Определение № 60651 от 12.10.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1769/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК Делото е образувано по повод подадената касационна жалба срещу решение № 4069 от 05.06.2019 г. по в.гр. д. № 8074/2017 г. на Софийския градски съд, с което е обезсилено решение № 73835 от 27.03.2017 г. по гр.д.№53125/2015г по описа на РС – София. Жалбоподателят - Д. Д. С. чрез процесуалния си представител адв. К. А. от САК поддържа, че в решението е недопустимо както и че в него са разрешени правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС. Поддържа, че решението е очевидно неправилно и моли се допусне касационно обжалване. Ответникът - „Делта Хандел“ ЕООД, чрез процесуалния си представител адв. Н. А. от САК, е депозирал писмен отговор, в който са изложени съображения за недопускане на касационното обжалване. Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., приема за установено следното: С обжалваното въззивно решение е обезсилено постановеното първоинстанционно решение и делото е върнато на РС – София за ново разглеждане от друг състав на същия съд на действително предявените обективно съединени искове, с които е серизан. Първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с иск с правно основание чл. 203, ал. 2 КТ, която разпоредба предвижда, че когато работник или служител причини умишлено вреда на работодателя, първият отговаря по правилата на гражданския закон. Приел е за безспорно, че ответницата е работила при ищеца по трудов договор на длъжността „управител на търговски обект”, в който търговски обект се е продавало от ищеца на клиенти облекло, като последният твърди, че ответницата му е причинила имуществени и неимуществени вреди, като умишлено предавала на клиенти стоки без да бъдат заплатени, за да бъде сторено това по-късно, когато били обявявани сезонни намаления, при което стоките се заплащали на цени 70 % по-ниско от редовните; издавала т.н. „фиделити карт” на несъществуващо лице-клиент, за да се натрупват по нея бонус-точки от покупките на случайни клиенти и съответно после ответницата да ползва валчерите от тези точки; позволявяла си да не издава касови бележки при покупки на клиентите, с което уронвала доброто търговско име на ищеца, което се изразило в намаляване на оборота му, поради намалели продажби. Прието е, че в с петитума на исковата молба се претендира да бъде постановено решение, с което да бъде осъдена ответницата Д. С. да заплати на ищеца „Делта Хандел“ - ЕООД, гр.София, претъерпените имуществени и неимуществени вреди, исковите претенции са заявени като частични, както следва: частичен иск в размер сумата от 4372, 50 лв., представляваща претърпени имуществени вреди от общ дължим размер от 14403,18 лв., както и частичен иск в размер на сумата от 10627,50 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от общ размер от 35000 лв. Т.е предявен е частичен иск за заплащане на сумата от 4372,50 лв. от общ дължим размер от 14403,18 лв./ претърпени имуществени вреди/, както и частичен иск за заплащане на сумата от 10627,50 лв. от общ дължим размер от 35000 лв./ претърпени неимуществени вреди/. В случая е налице съответствие между обстоятелствена част и петитум. Първоинстанционният съд е счел, че искът е поради основателност на възражението на ответницата за наличието на споразумение/с нотариална заверка на подписите/ от 12.06.2015 г. между страните по делото /л.л. №№ 47-48/, спораде което именно след проведената ревизия от 27.05.2015 г., която е установила вредите на ищеца, страните са са се споразумели, по правилата на чл. 365, ал. 1 ЗЗД, че имуществените им спорове се уреждат напълно с плащането от ответницата на ищеца на сумата от 3 346 лв., без втория да има към първата каквито и да било други финансови претенции. Съдът е приел, че между страните се е създала е облигационна връзка, която няма основание да не бъде зачетена и съответно нарушавана, а такова нарушаване на спогодбата са заявените от ищеца по настоящото дело претенции, което налага извод за тяхната неоснователност изцяло. За да обезсили първоинстанционното решение съставът на въззивния съд е приел, че първоинстанционният съд не се е произнесъл по предмета на делото очертан в обстоятелствената част и петитума на исковата молба на ищеца, което от своя страна е довело до постановяването на недопустим съдебен акт, който следва да бъде обезсилен, а делото да се върне на друг състав на първостепенния съд, които да разгледа заявените в исковата молба обективно съединени осъдителни частични искове с исковата молба. В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: при петитум на исковата молба, в който е посочено, че иска е предявен като частичен, без да е посочено, какъв е пълния размер на предявения иск може ли въззивният съд да го определи като частичен, без да е посочен пълния размер на иска, както и когато фактическите твърдения в исковата молба са неясни или има противоречие между тях и петитума според въззивния съд следва ли да намери приложение разпоредбата на чл.129 ГПК. Твърди се, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС обективирана в Решение № 97/12.05.2014 г. по гр.д. № 4814/2013 г. III - г.о. и Решение № 141/19.07.2018 г. по търг. Д № 1670/2017 г. на II - т.о. – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Поддържа също така, че решението е очевидно неправилно-основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. намира, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение, поради „очевидна неправилност“ в хипотезата на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, тъй като от мотивите на обжалваното решение може да се направи извод за отсъствие на въззивна дейност със съдържанието, произтичащо от разпоредбата на чл. 269 ГПК, по отношение на която да е възможно упражняването на касационен контрол за правилността на преценките относно правнорелевантните факти, както и относно спорното право. В случая въззивният съд е приел, че първоинстанционният съд не е разгледал иска на предявеното основание като е съобразил при решаване на спора по същество и прието по делото извънсъдебно споразумение, поради което е обезсилил решението му. Въззивното решение е постановено при допусната очевидна неправилност доколкото съдът приемайки, че липсва произнасяне по предявения иск, е анализирал доказателства, относими към преценката за основателността на иска, а не за неговата допустимост. Предвид изложените съображения, съдът