищеца като член на сдружението, поради което предявеният иск е лишен от предмет – липсва решение на орган на сдружението, чиито актове да подлежат на съдебен контрол, като е посочил, че това се отнася включително и за управителния съвет на сдружението. Подчертал е, че решението, чиято отмяна иска ищецът е за изключването му от състава на дружината като организационно/структурно/ звено в ответното Сдружение „Ловно-рибарско дружество Шабла“, което решение не подлежи на съдебен контрол по реда на чл. 25, ал. 6, вр. ал. 4 ЗЮЛНЦ. Допълнил е, че от друга страна, доколкото дружината няма собствена правосубектност и не се явява орган на сдружението по смисъла на чл. 19 ЗЮЛНЦ и чл. 37 ЗЮЛНЦ, то сдружението, макар и правосубектна страна, не е процесуално и материално легитимирано до отговаря за актовете й по аргумент на чл. 25, ал. 5 ЗЮЛНЦ. Подчертал е, че посоченото несъответствие между обстоятелствена част и петитум на иска не може да бъде отстранено по реда на чл. 129 ГПК, доколкото не представлява нередовност, а единствено води до извод за недопустимост на производството съгласно чл. 130 ГПК. По тези мотиви е постановил обжалвания резултат, като е потвърдил първоинстанционното определение за прекратяване на производството по делото Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. Допускането на касационно обжалване предвид нормата на чл. 280, ал. 1 ГПК, приложима на основание чл. 274, ал. 3 ГПК и по отношение на частните касационни жалби, е предпоставено от произнасяне от въззивния съд по материален или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на конкретно дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Първата част на изложението на основанията за допускане на касационно обжалване не съдържа формулировка на конкретен правен въпрос от значение за изхода на делото, а единствено оплаквания, че въззивното решение е неправилно предвид постановяването му в противоречие с практиката на ВКС по решение № 60052 от 13.07.2021 г. по т. д. 261/2020 г. по описа на ВКС, ТК, II ТО и решение № 81 от 25.04.2017 г. по т. д. 563/2016 г. по описа на ВКС, ТК, II ТО. Съобразно задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос. Върховният касационен съд не е длъжен да го извежда от изложението към касационната жалба, а може само да го поясни и конкретизира. Липсата на посочен матералноправен или процесуалноправен въпрос от касатора, съобразно разясненията по задължителния тълкувателен акт, е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това в разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК, в случая поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Касаторът е формулиран ясно един въпрос в т. 3 на изложението при поддържана допълнителна предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Въпросът в първата част – дали ловните дружини са органи на сдружението, макар да е обсъждан от въззивния съд, касае само изложените от съда допълнителни доводи и доколкото не е обусловил решаващата му воля, не може да обуслови допускане на обжалваното определение до касационно обжалване. Решаващите мотиви на въззивния съд, че сезиралият го иск е недопустим, са основани на заключението му, че предвид нормативната уредба пред съд могат да бъдат атакувани само решенията на общото събрание на сдружението ответник, каквото не се твърди от ищеца да е взето, нито пък се иска неговата отмяна, докато защитата срещу решения на други органи на сдружението е уредена чрез жалба срещу техните актовете пред общото събрание на сдружението. Тези изводи на въззивния съд са съответни на утвърдената и непротиворечива практиката на Върховния касационен съд, намерила отражение в цитираните с обжалвания съдебен акт решение № 179 от 05.12.2011 г. по т. д. № 1023/2010 г. по описа на ВКС, ТК, II ТО и определение № 819 от 14.12.2012 г. по ч. т. д. 789/2012 г. по описа на ВКС, ТК, I ТО, и в служебно известното на съда определение № 70 от 21.02.2022 г. по ч. т. д. 254/2022 г. по описа на ВКС, ТК, I ТО, съобразно която правомощията на органите на сдружението са определящи както за предметната компетентност на органите, така и за реда, по който членовете на сдружението могат да предприемат защита на правата си срещу противоречащите на закона и устава органни решения. Подчертано е, че законодателят е въвел диференциран правен режим, като в зависимост от компетентността на органа е уредил различен ред за оспорване на неговите решения, а именно - редът на чл. 25, ал. 5 ЗЮЛНЦ, предвиждащ възможност за оспорване на решенията на управителния съвет пред общото събрание, и исковият ред по чл. 25, ал. 4, вр. с ал. 6 ЗЮЛНЦ, който предполага отнасяне на спора за законосъобразност и съответствие с устава на решенията на общото събрание като върховен орган за разглеждане от съда. Преценката кой е приложимият ред за оспорване на конкретно решение, взето от орган на сдруженията, се извършва във всеки отделен случай според компетентността на органа, от който изхожда решението. Компетентността е разграничителният критерий, от който зависи отговора на въпроса дали членовете на сдружението следва да се защитят срещу незаконосъобразното или противоуставно решение по пътя на оспорването му пред върховния орган - чл. 25, ал. 5 ЗЮЛНЦ, или трябва да предявят иск за отмяната му пред съда при условията и в преклузивните срокове на чл. 25, ал. 4 и ал. 6 ЗЮЛНЦ. Сочената от касатора практика по решение № 60052 от 13.07.2021 г. по т. д. 261/2020 г. по описа на ВКС, ТК, II ТО и решение № 81 от 25.04.2017 г. по т. д. 563/2016 г. по описа на ВКС, ТК, II ТО, е неотносима към формулирания от него въпрос. С първото решение е разгледан иск по чл. 124 ГПК и не е обсъждана хипотеза на оспорване пред съд на решение на ловна дружина за изключване на ловец от ловната дружина, а с второто поради приета липса на правен интерес от предявения иск са обезсилени постановените решения по предявен иск за нищожност на решение на общо събрание на сдружение и е прекратено производството по делото. Наличието на утвърдена и непротиворечива практика, от която въззивният съд не се е отклонил, изключва допускането на касационно обжалване на въззивното определение по поставения от касатора въпрос при соченото допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. По тези съображения настоящият състав на съда намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение