Определение № 354 от 21.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5169/2015 г.

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК. Образувано е въз основа на подадена касационна жалба от Г. Н. К. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат К. против въззивно решение № 199 от 13.07.15г. по в.гр.д.№ 295 по описа за 2015г. на Ловешки окръжен съд, с което потвърдено решение № 128 от 16.03.15г.по гр.д.№ 372/14г. на РС Ловеч като са отхвърлени исковете с правно основание чл.226 ал.2 КТ за присъждане на сумата от 1 802.50лв., имуществени вреди в резултат на незаконно задържане на трудовата му книжка при прекратяване на трудовото правоотношение, ведно с мораторна лихва в размер на 537.88лв., считано от 8.04.2011г. до 4.03.2014г., ведно със законната лихва, с правно основание чл.226 ал.1 т.1 КТ за присъждане на сумата от 2 335.62лв., имуществени вреди в резултат на непопълване на трудовата му книжка с необходимите реквизити по чл.350 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение, ведно с мораторна лихва в размер на 641.98лв., считано от 11.12.2011г. до 4.03.2014г., ведно със законната лихва и с правно основание чл.226 ал.3 КТ за присъждане на сумата от 459.08лв. и муществени вреди, произтичащи от заплатена наказателна лихва по договор за банков кредит, ведно с мораторна лихва в размер на 104.65лв., считано от 8.04.2011г. до 4.03.2014г., ведно със законната лихва, както и за сумата от 1 000лв., о безщетение за неимуществени вреди за претърпени притеснения от оставане без работа и липса на средства за изплащане на кредит, ведно с мораторна лихва в размер на 298.42лв., считано от 8.04.2011г. до 4.03.2014г., ведно със законната лихва. Срещу така подадената жалба е постъпил отговор от противната страна, с който се оспорва нейната допустимост на основание чл.280 ал.2 от ГПК. Отделно счита, че не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване и оспорва основателността й. Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира подадената касационна жалба за недопустима поради следното: Съгласно чл.280 ал.2 от ГПК- не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000лв. Съгласно чл.69 ал.1 т.1 ГПК цената на иска по искове за парични вземания е в размер на исковата сума. В случая производството е образувано по общо четири, обективно съединени иска, всеки един от които е с цена на иска под 5 000лв. Предмет на касационната жалба са исковете за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 1 802.50лв., ведно с мораторна и законна лихва на основание чл.226 ал.2 КТ и на 2 335.62лв., ведно с мораторна и законна лихва на основание чл.226 ал.1 т.1 КТ. Касае се за два отделни иска за парично вземане, всеки един с размер на цената под 5 000лв. Пред вид цената на иска не съществува правна възможност за касационно обжалване, поради което образуваното производство е недопустимо и следва да бъде прекратено. Мотивиран от гореизложеното, на основание чл.280 ал.2 от ГПК, състав на Трето гражданско отделение на Върховен касационен съд