Определение № 13 от 13.01.2022 г. на ВКС по т. д. № 61/2022 г.

Производството е по реда на чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК. Постъпила е молба от „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, с ЕИК:[ЕИК], [населено място], чрез редовно упълномощения юрисконсулт К. Н. И., с искане за спиране изпълнението на невлязло в сила въззивно Решение № 205 от 31.12.2021 г., постановено по в.т.д. № 455/2021 г. по описа на Апелативен съд – Варна, в частта, с която е потвърдено решение № 260014 от 26.03.2021 г., постановено по т.д. № 47/2020 г. по описа на Окръжен съд – Силистра, в частта, с която застрахователното дружество е осъдено на основание чл. 432 КЗ да заплати на С. Л. К. сумата от 25 000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие причинените му телесни повреди при ПТП, настъпило на 16.10.2019 г. в [населено място], ведно със законовата лихва върху главницата, считано от 22.06.2020 г., до окончателното изплащане на сумата. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, състав на първо отделение, за да се произнесе по искането с правно основание чл. 282, ал. 2 ГПК, съобрази следното: Видно от изготвената служебна справка от счетоводството на ВКС по специалната набирателна сметка на ВКС в БНБ молителят в настоящото производство е депозирал обезпечение в размер на 28 923.93 лв. (двадесет и осем хиляди деветстотин двадесет и три лева и деветдесет и три стотинки), съответстващо на поисканото в молбата спиране на изпълнението на потвърдения от въззивния съд размер на обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди и натрупаната върху него законна лихва за периода 22.06.2020г. до 07.01.2022г. /3 923.93лв./ Против осъдителното въззивно решение, постановено на 31.12.2021 г., в преклузивния срок по чл. 283 ГПК е постъпила касационна жалба с вх. № 89 от 10.01.2022 г. по вх. рег. на Апелативен съд – Варна, като към нея е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и доказателства за внасяне по сметката на ВКС за държавни такси в БНБ на дължимата за производството по чл. 288 ГПК такса по чл.18, ал. 2, т. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в размер на 30 лв. При така изложените обстоятелства, настоящият съдебен състав приема, че молбата за спиране е основателна, тъй като са налице кумулативните предпоставки на чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК, а именно – постановено срещу молителя осъдително въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване при условията на чл. 280 ГПК, обжалвано с редовна касационна жалба в срока по чл. 283 ГПК, невлязло в законна сила в обжалваната му част и внесено надлежно обезпечение по чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК в размер на присъдената с решението сума. Водим от горното, Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, състав на първо отделение